12 странични ефекта от работата в предимно мъжки екип

В офиса ти си добро момиче с възвишени идеали, вълнуваш се от социални теми, храниш се здравословно. Докато смениш предимно женския екип, с предимно мъжки. Ето някои от промените, които се случват след 6-12 м. Някои се проявяват още в първите 2 седмици – иначе без тях няма да оцелееш (т.5).

1. Пиеш бира на обяд в петък и не ти е гузно, ама хич.

2. На фона на колегата, който изяжда спокойно 4 толумбички за десерт и нищо му няма, твоето малко черно шоколадче изглежда направо невинно.

3. Капама е вълшебна дума.

4. Киноа е мръсна дума.

5. Развиваш нови сетива – усещаш кога да престанеш да чуваш. При ключови фрази автоматично ти се активират слуховите филтри, дори без да се налага демонстративно да нахлузваш слушалките и да си пускаш музика.

6. Вече възприемаш мръсното подсъзнание като „визуално-експресивно креативно съзнание“.

7. В началото дори не забелязваше червената рокля две крачки напред, а сега автоматично регистрираш дългокраката мадама на етажа и после разказваш на колегите за нея.

8. Без специални усилия научаваш къде са най-добрите зимни гуми поне в 3 града в страната, че без GPS на път не се тръгва и че БМВ-то е като Баба Лада със задно задвижване, но по-луксозно и не друса.

9. Изчезва способността ти да отгатваш размерите на тениските за подарък – започваш да питаш.

10. Имаш списък с поне 10 готини ресторанта и също толкова местенца за уикенд туризъм в радиус 400 км, в които да накараш мъжът ти да те заведе някой ден.

11. Вместо рецепти за хумус и домашен хляб, обсъждате какво е предписал педиатърът на хлапетата и заедно псувате предписването на антибиотици без изследвания.

12. С другото момиче в екипа сте супер отбор. Животът в офиса (вкл. и вируталния) е много по-интересен от маникюра и намаленията по моловете.

Има едно място

Има едно място в относителния център на София, в неугледна пресечка на Раковска. През деня не се забелязва. По тъмно – трудно. Само ако го търсите, ще го намерите по оранжевите точки на огънчетата на двама-трима пушачи, одимяващи бетонното дворче. Те ще отвърнат ведро на поздрава ви с „Хайде, време е вече, влизайте“.

Вътре е прекалено светло и бяло за бар. И хладничко. Обаче е пълно с хора. Добре че днес поне имате резервация и една масичка очаква вашата компания.

Тук обикновено няма храна – само напитки и музика. Този път е специално – с кетъринг, защото е навечерието на Нова Година. Събрали са се да я посрещнат заедно собственицте на бара и техните приятели. Хапвате каквото хапвате (вегетаранците са малко прецакани и ще го карат на сирена, картофи и салати). Наздраве!

А! Няма телевизор. Как ще разберем, кога е дошла Новата Година? Дори обичайният заподозрян не носи лаптопа си. Според телефона има още около час до полунощ.

Раз – картината се променя. Празни столове до 2 от масите. Съдружниците в бара се суетят между кабели, китари и сет барабани. „Жоро, нагласи лампите, че да се почувстваме малко като на сцена“. Два – светлината и тъмнината се разделят и заемат полагащите им се части от помещението. Три – дрън, тряс, глас, рокендрол! Delta Roosters свирят за вас, скъпи съотечетвеници!

Скоро масите с кетъринга изчеват в небитието на „само за служители“, а на тяхно място се мятат ръце, крака и коси. Не е нужен много алкохол, за да преодолеете притеснението и да напуснете защитената зона зад масата си. Тук сте сред приятели, макар и да не се познавате официално. Няма претенци, няма очаквания, няма „друг път“. Тук и сега има само истина, любов и музика.

Сцената си почива за момент. Време е да приготвим шампанското. Тържествеността изисква реч. „Тони Серкеджиев президент, президент!“ Няма да я помните после, но ви харесва и ръкопляскате. Откривате, че „За много години!“ звучи актуално и също толкова добре на фона на All You Need Is Love, колкото и на химна.

Няма място за дунавско хоро, но за рокендрол и туист е идеално. Вече всички столове са празни и съвсем не е студено. Тануцуват всички. Симпатичната двойка суинг танцьори добронамерено се радват на смешните подскачания, ръкомахания и кракомятания на останалите. С майка си танцува токущо навършилата 11 г. Даря, която казва, че лесно си намира тоновете, когато пее. Като младеж танцува и 72-годишният Вачо Бъндаръка – живата легенда на българския рок, Малкия Бънадарк, co-founder на първата голяма българска рок група Бъндараците.

Когато вече и групата и публиката не могат повече, идва време за пауза. Половината хора си тръгват – малките деца към къщи, възрастните към следващото парти. Даря заспива на два стола в ъгъла зад масата.

И тогава на улицата паркира джип. Слизат двама мъже и две жени. „Сигурен ли си, че работи толкова късно?“, пита единият. „Естествено, това е блус бар.“ ухилено отвръща другият. Нахълтват вътре. Единият – веднага на сцената. Сваля от стената металната слайд китара и започва с плътен и мек глас Give Me Strenght на Ерик Клептън. Наелектризиращо – все едно мравки полазват цялото ти тяло и главата. Още малко и косата ти ще се изправи. Това е Павел Варчев – който по-късно ще каже, че за първи път пипа такава китара в живота си. Пешето, Радо и барабанистът Любо зарязват питиета си и се присъединяват към него на сцената.

Започва джемът – самородната перла в короната на тази Новогодишна вечер. Само истински музиканти могат да направят такъв джем сешън – без set list, без репетиции, а да звучат като за студио. С чиста радост и удоволствие от самата музика. От песен на песен, от акорд на акорд – улавящи и сътворяващи момента.

И аз бях там, пих и се веселих! :)

Мястото е Delta Blues Bar.

На 14-ти януари там ще са Джендема.

ЧНГ и за много години!

Писмо за Зори от Дядо Коледа

Мила Зори,

Благодаря ти за писмото, което ми написа и за това, че беше толкова добра през цялата година! Ти си възхитително дете, твоите желания и тези на Васко много ми харесаха и затова реших и аз да ви напиша писмо.

Нататък ще пиша с печатни букви, за да можеш да си го прочетеш сама, на глас, така че и Васко да чува.

За тази Коледа двамата си пожелахте много вълшебни предмети – вълшебни блузи, вълшебни огледала, вълшебни чанти, че дори и дракон. И то не какъв да е дракон, ами Нощен бяс.

Както знаеш, мила Зори, Беззъб беше единственият останал от вида си. За съжаление, той не срещна женски дракон от неговия вид и затова на света не се появиха нови бебета Нощен бяс. Беззъб остана докрай със своя приятел Хълцук и двамата преживяха много приключения заедно – и хубави, и не чак толкова хубави.

Знам, че искаше Беззъб, за да ти бъде приятел. Приятелството на друго същество е от малкото неща, които аз, Дядо Коледа, не мога да ти подаря.

Приятелството е дар, който сам решаваш кога и на кого да дадеш – на човек, куче, кон или дракон например.

Затова приятелството е толкова ценно и трябва да се пази. Аз знам, че ти си честна и добра и затова вече имаш истински приятели. А когато порастваш, ще срещаш още много и нови приятели. Обичай ги, не лъжи, и ще видиш как крехкото цвете на приятелството расте все по-силно и по-силно. Приятелството е вълшебство и може да прави вълшебства.

Всеки от нас е вълшебник – някои още се учат, други като мен вече знаят повече. Вълшебствата са много могъщи и затова е много важно само добри хора да ги използват. Ти вече правиш вълшебства – с рисунките и песничките си ти можеш вълшебно да направиш и най-тъжния човек отново щастлив. А като гушнеш някого, веднага му минава болката. Братчето ти също има вълшебна усмивка и чудотворен смях като твоя. Когато пораснете ще бъдете от най-добрите и най-силните вълшебници.

Не ви трябват вълшебни огледала – можете да сбъднете сами всичките си мечти! Това ти го обещавам аз.

Твоят и на Васко приятел,
Дядо Коледа

п.п. Дано подаръците, които ви донесох, да ви зарадват :) Бъдете живи и здрави и много щастливи!

Бъдни вечер, 2015

5 въпроса от детската площадка намират отговори на OpenFest 2015

Да си го кажем честно – ние нямаме никаква представа в какъв свят ще живеят децата ни, когато пораснат. Единствено знаем, че няма да е същият, какъвто е днес. Надяваме се да е по-добър, но няма гаранции. По всичко изглежда обаче технологиите ще бъдат основна част от това бъдеще. Те вече променят икономиката, професиите, образованието, парите, политическата система, медиите. И това не е клише, а факт. Нашите родители се научиха да ползват Интернет и Skype, за да си говорят с нас и да виждат внуците си. Ние ще трябва да научим повече, за да разбираме какво ни говорят децата. Предстоящият на 7 и 8 ноември OpenFest 2015 в Зала „България“ e една силна отправна точка – информация от първоизточника, вход свободен, без предварителна регистрация. Всеки е добре дошъл.

1. Гледаш ли новините?
КлинКлин е първият български проект за crowdfunding медия, която въвлича потребителите във финансирането, управлението и контрола на съдържанието. Преди да разкаже за проекта, Кирил Бесапалов обещава да ни върне в зората на медийната манипулация, да обясни защо новините са вредни за здравето, какво е журналистика на бъдещето и защо социалните мрежи нямат нищо общо с това.

лекция: КлинКлин: силата на колективната медия
лектор: Кирил Беспалов
дата: 7 ноември 2015, събота
започва в: 13:00
продължителност: 45 мин.
място: Зала „България“

2.Да запиша ли детето си на школа за програмиране?
За родителите на талантливи деца. Или за загрижените родители, които искат да помогнат на детето си да си намери „добра работа“ като порасне, за да не остане гладно. Детските школи за програмиране са най-обсъжданата тема на нашата квартална площадка, след школите по английски и за балет. Ценно е да видим какво има да каже учителят Явор Никифоров, който от много години води школи за деца в София по теми като С++/алгоритми и HTML5 разработка на игри.

лекция: Програмиране за най-начинаещи и школите в София
лектор: Явор Никифоров
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 11:00
продължителност: 45 мин.
място: Камерна Зала

3. Какво мислиш за електронното гласуване?
Ако можете да отделите само 45 мин. в неделя, нека да е за тази тема. Резултатите от референдума на 25 октомври, показаха че електронното гласуване е важна тема за нашето общество. А разговорите по нея тепърва започват. За да не ви манипулират, информирайте се сами за вариантите за електронно гласуване, какви са плюсовете и минусите и как може да бъде реализирано. Много вероятно е първите избори, в които ще участва детето ви, да бъдат с електронно гласуване. Като съветник за електронно управление на вицепремиера Румяна Бъчварова и част от фондация Общeство.бг Божидар Божанов е възможно най-добрият лектор за темата в момента. Освен това разказва наистина добре и всеки може да го разбере.

лекция: Електронно гласуване
лектор: Божидар Божанов
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 15:00
продължителност: 45 мин.
място: Зала „България“

4. Инструменти за криптиране, достъпни за всеки?
Това вече е за една идея по-напреднали, а не би трябвало да е. Става въпрос за privacy (неприкосновеност на личния живот). Ако все още сте на вълна „нямам какво да крия, нека ме следят“, спомнете си как преди 25-30 г. родителите ни са разказвали вицове шепнешком. А сега заменете доносниците с технологиите на Интернет гигантите, които всички ползваме – Google, Facebook, Microsoft (особено, ако имате Windows 10). Ако поне 1 косъм на главата ви настръхва, то инстинктите ви са още живи и не е късно да чуете чаровната Marie Gutbub.

лекция: CryptoParty Must Die
лектор: Marie Gutbub
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 12:00
продължителност: 45 мин.
място: Камерна Зала

5. На какво ги учат в училище?
За всеки родител, който се съмнява в качеството на сегашното образование. Иван Господинов е учител по програмата „Заедно в час“ в 74 СОУ в София и управител на „Образование без раници“, организация с идеалната цел да предоставя безплатни и качествени дигитални образователни решения. Той ще разкаже своя опит – как технологиите връщат образованието в ръцете на учащите и каква е новата роля на технологичния учител. Между другото, хасковлии за малко да го изберат за свой кмет на местните избори 2015. Стискам му палци за следващия път!

лекция: Образование 3.0
лектор: Иван Господинов
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 16:00
продължителност: 45 мин.
място: Студио „Музика“

Това е план минимум, като за обикновени хора, извън ИТ сферата. Иначе в програмата има още изкуство, бизнес, дизайн и естествено – много технически теми.

Мога ли сама да си направя сайт?

Всеки собственик на бизнес (особено на малък бизнес) трябва да може да работи с WordPress. След имейла и ексела, WordPress е третият най-важен елемент от „компютърната грамотност“… вече. Е, поне една новина да пуснете и телефона за контакт да си редактирате сами, ако се наложи. Не е чак толкова трудно да се научи. А инвестицията на време в придобиването на тази нова компентентост, може да се окаже и вашето конкурентно предимство.

Въпросът „Трябва ли ми уебсайт?“ вече е реторичен. Изключвам „сенчестите“ бизнеси, които дори записа в Търговския регистър биха избегнали, ако имаше как.

По-важният въпрос е „Каква работа очаквам да свърши сайта, така че да помогне на бизнеса ми“. Проблемът е, че в началото почти никой не може да отговори точно и ясно на този въпрос. Ако инвестирате сериозно в сайт, без да знаете какво искате от него, най-вероятно ще останете разочаровани. Добрата практика е да си наемете консултант, с когото да изготвите стратегия за сайта, да направите задание и план за действие и след това да търсите, кой да ви го изработи. Теоретично уеб агенциите или по-добрите уеб разработчици могат да ви помогнат с насоки, добри практики, опит, препоръки, но все пак никой не познава вашия бизнес и вашите цели по-добре от самата вас.

Най-добрият начин да разберете какъв сайт искате, е да изградите първия си сайт сама бързо, икономично и в същото време устойчиво – например с WordPress. Може да стартирате с блог или с 1 страница с инфо „кои сме, къде сме, какво правим“ – колкото ви стигнат силите, въображението и търпението. В Мрежата има безкрайно много ресурси за обучение (на български също), безплатни и платени – Google е вашето оръжие.

WordPress не е най-лесният начин да си направите сайт. С Weebly е по-бързо, по-удобно и дори по-евтино. Обаче съвсем скоро ще научите повече, ще поискате повече и Weebly ще ви отеснее. И тогава ще трябва да се преместите (а това не е чак толкова лесно) и най-вероятно ще изберете WordPress, заради гъвкавостта, мощта и огромната отворена общност от професионалисти, която стои отзад.

Не взимайте сайта прекалено на сериозно. Да, той трябва да работи, да изглежда добре, да се вижда от търсачките и от мобилните устройства, и да казва най-важното за вашия бизнес. Но един сайт е винаги „в процес на разработка“, защото вашият бизнес е в постоянна динамика и винаги ще има нещо да подобрите, нещо да добавите, нещо да махнете. Нито един сайт не е перфектен и то завинаги. Затова по-добре започнете с нещо малко и после променяйте, надграждайте и подобрявайте.

Не прекалявайте с безплатното. Купете си собствен домейн – по евтино е отколкото да си направите визитки. Изберете надежден хостинг, още по-добре специализиран за WordPress. Докато разучавате основните неща в WordPress-а (как да си направите страница, меню, блог публикация, да качите картинки, да закачите Google Analytics и т.н.) можете да ползвате някоя от стандартните теми на WordPress, които са едновременно сигурни и безплатни. По всяко време може да смените темата с друга – дори платена – чийто дизайн ви допада повече или има повече възможности.

Можете да създадете сайта си за един уикенд, без да се напрягате особено. Ще ви трябва още около 2-3 месеца, за да стигнете до началната идея как той може по-добре да допринася за бизнеса ви. На този етап вече е препоръчително да си наемете специалисти, които да направят сайта както трябва, но това не означава вие да се оттеглите напълно. Напротив – просто няма да правите техническите неща.

Рано или късно ще опрете до WordPress, затова по-добре направете този избор още в началото. Така ще си спестите много главоболия, ще бъдете адекватни и ще можете да извадите най-доброто за вас от WordPress специалистите, които ще наемете. Когато през ръцете ви е минал поне един семпъл блог на WordPress, ще знаете какво да поискате от разработчиците и дизайнерите, ще разбирате по-лесно какво ви говорят, и ще можете да оцените труда и знанията им. Така и вие и разработчиците ще бъдете щастливи – а това е единственият път към перфектния сайт.

И най-дългото пътуване започва с една малка стъпка – вижте няколко примера за вдъхновение ;)

Прочетете още – Кой ще ми помогне за WordPress?

Кой ще ми помогне с WordPress?

Не и аз. Аз не съм разработчик, а обикновен потребител-клиент на WordPress. Не мога и не искам да ви изработя сайта, но знам кой може.

Вече имате WordPress сайт и той играе ключова роля за вашия бизнес. Имате идея как да бъде още по-полезен, но не можете да го промените сами защото нямате време и техническите умения. Трябват ви WordPress специалисти. В зависимост от сложността на проекта предварително решавате дали ще търсите freelancer (професионалист на свободна практика) или агенция. Как да ги намерите? Отвън навътре и отвътре навън ;)

1. Отвън навътре

  • Търсите в Google, LinkedIn, т.н.
  • Харесвате си няколко, разглеждайки сайтовете им.
  • Обърнете внимание на портфолиото с реализирани проекти и дали имат референции от други клиенти. Особено от такива клиенти, чиито имена / марки можете да разпознаете или да проверите.
  • Пишете на всички, някои ще ви дадат оферта.
  • Освен цената, срокове, и т.н., поинтересувайте се още за имената и опита на ключовите хора, които ще работят по вашия проект. Опитайте се да научите повече за тях и специално обърнете внимание дали участват активно в WordPress общността.
  • Общността е това, което прави от WordPress водещата CMS платформа в света. Споделеният опит, знания, контакти са най-важния гарант, че сайтът ви ще продължи да работи и утре, дори да се скарате със сегашния разработчик.

    2. Отвътре навън

  • Отивате на следващия WordCamp и на афтерпартито.
  • Запознавате се с хора, задължително с организаторите. Разменяте контакти (минимум ги последвайте в Twitter.)
  • В понеделник се обаждате първо на тези, които имат WordPress лепенки на лаптопите си. Дори те да са заети или пък скъпи за вас, 100% ще могат да ви насочат към правилния човек.
  • Не бих доверила WordPress сайта си на някой, който не е ходил на WordCamp поне веднъж.

    Защо ще гласувам за ДЕОС

    Не обичам да говоря, още повече на маса и с приятели за политика. Но половината ми приятели още не са чували, че ДЕОС съществува и че поне в София (а също Хасково и Перник) този път има за кого да се гласува на местните изори. А голяма част от другата половина всъщност правят ДЕОС.

    Първите може така и да не чуят, защото най-вероятно няма ТВ клипове, концерти с кебапчета и реклами върху автобуси. Няма как една startup партия, родена от протестите срещу Орешарски и Пеевски, да извади милионите на ГЕРБ за предизборна на кампания. Парите за кампанията се набират изцяло от дарения, като отчетите и списъкът с дарителите са публични и лесно достъпни за всеки. Прозрачността е основното, заради което вярвам на ДЕОС повече от на всяка друга БГ партия.

    Всъщност харесвам Фандъкова. Струва ми се, че прави най-доброто, което може. И с това се изчерпват всичките ми причини да гласувам за ГЕРБ. Както преди 4 и преди 2 години и сега това не е достатъчно. Не съм достатъчно зелена за зелените, а реформаторите са ми твърде консервативни.

    За щастие тази година изборът ми за кого да гласувам в София е лесен – Виктор Лилов и ДЕОС – номер 35. Ето моите причини – рационални и емоционални.

    Рационално. Елементите от програмата СофияЗаХората, които ме печелят, за по-лесно – в цитати от самата програма.

    1. Община в услуга на гражданите, а не граждани в услуга на общината. „В политиката длъжностните лица са мениджъри с ограничен във времето мандат и те трябва да третират гражданите, като работодатели, а не като ненужна досада.“

    2. Електронна община, отворен код, отворени данни, електронни плащания, интелигентно управление. „CIO на София. За превръщането на София във водещ интелигентен град ще предложим създаването на позиция Chief Information Officer (Директор информационно обслужване) с ранг на заместник-кмет.“

    3. Образованието. Бюджет за сапун и тоалетна хартия в училищата. Контрол върху храните и върху системата за прием в детските градини. Подкрепа за алтернативните образователни форми „… като съдействаме финансово на кооперативните и други алтернативни форми на детски градини, които да имат право на помощ след регистрация като такива, и внасяне в общината на гаранционна сума, която да се възстановява след първата година успешно функциониране.“

    4. Градски транспорт. „Ще обърнем особено внимание на транспортната свързаност на северните квартали на София, които са изключени от почти всички градоустройствени решения. Квартал „Левски“ например е от другата страна на летището, но жителите му нямат пряк достъп с градски транспорт до него, а трябва да минават през центъра на града.“

    5. Витоша, контролът върху концесионерите, проверка на концесионните договори. „Ще направим проверка дали и доколко те гарантират обществения интерес, запазването на природните дадености и достъпа на гражданите“. „Няма да мълчим и няма да търпим произволното спиране на лифтове от страна на концесионера“.

    6. Културата и градската среда – „да“ на старите красиви сгради, като „Къщата с ягодите“ и „не“ на запуснатите/недовършени постройки като „Феята“.

    7. Въздух, годен за дишане. Повече електро- и хибридни, по-малко стари автомобили. „Отворен пазар и съревнование на решения при подмяната на отоплението – дали ТЕЦ, газоснабдяване, термопомпа, пропан-бутан, локални мрежи с котли на пиролиза или просто добавяне на електрофилтър на комина – нека победи най-ефективният вариант като цена и качество.“

    8.Повече бизнес инкубатори и социално предприемачество„. „Работни места вместо ограничения.“

    9. София – човечен град.

    Това са достатъчно много и конкретни причини „за“. За първи път гласувам толкова съзнателно и убедено. Това ми стига, за да се вдигна на 25 октомври до кварталното училище и да пусна една бюлетина. Всъщност две – защото има и референдум за електронното гласуване. Там също съм „ЗА“.

    Емоционално

    Учителката на дъщеря ми – Мис Дора – ми припомни, че „Обичам е глагол – т.е. действие“. Мисля си, че да си гражданин също е действие. Да четеш и да мислиш. Да говориш. Да се включиш в подписка. Да отидеш на протест. Да направиш дарение за кауза, за която ти пука. Да се разходиш до училището, за да гласуваш.

    Много мои приятели не гласуват, защото им е далече. Ами – прибери се този път и гласувай „ЗА“ на референдума за електронното гласуване, за да можеш следващия път да гласуваш откъдето си искаш.

    В последните месеци на предишното си работно място видях как в залата за срещи в офиса се роди ДЕОС и какви свестни хора го направиха. А всички кандидати от листата на ДЕОС и кандидат-кметът Виктор Лилов поздравявам за куража да преодолеят себе си и да нагазят в калта, за да внесат лъч човещина и интелигентност в управлението. Аз не съм толкова смела – но поне мога да ги подкрепя като гласувам.

    „Приятелите на моите приятели са и мои приятели“ – това още има смисъл, нали?

    Гласувайте в неделя. Важно е.

    … розавата шапка загубих още не следващия ден след снимката, но надеждата за по-добрия ни живот тук, в България, в София, още не съм …

    Музейко предизвиква жаждата за знание

    В Музейко е още по-хубаво отколкото очаквах. Знаех, че ще е интерактивен тип музей, в който трябва да направиш нещо с всеки „експонат“ – да го пипнеш, да му скочиш, да се пъхнеш, да въртиш колела, да дърпаш ръчки, да ровиш с четка, да го облечеш, да го помиришеш. Но не знаех, че децата толкова бързо ще успеят сами да открият как и ще се забавляват изключително много. И че ще им е толкова интересно, че не само ще искат да дойдат пак, ами и ще разказват в детската градина на приятелчетата си, че даже и на учителите.
    20150916_162325

    Атмосферата е като в приветлив детски клуб за игра, но вместо басейн с топки има лабиринт от шарени дунапренови корени, през които се промъкваш. И вместо каки-аниматорки, има млади и ентусиазирани учени. С тях децата си говорят небрежно за вулканите, земетресенията, дърветата, пътят на водата до кранчетата у дома и т.н.

    20150916_162913

    Много ми допадна концепцията за трите етажа – на партера е настоящето, отдолу миналото, а нагоре бъдещето, а по средата ги свързва дървото. И че тя е изцяло българска, а не заимствана отвън. Изпълнението също е много добро. И макар да се прави за първи път и целият екип се учи в крачка, резултатът е прекрасен.
    20150916_164334

    Татковците също много се заиграват. А като имаме предвид, че сградата е енергийно-независима със сигурност има какво да научим всички.

    Не успяхме да видим градината на покрива, платентарума и дизоназъврското ако на милион години, така че 100% ще се върнем скоро.

    Музейко открива на 1 октомври 2015. Отделете си поне 3 часа за първото посещение, а най-добре цял ден ;)

    На фона на всеобщото мрънкане, неслучващата се реформа в образованието, емигриралите ни учени, недостига на ИТ „кадри“, Музейко е ярък лъч светлина и надежда. Помните ли още:

    „Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
    Напред! Народността не пада
    там, дето знаньето живей!“

    muzeiko_archeology

    12 разлики между уеб и mobile проектите

    След 9 години „управление на проекти“ за уеб, и вече 1 г. за mobile, продължавам да се удивлявам от разликите между двете.

    1. Контекстът. Самата концепция на мобилното приложение трябва да е съобразена с постоянно променящия се и различен контекст на потребителя и неговото мобилно устройство. Докато в уеб все още е достатъчно да направиш сайта mobile-friendly, в приложението трябва наистина да елиминираш всичко излишно, да стигнеш до есенцията, за да го направиш mobile-first.

    2. Границите и възможностите. В уеб можеш да направиш почти всичко и по хиляда начина. В mobile ограниченията са много повече. От дизайна, така че да бъде удобен за ползване на малкия touch-екран. През избора на SDK/framework за самата разработка. До съобразяването на големината на данните, които приложението дърпа от мрежата, тъй като често потребителят ги плаща и то не евтино. В мобилните проекти доста по-често се чува „това не може да стане“ или „може, но ще е по-трудно/бавно/скъпо“. Понякога това те ядосва, но по-често те улеснява да се откажеш от по-малко важните неща и да се фокусираш върху най-ценното. Или да намериш изцяло друго творческо решение.

    3. Ъпдейтите. Промените в уеб сайта стават достъпни до всички потребители едновременно. В mobile между края на разработката (публикуването в маркета)и оживяването на промените – може да мине и месец. Успоредно съществуват, и съответно трябва да поддържаш и управляваш, няколко версии на приложението. Включително някоя по-стара и без нови функции, предназначена за по-старите телефони и необновените операционни системи.

    4. Дизайнът. Уеб сайт без дизайнер не става. В мобилните приложения – особено за Windows – поне в началото можеш да минеш и без него. Достатъчно е да следваш препоръките на платформата и да използваш стандартните контроли и интерфейс елементи.

    5. Съвместимостта. Преди си мислех, че IE 6/8 e проблем. Защото не можех да си представя фрагментацията и волните интерпретации на производителите в Android устройствата. Както и това, че ако искаш да използваш модните възможности на операционните системи и устройствата, над половината от потребителите ти няма да ги видят изобщо.

    6. Винаги изоставаш. Хората още не са си обновили приложението за последната версия на iOS/Android, а вече излиза бета на следващата. И променят SDK-то и вкарват нов език за разработка. Добре поне, че у нас сме с около година и половина назад от осезаемото навлизане на новите устройства и ОС. Но, ако правиш глобално приложение…

    7. Ръцете върху клавиатурата. Винаги можеш да намериш още един-двама-петима програмиста за уеб. Тези, които пишат софтуер за мобилни приложения са малко, скъпи и придирчиви.

    8. Тестването. За уеб нещата са ясни – има натрупана добра практика и различни подходи към тестването, така че за всеки проект да се намери решение. Докато мобилни приложения трябва задължително да се тестват и на достатъчно на брой и като разнообразие физически устройства – а това е бавно и/или скъпо.

    9. Битката за сърцата на хората и място в джоба им. Шансът човек да попадне на сайта ти е много по-голям, отколкото това да се случи с мобилното ти приложение. App Store не е Google Search. Ако човек все пак го изтегли и инсталира, но нещо не му хареса – веднага ще го изтрие. Докато в браузера си можем да пазим списък със стотици любими сайтове, в паметта на телефона има място само за 10-20 външни приложения. Само нещо наистина полезно ще оцелее достатъчно дълго в телефона. Продуктът е на първо място, а growth hacking е неговата най-важна маркетингова стратегия.

    10. Скоростта. Мобилните потребители не обичат да чакат. Често мобилният Интернет е бавен и затова още повече трябва да се внимава за скоростта на зареждане и работа. Ето тук проличава добрият дизайн – когато потребителят остава с усещането, че приложението е по-бързо, отколкото е то в действителност.

    11. Сигурността. Неудобно е да пишеш с 1 пръст дълги пароли и да попълваш сложни логини на екрана на телефона. Затова хората не искат всеки път да се оторизират по сложния начин, а все пак държат да използват сигурно приложение. Особено, когато става дума за пари – мобилно банкиране, мобилни плащания и т.н. Голямото предизвикателство е как да балансираш между сигурността и удобството.

    12. Agile не е пожелание, а изискване. Къси срокове за разработка и публикуване на нови версии и нови функции, защото както стана ясно в точка 6: в момента, в който си пуснал новата версия, вече си изостанал.

    А кое е общото тогава? Хората. И това е добра новина ;)

    Transfiguration Festival версия 1.0

    5 дни след първото ми стъпване в село Долен усещането за преобразяване още ме държи.

    Пристигаме в Долен в първия ден на Transfiguration Festival, но вече след залез. Пред чешмата на високото в селото, между двете махали – старата и новата, гъмжи от народ. Раници, шалтета, коли, кемперът на Ина и Сенди, бусчета, местни, туристи, сините тениски staff, жълти жилетки security. От украсения с черги инфоцентър си взимаме гривни за пропуск и докато си търсим номера за паркомясто, забелязвам, че на съседната маса е фестивалния чейндж. Сменям няколко лева за жълтици и грошове – жетоните, които по-късно наричаме „долени“. Добре че, го направихме иначе бира и храна – йок. Паркингът се оказва близкият стадион на селото с разграфени от колчета и ограничителна червено-бяло лента паркоместа. Първи плюс в графата „добра организация“. Нарамваме раничките, двете шалтета и палатката и забързваме към входа на фестивалната зона. Бързаме, защото небето вече губи розово-червения си цвят и тъмнината настъпва. А да разпъваш палатка на звездна светлина не е много весело – особено, когато не познаваш мястото.

    IMG_0234

    IMG_0203

    С широки крачки подминаваме пълните с хора дълги пейки на първия бар. Пресъхнали сме за бира, но първо палатката… Високи сиви каменни зидове с наредени фотоизложби по тях, надвиснали в сумрака къщи с покриви от каменни плочи, светъл и изтъркан калдъръм, все още не ни трябва фенер. Изведнъж тесните улички ни отвеждат в едно мини-мини-площадче вече препълнено с народ. Те чакат Амфитеатърът да отвори врати и да влязат за първия концерт на Исихия от 10 години насам. Ние също, но първо палатката. Само че, накъде е лагерът? „Ето тук, по тясната пътечка отстрани на къщата и после нагоре, табелки и ще го видите.“, казва без да сме я питали едно момиче. И тръгва пред нас осветявайки пътя с челника си. Утъпканата вече прашна пътечка ни извежда в страни от селото и нагоре по хълма. Изникват първите палатки – накацали на всяко по-равно местенце. Влече ни високото. Мъкнем багажа все по-нагоре в търсене на място, където няма да се търкаляме прекалено. Стъмни се. Решихме, че опъваме тук, пък ако е кофти утре ще се преместим. (Както обикновено на сутринта преценихме, че така сме си достатъчно добре и само укрепихме малко с въженцата.)

    Потни, изморени, сериозно обезбирени и съответно лекичко изнервени, се смъкваме обратно до Амфитеатъра – сцената на основните концерти на фестивала. В тъмното не се вижда колко е голямо, обаче е почти невъзможно да се вмъкнеш вътре – хората са плътно един до друг. Послушахме жаждата и тя ни показа пътя покрай бара и хоп – наместихме се на първия ред. Гайди засвириха, баби запяха, вълшебството започна. Исихия превзеха сцената и ни отнесоха. Музиката им е плътна, многопластова и многогласова, хармонична. Слушах ги в „Св. София“, когато представяха първия си албум през 2011 г., но чак сега, сгушени в пазвата на Родопите, звучаха като в храм. Храм, който е отворен за всички цветове, етноси, езици и религии. Неизвестно колко време и филии с лютеница по-късно Теодосий Спасов и Балкански ни пратиха по леглата с „Девойко мари хубава“. За малко се обърках във времето и мястото – имаше нещо от атмосферата на първата и втората „Слънце и Луна“ в Триградското ждрело, но вече узряло и изчистено, още по-вкусно.

    Първата сутрин на ново място винаги се помни. Тази ще я запомня с хубаво. С изгледа към селото като на длан, със зелените хълмове околовръст, с нивата цъфнал тютюн в горния край на лагера, с приветливите хора, които сънено ни посочваха пътя към санитарния възел. Тук добавям 3 огромни плюса към добрата организация. 11 кабинки удобни и чисти комостни тоалетни, баня с няколко душ кабинки с топла вода, чешмичка за зъбите, чували за разделно събиране на боклука, обособени огнища на безопасни и удобни места, нарязани дърва за тях… Иска ми се на всеки къмпинг да е поне толкова чисто и комфортно. За сравнение – химическите тоалетни трябваше да ги чистят по 3 пъти на ден и пак беше сериозна мизерия. С компостните нямаше никакви неприятности. Дори измъкнахме чист падналият iPhone. В тези иначе досадно битови детайли си пролича най-силно големият мерак на организаторите – всичко е изградено на ръка, с естествени материали, функционално и красиво. Много трудно е да не уважиш двумесечния труд на доброволците и да си хвърлиш боклука на тревата. А другите неудобства и недомислици, на които се натъквахме, организаторите се стараеха да изглаждат бързо в движение. Като за първи фестивал – почти перфектно – много по-добре от други „стари“ фестивали с опит.

    Слънчевата половина на фестивала бе не по-малко уморителна от лунната. През деня имаше гъста програма от разнообразни работилници и семинари, изложби, сергии,(без кебапчета!) или просто размазване на поляната пред чайната до кръглата сцена. Заради протяжното кафе с мекици в Шарковата къща и опознавателната разходка, която си спретнахме по кривите улички, не се класирахме за нито един от редовните уъркшопи. Всъщност за този на Robotev втория ден успяхме, много на косъм. Но непланираните събития, които неспящият екип на феста вмъкваше в програмата в крачка, ни уцелиха в десетката. Например, изключително увлекателният разказ на проф. Дамян Попхристов за богомилите и най-древната история на българите. Или захласващата мелодия на арфата, която разказваше на доленските баби келтски, турски, френски и др. приказки. Ослушвайки се наоколо успяхме да открием и да се насладим на някои от съкровищата на фестивала – варената царевица, домашния сладолед и живата био бирата с морска вода.

    Единствено не успяхме да полетим с балон, защото 4 дни вятърът не стихна. Видяхме го как опъва въжетата само за малко последната сутрин – на изпроводяк.

    Балонче над с. Долен

    Поехме към къщи натоварени с бурканчета сладко от малини и вишни, 2 торбички боб и дискове на Кайно Ясно Слънце, Smallman и Исихия. Открихме за себе си Villagers of Ioannina city и няма да пропуснем следващият им концерт в България – дано да е по-скоро. Страшен купон правят тия гърци! Баба Зула също обещаха да се върнат скоро и да свирят повече. Изглежда 1 час, колкото успяха да изкарат в най-студената нощ на фестивала, защото трябваше да хващат самолета, не е достатъчен нито на на тях, нито на нас.

    родопска къща в 21 в.

    Чао, Долен! И до догодина! Този път ще вземем и децата – идеално ще ни е с тях, а вечер могат да спят до нас, докато подскачаме в Амфитеатъра. Дори музикалната програма да е същата, пак ще сме щастливи – и без това няма къде да слушаме на живо тези групи в останалото време на годината.
    Дано се видим пак там – на Преображение, в село Долен, на Transfiguration Festival.

    Гоо-ри-цееее, сииитнаааа, зееее-леее-нааа…