Не лесно човек да си купи палатка. Отивам днес да взема тази, която вчера капарирахме. Всичко точно уж, ама някаква суматоха беше в магазина, купихме и още други работи и на излизане - бийп!. Опа - не са махнали магнитчето на палатката. Еййй! Ама нали трябваше да я разпънем да видим как е. Айде да разпъваме. Обаче се оказа, че няма рейки! Затова начи беше толкова подозрително лека! Освен това имаше засъхнала кал по дъното и клечки и тревички няколко в платнището. Явно, някой я е тествал. Продавача в Стената също очевидно беше изненадан. А е единствената бройка останала от този модел. Явно затова не са я продали. И кво да правим, кво да правим - дай да я сменим с друга за същите пари. И това се оказа Ferrino Taree. Много яка! И също толкова тежка. Само че е двуместна, вместо три. Е, дано е по-качествена. Ако не я бях платила Jamet-ката сигурно щях да търся друго решение - друг магазин, в Алпи имаха един-два интересни модела. Но… явно така е било писано. Дано и се порадваме както си трябва възможно най-дълго време!
Дали пък да не я заведем за сефте на Карлуково утре? 
Regular
Шопинг
Лятото вече наднича зад ъгъла и дойде времето за поредната инвестиция в къмпинг
оборудване. Вчера случайно намерих в “Биг Шоп” магазина на Аксаков много приятна тента за плаж. 4,5х4,5 м, с колчета и въжета, зелена, промазана да не пуска дъжд дори. Поколебах се известно време, пък взех, че я взех - 41 кинта с намаление някво. Пакетът е доста по-малък от този на миналогодишната ни тента - войнишката мрежа, която от дъжд не пази, пък и се прокъса малко.
Другото е, че новата палатка вече е капарирана и утре живот и здраве си я взимаме - Jamet Mexico Trekking - 3местна, под 4 кг, двуслойна, с предверие… екстра е. В Salewa се изядоха от яд, като им казах че няма да чакам “великата оферта” тяхна, дето я бавят вече повече от месец. Щото е спешно - другата сряда отиваме на морето!! ;)) Керванът засега се оформя около 5-6 коли… после ще дойдат още няколко - абе пътуващ цирк!
Една справедлива кауза
От няколко дни в БГ онлайн светът върви кампания “Свобода за Николай Баровски” - той е от групата Балканджи, но от 7 месеца е арестуван в Гърция съвсем несправедливо, а държавата наша любима седи безучастна. Също като с медиците в Либия. И какво като подписахме на 25ти април договора с ЕС? Дрънци. Междудругото аз съвсем доволно проспах историческият ден
Малко находки в уеба
Снимки на Стара София - любима тема ми е това.
А тук едни предприемчиви хора предлагат да доставят чорапи по абонамент - да не се разкарваш да си купуваш нови периодично. Хвала на търговския нюх!
Regular
Има няколко хубави и важни неща, за които не сколасах да напиша нищо в блога последните седмица-две.
WebTech’05
От конференцията видях само лекцията на Ричард Столмън, но това беше най-ценното за мен - техническите неща така или иначе не ги разбирам. Много се впечатлих. За разлика от голямата част от аудиторията там аз не бях добре запозната с идеите му (и защото не можах да се подготвя след връщането от Франция не направих и интервю ;( ) Затова ми беше безкрайно интересно да го слушам и гледам на живо. Много добър оратор. Говори за авторското право и за това как то трябва да се промени, за да бъде адекватно на промяната която вкараха компютърните мрежи. Освен това говори още за демокрация, САЩ, ЕС (и как ние не трябва да влизаме в него), Буш, корпорациите, музикални и филмови гиганти… Беше много убедителен и навеждащ на размисъл. Евала на Богомил и Хриси за усилията, да го докарат в България, както и за това да го изтърпят за времето на престоя му. Браво още на Сашо и Калоян, които също ми се сториха малко изтормозени, както и другите хора в екипа, които не познавам. Те доброволно и всеотдайно реализираха тази конференция невъзможно добре, при положение че действат предимно “на мускули”. Справиха се по-добре от всяка ПР фирма, която съм виждала да прави някакви такива събития.
После ми беше много интересно да следя по блогове и форуми какви са мненията и коментарите за Столмън. Доста се изписа Широк обществен отзвук на визитата - дет се вика ;)) Ама тва беше и идеята, така че - успешно.
Regular
Ето така обичам да празнувам Цветница! Мястото е около Железница. Искахме да отидем на минералното вирче топлото, обаче много сложно с преджапването на реката - малко е студеничко още… лятото няма проблем Пък и бяхме голяма и трудноподвижна тумба. 30-тина души, 3 именнички (аз, спиртолетка и калинка), бебе, дакел и Рая, количка, и голям товар бира, вино и ядене… А да - и три топки за волейбол също! И няколко тарамбуки и една китарка…
Беше ясно, че тези, които не дойдоха на срещата, а решиха сами да ни търсят, ще имат трудности. Голямата драма беше, че всички разчитаха на “като стигнем в Железница ще ви се обадим да кажете как да ви намерим”. Да ама обхватът го нямаше почти никакъв… Следващия път - всички на срещата или ще раздавам писмени напътствия “как да стигна”.
Иначе слънцето ни поопече, поизпържихме си ръцете с волейбола и се размазахме тотално. И всички си тръгнахме доволни предоволни!
Без категория
Част от работата ми, голяма част, е да пиша за разни цифрови фотоапарати. Нямам любима марка, макар че имам няколко фаворита, а на повечето симпатизирам и винаги съм благосклонна и обективна. Днес обаче за първи път почувствах, че една марка фотоапарат със сигурност няма да си купя. Поне не и от българският й представител. Дори снимки за отпечатване няма да давам фотоателиета с въпросното лого.
Същото като с предметите в училище. В 5-6 клас мразех българския език и литературата като предмет, защото не успявах да се разбера с учителките, не ги харесвах. Други хора намразват математиката заради учителите си, или пък химията. Изобщо адски важно е кой и какъв е човекът, който стои зад една идея (марка, учебен предмет, кауза). Защото щем нещем асоцациите, които изграждаме към неговата личност се пренасят в отношението ни към представляваната от него идея.
Знам, че с не всички хора се общува и работи приятно. Но рядко става чак толкова неприятно като днес. Един човек, wannabe големец, който всъщност е самонадеян търгаш с балкано-ориенталски манталитет, ни направи луди 6 души в редакцията. Вярно, че и ние сме си виновни до голяма степен, но твърдостта и рамките се определят от мениджмънта - не от прости драскачи като мен. Надявам се след този случай нещата да се пооправят, макар че дълбоко се съмнявам. Аз ще продължа да пиша оди за апаратите от въпросната марка, и от другите марки, представлявани от същия човек, но те вече са в моя личен черен списък - място, в което аз определям правилата.
Без категория
В Бордо приключихме грандиозно с готин и шарен купон последната вечер, който ме остави в чудесно настроение и чувство за “струваше си”. Нищо че станахме в 5 сутринта след само 3 часа сън и в просъница излетяхме към Париж. Изгревът над облаците е нещо безподобно! Направих много снимки, които се надявам тия дни да намеря време да кача в галерията. То за там чакат и едни от разходката до Кръстатия дъб по-миналия уикенд…
За първи път ми стана тъжно като слязох на нашето летище - груби и прости такси драйвери, сиви олющени блокове, хилядите дупки по шосетата… Ще ми се “да се оправим”, ама не съм много убедена, че ще се получи.
Откакто се прибрах - в четвъртък - още не мога да се освестя. Не мога да се наспя, страшно много работа ми виси, защото пак сме на дедлайн за броя. Както винаги всеки бонус - отпуска, почивен ден или пътуване - ми излиза тройно по натоварено. Това беше 3тия пореден уикенд, похарчен за усилено бачкане. Крепи ме идеята, че това ще е последния гърч за сезона и оттук нататък се отдаваме на празници и пътешествия. Гергьовското море е само след 2 седмици! 
И все пак София си е хубава! Особено през пролетта като в момента И наистина “булевардът с лиричния ритъм, аз не сменям със Шанзелизе”. Много се радвам, че нашите паркове нямат огради - как иначе ще си направи човек вечерен пикник в Южния парк, за да гледа светлините на града и да слуша жабите, пиейки “магента” (мастика + джента).
Друг хубав момент от пролетта е пролетното почистване. Радвам се че доста хора откликнаха на идеята и градинките около блоковете са значително по-приятни отколкото бяха преди седмица. Ние пък поразчистихме малко спомени от таванчето. Тонове буркани, капачки, стари плюшени детски играчки (мои). Няма смисъл човек да пази всичко. Понякога така се затрупваш с минало, че не можеш да видиш настоящето, а какво остава за бъдещето. Но е наистина трудно да се откажеш и разделиш с предметите от стари времена, особено когато ги помниш с добро. Ама като успееш все едно ти поникват крила
Без категория
В момента съм в прес центъра и смятам да повися тук около час докато свърши и последния семинар за днес. Станахме много рано - към 7 - и макар че снощи стояхме на партито до 2 успях да се разсъня. Видях вече 3 от 4-те семинара в мойта програма. За Вайо и за Qualia много ми харесаха, но за фотоапаратите - хич. Нямаше как да се доредя да пипна двата нови модела които ме интересуваха - Х1 и Т7, защото дадоха само по 1 мостра а бяхме 20-тина души. А “колегите” като захапят и не пускат…Иначе има адски интересни неща и е много хубаво направено и организирано всичко. Вчера докато пътувахме с влака от Paris до Бордо ни дадоха да сииграем с преносими ДВД плаъери, малката PlayStation и нови флаш MP3 Вълкман-и. Много яко! Освен това беше супер приятно преживяване - пътуваш си, гледаш зелените полета на франция, и си пийваш хубаво винце от Бордо, хапваме сьомга и френски сладкиш. Ммм Вечерта пък - на т. нар. официална вечеря - ядохме прочутия гуши дроб с ябълки, дегустирахме цервено вино от 1974 реколта, и имах късмета истински французин да ме светне как се дегустира вино. Ще видим довечера в шато еди кво си дали ще приложа научените хватки ;)След вечерята ни закараха на парти - на кораб дискотека “Дамата от Шанхаи” или нещо подобно. DJ беше от New York и музиката беше супер приятна и се получи купон. Аз прекарах партито в приказки обаче. Запознах се с доста хора от всякъде - Финландия дори. Много интересно да си разкзаваме за страните.Супер готино е да чуваш всякаква реч наоколо си. Всякакви езици. Като Вавилон. Само че тук хората винаги могат да намерят общ език ако искат
Самият град Бордо е доста различен от Paris. Много по-малък - около 600 000 жители. По ниски сгради, квадтратни квартали, малко дървета. Освен покрая водата - има нещо като залив или река. Ще видим след малко сме на разходка с лодка. Малко взе да ми писва обаче. Пак си е много тичане и си е работа - не туризъм. Човек не може да се отпусне. Пък и твърде много информация. Ще ми трябва поне седмица да я смеля Уморително си е. Хубаво че довечера свършва и утре рано рано се изнасяме.
Странното е че колкото ме радват новите продукти които показват и новите технологии, някак си не ме правят много хепи. Те искат точно това ама не става. Например позкават телевизори фотапарати камери монитори аудио които би трябвало да съживят спомените ни. Пък аз се чудя кога остава време човек да натрупа такива спомени които да бъдат съживявани, и дали всъщност не е по добре да не помним всичко еднакво ярко все едно е вчера, за да имаме нужда да тръсим нови живи преживявания. Ако си купя огормен хубав ТВ какво ще го правя? за да го оправдая трябва да си стоя вкъщи доста повече. Някак си по ми харесва да преживявам нови неща вместо да гледам филми за тях.
Освен това гласовете които използват за презентациите и разните клипове ме карат да настръхвам - едни такива спокойни, благи, неzни, които все едно те хипнотизират и те убеждават че светът и живота са прекрасни, че нямаш причина да си скептичен, циничен, недоверчив а трябва да мислиш позитивно, да се усмихваш, да изглеждаш добре и да бъдеш потребител. Защото уж като потребител имаш най голяма власт.
Забавното е че тук хората си вярват че участват в нещо велико, революционно. Че променят живота на хората за добро - може би е така. Но може би не е. Ще видим
А дурго интересно нещо - оказа се че мойта месечна заплата тук се изкрава за мах. 1 седмица, за сравнително същата работа. А минималната заплата у нас тук би стигнала за една нормална, не луксозна вечеря в бистро, и такси до хотела.
Освен това засега не съм попаднала на човек който да е чувал изобщо за Creative Commons
Ама че дълго писане изписах Отивам 1 кроасан да си гепя и после пак в коловоза - по списък, по план. Тук няма алтернативни пътища - дори по улиците
Без категория
Francizute izobshto ne sa tochni Taksito za letishteto zakysnq poveche ot nashte 2121 - s 20 min. V momenta sme na TVG garata i Sony Media Experience zapochna. Ima zakuska i Internet s malki laptopcheta. Moeto v momenta e minaturno Vaio VGN T2XP. Osven tva tuk e robotyt Kiro - t.e. QRIO kakto te mu vikat - mnogo e sladichyk. Ima 650 dushi na sybitieto ot koito 450 jurnalisti.
Без категория
Не е истина колко трудно се пише с френска клавиатура
беше страхотна вечер в Paris. хотеля ни е много бливо до грядини тюлеири - точно срещу тях. Затова веднягя след като пристигняхме към 6 в хотела излязохме и ходихме до лувъра, после прев туилеири до Конкорд, оттам покряй Сена кй, Айфеловятя кула. Успахме да се качим точно по залез и беше приказн
После си търсихме ядене - успешно В едно Corner Кафе за по 15 еуро на калпак. Беше вкусно и дори пих биричка - гинес тъмно-ммм.И накрая миняхме покряй Трюмфалната арка и Шанселизе…Крясиво, живо, шумно, с огормни улици, красиви сгряди и грaдини, шарени хора и адски много коли - Paris. Но razbrah, защо е толкова обичан град - специален е, направен е така че да се чувствяш добре и удобно и спокойно и величествено.Но не бих живяла тук 6 не сменям бълверда с лиричния ритъм (Руски) за шанселизе. Твърде много коловози има тук - твърде утъпкани са пътищата. А за да кривнеш или изледваш нови трябват много пари… които аз нямам а и не ми трябват. Само ако можеше да махнем боклука у нас щеше да бъде 100 пъти по прекрасно ;)друго какво - всичко има тук - нерботещи сфетофари, просяци, проститутки, дрога, патици и гълъби, всякакви раси и езици. Няма да има време за повече гледане. за шопинг хич. утре в 10 смепак на летището за да хванем влака за бордо. Там ще видим как е Net-а тук е 5 евро за половин час.
sorry che tolkova skpana pravopis ama nqma kirilica tuk hich… ta prez abv-to preobrazuvam - ne si e rabota - civilizacia!
otivam da spq che mi se nabiha petichkite ot trambovane S dve dumi - ot vsichki gradove golemi dosega koito sym vidqla - t.e. samo Berlin.. - Paris e Vseleni napred
mngo e hubavo osobeno sega kogato vsichko syfti. svryshi vremeto - chao
Без категория
След малко - 2 часа - отлитам за Париж. Със смесени чувства Любопитно…
Вчера беше един прекрасен ден! Ходихме до яз. Огняново, до Елин Пелин близо. И навръщане изпълнихме успешно мисията - да видим щъркел, за да свалим мартениците най-накрая. Има хубави снимки, но сега ме мързи да ги качвам.
Едно такова слънчево и напъпило време - приказка. Размаз!
Сефтосах и магистралата вчера като ладичката се държа чудесно. Пък аз вдигнах цели 80 кмч! Ихаааа!
А най-доброто за пролетта е да се излегнеш на тревичка, смърдяща на теменужки и да мижиш срещу слънцето. Не може и без сянката на биреното шише над главата ти и преметнатата през кръста ти силна ръка. За какво ми е Айфеловата кула?
Без категория
