Дюни от боклук, разделно

Разглеждам си снимките от преди 4 дни, а още ми мирише на боклук. А се предполагаше, че в контейнерите за разделно събиране изхвърляме почистени от хранителни остатъци опаковки. Мирише дори на новата и ултрамодерна сортировъчна площадка за стъкло в Равно Поле. Нищо, че стъклото е най-чистият боклук, както казват специалистите от Екопак България, които развеждат нашата групичка блогъри наоколо.

И все пак тук е цвете в сравнение с площадката в Гара Искър.

Разделният боклук от жълтите контейнери в Младост от 1 курс на 1 камион.

Там, до последната спирка на метрото, камионите стоварват жълтите и сините контейнери от София. Купчината пред нас е събрана от 1 камион, само от софийския жк Младост и то само за 2 дни, от около 80 жълти контейнера. Един младеж прибутва с лопата отпадъците от купчината върху конвейрната лента. Горе 6-7 жени ръчно сортират опаковките по тип и материал. С маски са, естествено, както и ние. Но маските не спират миризмата, само прахта. Те стоят там половин ден, ние – само 10 минути.

Дори да се смесят хартиени, пластмасови и метални опаковки, тук се сортират ръчно.

След като са сортирани опаковките се събират в големи чували. Когато се съберат достатъчно от един вид се пакетират в огромни „бали“ и така – или по-надребно – ги купуват отново производителите и заводите. Там те ги рециклират реално като ги вкарват обратно в производствения цикъл.

1 кен се разпада за 500 г.

Пластмасата се разпада за 400 г.

В момента у нас производителите на опаковки рециклират 60% от отпадъците, защото такова е изискването на държавата и закона. Основната работа вършат 5 лицензирани компании, създадени от самите производители само с тази цел. Екопак България е най-голямата от тях като обхват на населението 2 575 000 души и като пазарен дял 52%. През 2020 г. квотата ще се вдигне до 80%. Макар и бавно, броят на хората, които изхвърлят отпадъците си разделно се увеличава – със 7% за последните 4 г. разказват Екопак.

97% от тази купчина ще се рециклира. Мариян Райков – ръководител звено дейности с отпадъци в ЕКОПАК България АД.

Има смисъл от разделното изхвърляне на отпадъците от опаковки. Само 3% от съдържанието на контейнера за стъклени опаковки (т.е. купчината на снимката горе) ще остане неоползотворено и ще бъде депонирано. Бурканът, изхвърлен в зеления контейнер, отново ще бъде буркан, бутилката – бутилка. Ако отиде на сметището, една стъклена бутилка ще остане там 1 милион години преди да се разпадне. Тук, в единствената по рода си на Балканите инсталация за сортиране на стъклени отпадъци от опаковки по цвят, дори боклукът от боклука се превръща на стъклен пясък и се оползотворява.

Компаниите като Екопак не смесват разделния боклук с общия, защото технически няма как специалните камиони да вдигнат сив контейнер с общ боклук. Освен това не е и икономическо изгодно за тях. Хартията, пластмасата и металът, дори да са смесени в контейнера, после се разделят. Важно е обаче да изхвърляме в разделните контейнери само опаковки, а не например детски играчки, огледала или стъкла от счупени прозорци.

Разделното изхвърляне е най-малкото и най-лесното, което можем да направим сега и веднага, за да пестим природните ресурси и да опазим въздуха, почвата и водите чисти за по-дълго време.

Включително и за да запазим морето, в което се къпем през лятото. В момента всеки ден над 3 ТОНА пластмасови отпадъци навлизат във водите на Черно море от българските брегове, сочат изследванията на учени. Със сигурност предпочитам да плувам сред риби, медузи и водорасли, вместо сред найлонови торбички и шишета. Затова дори някоя каруца да обира пластмасовите бутилки от жълтия контейнер, няма да се откажа да изхвърлям разделно. Боклукът за един е съкровище за други.

Спиш ли, Смог?

Каруците не могат да вземат целия боклук, който произвеждаме – все ще остане предостатъчно, който да бъде преработен и използван отново. Дори само 1 рециклирана пластмасова бутилка спестява ток за 25 мин. работа на един компютър, а 1 стъклена бутилка – за час и половина работа на телевизора. 1 тон рециклирана хартия спасява 13 дървета от отсичане, 2.5 барела нефт и 31 780 литра вода. От всяка рециклирана бутилка има смисъл.

Накрая, надявам се скоро Екопак да осъществят плановете си за информационен детски център, от който безопасно да може да се разгледа инсталацията. Защото разказ с картинки е добре, но най-добре е да го видиш сам :) И да чуеш „как пее инсталацията“, когато стъклените парчета се търкалят по сепараторите и падат към контейнерите. Напомня ми за звука на вятърните звънчета и планинско ручейче, които някак се промъкват върху тътена и бученето на гигантски водопад.

Мда, горните снимки са мои и са под CC – късмет, че не заваля.

Строй, разрушавай и пак така

Вчера ми светна какво друго ми липсва в легото, освен по-нормална цена естествено.

Наскоро децата получиха подарък – една чанта пълна с големи, удобни за хващане, конструкторски кубчета Mega Blocks. Мислех, че вече са пораснали (5 и 7 г.) за такъв тип играчки, защото напоследък мрънкат само за лего. Обаче така се заиграха, че 3 дни не успях да ги привлека да правим коледни курабийки.

Първо малкият си направи пушка каквато си сглобявали децата в детската градина, но там рядко успявал да се дореди до конструктора.

megablocks2

След това имаше още гаражи, коли, къщи, замъци…, каквото си измислят. Не само по инструкции, ами свободно – каквото им хрумне. 2 часа никой не поиска да му помогна да сглоби или разглоби частите. Справяха се абсолютно сами.

По едно време чух от съседната стая силен трясък. Докато отида да видя какво става, кулата се оказа отново построена и пред мен я събориха с един замах, с блеснали очи и усмивки до ушите.

Най-веселата част от строенето се оказа разрушаването. Пък аз дори не можах да им се скарам. Това не беше беля. Разпилените части се събират бързо и лесно без прахосмукачка, не се губят, не се чупят, а и нищо не чупят. Строиш, разрушаваш, пак строиш, пак разрушрашавш и накря прибираш в торбичката. За разлика от леготата, които веднъж сглобените си стоят така подредени на етажерката със седмици и децата не искат да ги развалят. А когато все пак решат да развалят, не могат сами – все някоя част им се изплъзва от пръстчетата.

Да можеш да събориш, за да посториш наново – това е свободата да опиташ отново, нещо различно, по друг начин. Сега е модерно всички бизнес-гурута да ни учат как да бъдем смели и да не се страхуваме от провал, а може би просто трябваше да ни оставят да рушим собствените си творения, когато бяхме малки. Точно затова Megablocks ми харесаха толкова много. Доказано в практиката – те са идеален подарък за момченца и момиченца, за Коледа, ЧНГ, рожден ден или всеки друг повод :)

Писане на документация + страст = олио + вода?

Писането на техническа документация е същото като счетоводството и фактурите – задължително, неизбежно, досадно, предпочитам-друг-да-го-направи. Така си мислех преди седмица, когато отидох като блогър на конференцията за техническо писане ETC 2016 в София.

Там обаче видях около 100 човека, за които това е не само добре платена и перспективна кариера (особено за жени в ИТ), но и творческо предизвикателство. Те са с разнообразно образование и опит – химия, филология, журналистика, компютърни науки и т.н. Но говорят с еднаква страст за това колко е интересно да пишеш онлайн Help-а за потребителите на някой софтуерен продукт и как винаги има начин да напишеш някое How-to още по-ясно и по-разбираемо. На перфектен английски език. И за предпочитане с ясна структура на информацията и метаданни към всяко парченце съдържание.

Харесаха ми думите на Ваня Кирицова от едно интервю за CIO.bg наскоро – „Ако програмистите се чувстваха комфортно с това да пишат текстове за потребителите, тази професия навярно нямаше да съществува.“

Че работата на авторите на техническа документация е важна, нямаше нужда да се убеждаваме. Благодарение на конференцията обаче успях да погледна от още няколко ъгъла към нея, които я правят доста по-интересна в моите очи.

1. Документацията като част от UX

Всеки елемент от продукта, с когото взаимодейства потребителят, изгражда представата му за вашата компания. Да, онези дебели и не-еко ръководства – също са част от потребителското изживяване.

От една страна – колкото по-добър е UX-ът, толкова по-малко нужда и по-малка по обем документация ще има (поне такава насочена към потребителя). От друга – никой не може да предвиди всички ситуации, в които потребителят ще има нужда от Help.

Ние вече очакваме да имаме достъп до информацията как да си решим конкретния проблем във всеки момент, на всяко устройство, персонализирано и само с информацията, която пряко ни интересува точно сега.

Тук някъде посредата се срещат и се преплитат ролите на техническата комуникация и UX.

На откриването на ETC 2016 Майкъл Фриц, CEO на tecom Europe, прогнозира, че скоро техническата документация ще се съхранява в самия продукт, ще бъде част от цялостната услуга. Няма да четем ръководствата, а ще виждаме, каквото ни трябва на вградени дисплеи, ще сканираме кодове с телефоните си, а сензори и чипове ще ни дават данни.

В момента се работи и лобира усилено върху това ЕС да промени регулациите си така, че за някои видове продукти да не е задължително да има хартиен носител, както е в момента. TechNews.bg разнищват темата заедно с Майкъл Фриц доста по-просторно в тази статия.

2. Документацията като основа за content marketing.

“Дай на хората нещо полезно” е една от мантрите в маркетинга чрез съдържание. Един от най-вървежните, но пък сравнително по-трудни за реализиране формати са именно ръководствата, само че кръстени по-секси. Вместо “Как се правят снимки с телефона” става “Smartphone Photography 101 – The Ultimate Guide to Smartphone Photograpy”.

Добрата документация може да спести време в създаването на подобни маркетинг материали.

Още по интересно стои въпросът с видеото.
Една електронна книга върши много добра работа за зарибявка – хората си оставят имейл адреса, за да я свалят, но после почти никой не я чете. Така времето и труда по създаването й отиват почти на халос. Докато видеото продължава да бъде търсено и гледано дълго време след публикуването му. За младите, модерно наричани millennials, видеото е единствения формат, на който биха обърнали внимание изобщо. А те не са аудитория, която с лека ръка да пренебрегнеш.

Алекс Лутер от SAP разказа как те инвестират и обучават авторите на техническа документация да правят видео клипове и ги улесняват като предоставят темплейти. Ето интервюто на TechNews.bg с него.
Според него след 2 часа обучение всеки може да създаде едно кратко How To видео – снимкайки собствените си взаимодействия с продукта и разказвайки със собствения си глас – все едно води обучение за потребители в стаята.
Този подход към създаването на видео съдържание чрез видео темплейти изглежда доста практичен и удобен. Със сигурност скоро ще се разровя как се правят, с каква програма, как се използват, дали има готови някъде онлайн, които може да стъпиш. Ако някой знае повече и може да ми помогне откъде да започна – споделете в коментарите, моля :)

3. Документацията като част от workflow-a във всеки проект
За мен една конференция е полезна, ако има поне 1 нещо, което науча там и го приложа още на следващия ден в работата си. На ETC 2016 това беше простичкия трик да вкараш документацията като стъпка от работния процес на проекта. Така всяка задача, за да бъде приключена, трябва преди това да бъде документирана. Е, направих го – добавих стъпката. Сега остава да я изпълнявам съвестно :).

Вече очаквам следващата ETC
За догодина – 8-то издание на конференцията – бих се радвала организаторите да включат примери и опит за техническото писане в не-чак-толкова-големите фирми като SAP и VMWare (основни спонсори на събитието и двигатели на българската общност на техническите комуникатори). Ако го направят, токувиж се окаже, че хората, на които им е интересна тази работа и искат да се усъвършенстват в нея са доста повече от настоящите стотина full-time ангажирани технописци.

12 странични ефекта от работата в предимно мъжки екип

В офиса ти си добро момиче с възвишени идеали, вълнуваш се от социални теми, храниш се здравословно. Докато смениш предимно женския екип, с предимно мъжки. Ето някои от промените, които се случват след 6-12 м. Някои се проявяват още в първите 2 седмици – иначе без тях няма да оцелееш (т.5).

1. Пиеш бира на обяд в петък и не ти е гузно, ама хич.

2. На фона на колегата, който изяжда спокойно 4 толумбички за десерт и нищо му няма, твоето малко черно шоколадче изглежда направо невинно.

3. Капама е вълшебна дума.

4. Киноа е мръсна дума.

5. Развиваш нови сетива – усещаш кога да престанеш да чуваш. При ключови фрази автоматично ти се активират слуховите филтри, дори без да се налага демонстративно да нахлузваш слушалките и да си пускаш музика.

6. Вече възприемаш мръсното подсъзнание като „визуално-експресивно креативно съзнание“.

7. В началото дори не забелязваше червената рокля две крачки напред, а сега автоматично регистрираш дългокраката мадама на етажа и после разказваш на колегите за нея.

8. Без специални усилия научаваш къде са най-добрите зимни гуми поне в 3 града в страната, че без GPS на път не се тръгва и че БМВ-то е като Баба Лада със задно задвижване, но по-луксозно и не друса.

9. Изчезва способността ти да отгатваш размерите на тениските за подарък – започваш да питаш.

10. Имаш списък с поне 10 готини ресторанта и също толкова местенца за уикенд туризъм в радиус 400 км, в които да накараш мъжът ти да те заведе някой ден.

11. Вместо рецепти за хумус и домашен хляб, обсъждате какво е предписал педиатърът на хлапетата и заедно псувате предписването на антибиотици без изследвания.

12. С другото момиче в екипа сте супер отбор. Животът в офиса (вкл. и вируталния) е много по-интересен от маникюра и намаленията по моловете.

Има едно място

Има едно място в относителния център на София, в неугледна пресечка на Раковска. През деня не се забелязва. По тъмно – трудно. Само ако го търсите, ще го намерите по оранжевите точки на огънчетата на двама-трима пушачи, одимяващи бетонното дворче. Те ще отвърнат ведро на поздрава ви с „Хайде, време е вече, влизайте“.

Вътре е прекалено светло и бяло за бар. И хладничко. Обаче е пълно с хора. Добре че днес поне имате резервация и една масичка очаква вашата компания.

Тук обикновено няма храна – само напитки и музика. Този път е специално – с кетъринг, защото е навечерието на Нова Година. Събрали са се да я посрещнат заедно собственицте на бара и техните приятели. Хапвате каквото хапвате (вегетаранците са малко прецакани и ще го карат на сирена, картофи и салати). Наздраве!

А! Няма телевизор. Как ще разберем, кога е дошла Новата Година? Дори обичайният заподозрян не носи лаптопа си. Според телефона има още около час до полунощ.

Раз – картината се променя. Празни столове до 2 от масите. Съдружниците в бара се суетят между кабели, китари и сет барабани. „Жоро, нагласи лампите, че да се почувстваме малко като на сцена“. Два – светлината и тъмнината се разделят и заемат полагащите им се части от помещението. Три – дрън, тряс, глас, рокендрол! Delta Roosters свирят за вас, скъпи съотечетвеници!

Скоро масите с кетъринга изчеват в небитието на „само за служители“, а на тяхно място се мятат ръце, крака и коси. Не е нужен много алкохол, за да преодолеете притеснението и да напуснете защитената зона зад масата си. Тук сте сред приятели, макар и да не се познавате официално. Няма претенци, няма очаквания, няма „друг път“. Тук и сега има само истина, любов и музика.

Сцената си почива за момент. Време е да приготвим шампанското. Тържествеността изисква реч. „Тони Серкеджиев президент, президент!“ Няма да я помните после, но ви харесва и ръкопляскате. Откривате, че „За много години!“ звучи актуално и също толкова добре на фона на All You Need Is Love, колкото и на химна.

Няма място за дунавско хоро, но за рокендрол и туист е идеално. Вече всички столове са празни и съвсем не е студено. Тануцуват всички. Симпатичната двойка суинг танцьори добронамерено се радват на смешните подскачания, ръкомахания и кракомятания на останалите. С майка си танцува токущо навършилата 11 г. Даря, която казва, че лесно си намира тоновете, когато пее. Като младеж танцува и 72-годишният Вачо Бъндаръка – живата легенда на българския рок, Малкия Бънадарк, co-founder на първата голяма българска рок група Бъндараците.

Когато вече и групата и публиката не могат повече, идва време за пауза. Половината хора си тръгват – малките деца към къщи, възрастните към следващото парти. Даря заспива на два стола в ъгъла зад масата.

И тогава на улицата паркира джип. Слизат двама мъже и две жени. „Сигурен ли си, че работи толкова късно?“, пита единият. „Естествено, това е блус бар.“ ухилено отвръща другият. Нахълтват вътре. Единият – веднага на сцената. Сваля от стената металната слайд китара и започва с плътен и мек глас Give Me Strenght на Ерик Клептън. Наелектризиращо – все едно мравки полазват цялото ти тяло и главата. Още малко и косата ти ще се изправи. Това е Павел Варчев – който по-късно ще каже, че за първи път пипа такава китара в живота си. Пешето, Радо и барабанистът Любо зарязват питиета си и се присъединяват към него на сцената.

Започва джемът – самородната перла в короната на тази Новогодишна вечер. Само истински музиканти могат да направят такъв джем сешън – без set list, без репетиции, а да звучат като за студио. С чиста радост и удоволствие от самата музика. От песен на песен, от акорд на акорд – улавящи и сътворяващи момента.

И аз бях там, пих и се веселих! :)

Мястото е Delta Blues Bar.

На 14-ти януари там ще са Джендема.

ЧНГ и за много години!

Писмо за Зори от Дядо Коледа

Мила Зори,

Благодаря ти за писмото, което ми написа и за това, че беше толкова добра през цялата година! Ти си възхитително дете, твоите желания и тези на Васко много ми харесаха и затова реших и аз да ви напиша писмо.

Нататък ще пиша с печатни букви, за да можеш да си го прочетеш сама, на глас, така че и Васко да чува.

За тази Коледа двамата си пожелахте много вълшебни предмети – вълшебни блузи, вълшебни огледала, вълшебни чанти, че дори и дракон. И то не какъв да е дракон, ами Нощен бяс.

Както знаеш, мила Зори, Беззъб беше единственият останал от вида си. За съжаление, той не срещна женски дракон от неговия вид и затова на света не се появиха нови бебета Нощен бяс. Беззъб остана докрай със своя приятел Хълцук и двамата преживяха много приключения заедно – и хубави, и не чак толкова хубави.

Знам, че искаше Беззъб, за да ти бъде приятел. Приятелството на друго същество е от малкото неща, които аз, Дядо Коледа, не мога да ти подаря.

Приятелството е дар, който сам решаваш кога и на кого да дадеш – на човек, куче, кон или дракон например.

Затова приятелството е толкова ценно и трябва да се пази. Аз знам, че ти си честна и добра и затова вече имаш истински приятели. А когато порастваш, ще срещаш още много и нови приятели. Обичай ги, не лъжи, и ще видиш как крехкото цвете на приятелството расте все по-силно и по-силно. Приятелството е вълшебство и може да прави вълшебства.

Всеки от нас е вълшебник – някои още се учат, други като мен вече знаят повече. Вълшебствата са много могъщи и затова е много важно само добри хора да ги използват. Ти вече правиш вълшебства – с рисунките и песничките си ти можеш вълшебно да направиш и най-тъжния човек отново щастлив. А като гушнеш някого, веднага му минава болката. Братчето ти също има вълшебна усмивка и чудотворен смях като твоя. Когато пораснете ще бъдете от най-добрите и най-силните вълшебници.

Не ви трябват вълшебни огледала – можете да сбъднете сами всичките си мечти! Това ти го обещавам аз.

Твоят и на Васко приятел,
Дядо Коледа

п.п. Дано подаръците, които ви донесох, да ви зарадват :) Бъдете живи и здрави и много щастливи!

Бъдни вечер, 2015

5 въпроса от детската площадка намират отговори на OpenFest 2015

Да си го кажем честно – ние нямаме никаква представа в какъв свят ще живеят децата ни, когато пораснат. Единствено знаем, че няма да е същият, какъвто е днес. Надяваме се да е по-добър, но няма гаранции. По всичко изглежда обаче технологиите ще бъдат основна част от това бъдеще. Те вече променят икономиката, професиите, образованието, парите, политическата система, медиите. И това не е клише, а факт. Нашите родители се научиха да ползват Интернет и Skype, за да си говорят с нас и да виждат внуците си. Ние ще трябва да научим повече, за да разбираме какво ни говорят децата. Предстоящият на 7 и 8 ноември OpenFest 2015 в Зала „България“ e една силна отправна точка – информация от първоизточника, вход свободен, без предварителна регистрация. Всеки е добре дошъл.

1. Гледаш ли новините?
КлинКлин е първият български проект за crowdfunding медия, която въвлича потребителите във финансирането, управлението и контрола на съдържанието. Преди да разкаже за проекта, Кирил Бесапалов обещава да ни върне в зората на медийната манипулация, да обясни защо новините са вредни за здравето, какво е журналистика на бъдещето и защо социалните мрежи нямат нищо общо с това.

лекция: КлинКлин: силата на колективната медия
лектор: Кирил Беспалов
дата: 7 ноември 2015, събота
започва в: 13:00
продължителност: 45 мин.
място: Зала „България“

2.Да запиша ли детето си на школа за програмиране?
За родителите на талантливи деца. Или за загрижените родители, които искат да помогнат на детето си да си намери „добра работа“ като порасне, за да не остане гладно. Детските школи за програмиране са най-обсъжданата тема на нашата квартална площадка, след школите по английски и за балет. Ценно е да видим какво има да каже учителят Явор Никифоров, който от много години води школи за деца в София по теми като С++/алгоритми и HTML5 разработка на игри.

лекция: Програмиране за най-начинаещи и школите в София
лектор: Явор Никифоров
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 11:00
продължителност: 45 мин.
място: Камерна Зала

3. Какво мислиш за електронното гласуване?
Ако можете да отделите само 45 мин. в неделя, нека да е за тази тема. Резултатите от референдума на 25 октомври, показаха че електронното гласуване е важна тема за нашето общество. А разговорите по нея тепърва започват. За да не ви манипулират, информирайте се сами за вариантите за електронно гласуване, какви са плюсовете и минусите и как може да бъде реализирано. Много вероятно е първите избори, в които ще участва детето ви, да бъдат с електронно гласуване. Като съветник за електронно управление на вицепремиера Румяна Бъчварова и част от фондация Общeство.бг Божидар Божанов е възможно най-добрият лектор за темата в момента. Освен това разказва наистина добре и всеки може да го разбере.

лекция: Електронно гласуване
лектор: Божидар Божанов
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 15:00
продължителност: 45 мин.
място: Зала „България“

4. Инструменти за криптиране, достъпни за всеки?
Това вече е за една идея по-напреднали, а не би трябвало да е. Става въпрос за privacy (неприкосновеност на личния живот). Ако все още сте на вълна „нямам какво да крия, нека ме следят“, спомнете си как преди 25-30 г. родителите ни са разказвали вицове шепнешком. А сега заменете доносниците с технологиите на Интернет гигантите, които всички ползваме – Google, Facebook, Microsoft (особено, ако имате Windows 10). Ако поне 1 косъм на главата ви настръхва, то инстинктите ви са още живи и не е късно да чуете чаровната Marie Gutbub.

лекция: CryptoParty Must Die
лектор: Marie Gutbub
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 12:00
продължителност: 45 мин.
място: Камерна Зала

5. На какво ги учат в училище?
За всеки родител, който се съмнява в качеството на сегашното образование. Иван Господинов е учител по програмата „Заедно в час“ в 74 СОУ в София и управител на „Образование без раници“, организация с идеалната цел да предоставя безплатни и качествени дигитални образователни решения. Той ще разкаже своя опит – как технологиите връщат образованието в ръцете на учащите и каква е новата роля на технологичния учител. Между другото, хасковлии за малко да го изберат за свой кмет на местните избори 2015. Стискам му палци за следващия път!

лекция: Образование 3.0
лектор: Иван Господинов
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 16:00
продължителност: 45 мин.
място: Студио „Музика“

Това е план минимум, като за обикновени хора, извън ИТ сферата. Иначе в програмата има още изкуство, бизнес, дизайн и естествено – много технически теми.

Мога ли сама да си направя сайт?

Всеки собственик на бизнес (особено на малък бизнес) трябва да може да работи с WordPress. След имейла и ексела, WordPress е третият най-важен елемент от „компютърната грамотност“… вече. Е, поне една новина да пуснете и телефона за контакт да си редактирате сами, ако се наложи. Не е чак толкова трудно да се научи. А инвестицията на време в придобиването на тази нова компентентост, може да се окаже и вашето конкурентно предимство.

Въпросът „Трябва ли ми уебсайт?“ вече е реторичен. Изключвам „сенчестите“ бизнеси, които дори записа в Търговския регистър биха избегнали, ако имаше как.

По-важният въпрос е „Каква работа очаквам да свърши сайта, така че да помогне на бизнеса ми“. Проблемът е, че в началото почти никой не може да отговори точно и ясно на този въпрос. Ако инвестирате сериозно в сайт, без да знаете какво искате от него, най-вероятно ще останете разочаровани. Добрата практика е да си наемете консултант, с когото да изготвите стратегия за сайта, да направите задание и план за действие и след това да търсите, кой да ви го изработи. Теоретично уеб агенциите или по-добрите уеб разработчици могат да ви помогнат с насоки, добри практики, опит, препоръки, но все пак никой не познава вашия бизнес и вашите цели по-добре от самата вас.

Най-добрият начин да разберете какъв сайт искате, е да изградите първия си сайт сама бързо, икономично и в същото време устойчиво – например с WordPress. Може да стартирате с блог или с 1 страница с инфо „кои сме, къде сме, какво правим“ – колкото ви стигнат силите, въображението и търпението. В Мрежата има безкрайно много ресурси за обучение (на български също), безплатни и платени – Google е вашето оръжие.

WordPress не е най-лесният начин да си направите сайт. С Weebly е по-бързо, по-удобно и дори по-евтино. Обаче съвсем скоро ще научите повече, ще поискате повече и Weebly ще ви отеснее. И тогава ще трябва да се преместите (а това не е чак толкова лесно) и най-вероятно ще изберете WordPress, заради гъвкавостта, мощта и огромната отворена общност от професионалисти, която стои отзад.

Не взимайте сайта прекалено на сериозно. Да, той трябва да работи, да изглежда добре, да се вижда от търсачките и от мобилните устройства, и да казва най-важното за вашия бизнес. Но един сайт е винаги „в процес на разработка“, защото вашият бизнес е в постоянна динамика и винаги ще има нещо да подобрите, нещо да добавите, нещо да махнете. Нито един сайт не е перфектен и то завинаги. Затова по-добре започнете с нещо малко и после променяйте, надграждайте и подобрявайте.

Не прекалявайте с безплатното. Купете си собствен домейн – по евтино е отколкото да си направите визитки. Изберете надежден хостинг, още по-добре специализиран за WordPress. Докато разучавате основните неща в WordPress-а (как да си направите страница, меню, блог публикация, да качите картинки, да закачите Google Analytics и т.н.) можете да ползвате някоя от стандартните теми на WordPress, които са едновременно сигурни и безплатни. По всяко време може да смените темата с друга – дори платена – чийто дизайн ви допада повече или има повече възможности.

Можете да създадете сайта си за един уикенд, без да се напрягате особено. Ще ви трябва още около 2-3 месеца, за да стигнете до началната идея как той може по-добре да допринася за бизнеса ви. На този етап вече е препоръчително да си наемете специалисти, които да направят сайта както трябва, но това не означава вие да се оттеглите напълно. Напротив – просто няма да правите техническите неща.

Рано или късно ще опрете до WordPress, затова по-добре направете този избор още в началото. Така ще си спестите много главоболия, ще бъдете адекватни и ще можете да извадите най-доброто за вас от WordPress специалистите, които ще наемете. Когато през ръцете ви е минал поне един семпъл блог на WordPress, ще знаете какво да поискате от разработчиците и дизайнерите, ще разбирате по-лесно какво ви говорят, и ще можете да оцените труда и знанията им. Така и вие и разработчиците ще бъдете щастливи – а това е единственият път към перфектния сайт.

И най-дългото пътуване започва с една малка стъпка – вижте няколко примера за вдъхновение ;)

Прочетете още – Кой ще ми помогне за WordPress?

Кой ще ми помогне с WordPress?

Не и аз. Аз не съм разработчик, а обикновен потребител-клиент на WordPress. Не мога и не искам да ви изработя сайта, но знам кой може.

Вече имате WordPress сайт и той играе ключова роля за вашия бизнес. Имате идея как да бъде още по-полезен, но не можете да го промените сами защото нямате време и техническите умения. Трябват ви WordPress специалисти. В зависимост от сложността на проекта предварително решавате дали ще търсите freelancer (професионалист на свободна практика) или агенция. Как да ги намерите? Отвън навътре и отвътре навън ;)

1. Отвън навътре

  • Търсите в Google, LinkedIn, т.н.
  • Харесвате си няколко, разглеждайки сайтовете им.
  • Обърнете внимание на портфолиото с реализирани проекти и дали имат референции от други клиенти. Особено от такива клиенти, чиито имена / марки можете да разпознаете или да проверите.
  • Пишете на всички, някои ще ви дадат оферта.
  • Освен цената, срокове, и т.н., поинтересувайте се още за имената и опита на ключовите хора, които ще работят по вашия проект. Опитайте се да научите повече за тях и специално обърнете внимание дали участват активно в WordPress общността.
  • Общността е това, което прави от WordPress водещата CMS платформа в света. Споделеният опит, знания, контакти са най-важния гарант, че сайтът ви ще продължи да работи и утре, дори да се скарате със сегашния разработчик.

    2. Отвътре навън

  • Отивате на следващия WordCamp и на афтерпартито.
  • Запознавате се с хора, задължително с организаторите. Разменяте контакти (минимум ги последвайте в Twitter.)
  • В понеделник се обаждате първо на тези, които имат WordPress лепенки на лаптопите си. Дори те да са заети или пък скъпи за вас, 100% ще могат да ви насочат към правилния човек.
  • Не бих доверила WordPress сайта си на някой, който не е ходил на WordCamp поне веднъж.

    Защо ще гласувам за ДЕОС

    Не обичам да говоря, още повече на маса и с приятели за политика. Но половината ми приятели още не са чували, че ДЕОС съществува и че поне в София (а също Хасково и Перник) този път има за кого да се гласува на местните изори. А голяма част от другата половина всъщност правят ДЕОС.

    Първите може така и да не чуят, защото най-вероятно няма ТВ клипове, концерти с кебапчета и реклами върху автобуси. Няма как една startup партия, родена от протестите срещу Орешарски и Пеевски, да извади милионите на ГЕРБ за предизборна на кампания. Парите за кампанията се набират изцяло от дарения, като отчетите и списъкът с дарителите са публични и лесно достъпни за всеки. Прозрачността е основното, заради което вярвам на ДЕОС повече от на всяка друга БГ партия.

    Всъщност харесвам Фандъкова. Струва ми се, че прави най-доброто, което може. И с това се изчерпват всичките ми причини да гласувам за ГЕРБ. Както преди 4 и преди 2 години и сега това не е достатъчно. Не съм достатъчно зелена за зелените, а реформаторите са ми твърде консервативни.

    За щастие тази година изборът ми за кого да гласувам в София е лесен – Виктор Лилов и ДЕОС – номер 35. Ето моите причини – рационални и емоционални.

    Рационално. Елементите от програмата СофияЗаХората, които ме печелят, за по-лесно – в цитати от самата програма.

    1. Община в услуга на гражданите, а не граждани в услуга на общината. „В политиката длъжностните лица са мениджъри с ограничен във времето мандат и те трябва да третират гражданите, като работодатели, а не като ненужна досада.“

    2. Електронна община, отворен код, отворени данни, електронни плащания, интелигентно управление. „CIO на София. За превръщането на София във водещ интелигентен град ще предложим създаването на позиция Chief Information Officer (Директор информационно обслужване) с ранг на заместник-кмет.“

    3. Образованието. Бюджет за сапун и тоалетна хартия в училищата. Контрол върху храните и върху системата за прием в детските градини. Подкрепа за алтернативните образователни форми „… като съдействаме финансово на кооперативните и други алтернативни форми на детски градини, които да имат право на помощ след регистрация като такива, и внасяне в общината на гаранционна сума, която да се възстановява след първата година успешно функциониране.“

    4. Градски транспорт. „Ще обърнем особено внимание на транспортната свързаност на северните квартали на София, които са изключени от почти всички градоустройствени решения. Квартал „Левски“ например е от другата страна на летището, но жителите му нямат пряк достъп с градски транспорт до него, а трябва да минават през центъра на града.“

    5. Витоша, контролът върху концесионерите, проверка на концесионните договори. „Ще направим проверка дали и доколко те гарантират обществения интерес, запазването на природните дадености и достъпа на гражданите“. „Няма да мълчим и няма да търпим произволното спиране на лифтове от страна на концесионера“.

    6. Културата и градската среда – „да“ на старите красиви сгради, като „Къщата с ягодите“ и „не“ на запуснатите/недовършени постройки като „Феята“.

    7. Въздух, годен за дишане. Повече електро- и хибридни, по-малко стари автомобили. „Отворен пазар и съревнование на решения при подмяната на отоплението – дали ТЕЦ, газоснабдяване, термопомпа, пропан-бутан, локални мрежи с котли на пиролиза или просто добавяне на електрофилтър на комина – нека победи най-ефективният вариант като цена и качество.“

    8.Повече бизнес инкубатори и социално предприемачество„. „Работни места вместо ограничения.“

    9. София – човечен град.

    Това са достатъчно много и конкретни причини „за“. За първи път гласувам толкова съзнателно и убедено. Това ми стига, за да се вдигна на 25 октомври до кварталното училище и да пусна една бюлетина. Всъщност две – защото има и референдум за електронното гласуване. Там също съм „ЗА“.

    Емоционално

    Учителката на дъщеря ми – Мис Дора – ми припомни, че „Обичам е глагол – т.е. действие“. Мисля си, че да си гражданин също е действие. Да четеш и да мислиш. Да говориш. Да се включиш в подписка. Да отидеш на протест. Да направиш дарение за кауза, за която ти пука. Да се разходиш до училището, за да гласуваш.

    Много мои приятели не гласуват, защото им е далече. Ами – прибери се този път и гласувай „ЗА“ на референдума за електронното гласуване, за да можеш следващия път да гласуваш откъдето си искаш.

    В последните месеци на предишното си работно място видях как в залата за срещи в офиса се роди ДЕОС и какви свестни хора го направиха. А всички кандидати от листата на ДЕОС и кандидат-кметът Виктор Лилов поздравявам за куража да преодолеят себе си и да нагазят в калта, за да внесат лъч човещина и интелигентност в управлението. Аз не съм толкова смела – но поне мога да ги подкрепя като гласувам.

    „Приятелите на моите приятели са и мои приятели“ – това още има смисъл, нали?

    Гласувайте в неделя. Важно е.

    … розавата шапка загубих още не следващия ден след снимката, но надеждата за по-добрия ни живот тук, в България, в София, още не съм …