Радвам се, че рядко ме питат защо правя този блог. А аз себе си не питам :). Все пак отговорът ми “Защо бложим?” вероятно ще бъде максимално близко до този, който дава Дончо в своя блог.
Без категория
С малко помощ от моите приятели чат-пат успявам да се сдобия с безплатна покана за разни концерти, на групи които иначе не са ми в ТОП 10 списъка (може би защото просто не съм ги чувала преди това). Така снощи попаднах на концерта на Fates Warning в з. Христо Ботев.
Музиката беше страхотна! Също и групата. Вече са ми в ТОП-а.
Само ми стана тъжно, че имаше не повече от 1000 души. Залата е толкова изстрадала горката, че направо си е обидно такива групи да свирят пред такава всеотдайна публика в подобна мизерия. Сигурно една квартална диско(чалго)тека изглежда по-добре. Сигурно момчетата от FW не са виждали толкова малко хора на концерт от времената когато са били световно неизвестна гаражна банда. Но пък точно така си пролича колко са готини - свиреха все едно сме 100 000 души, и че сцената е … световна.
Аз пък се наслаждавах и на любимата ми рокаджийска гледка - изобилие от красиви дългокоси мъже 
Те са гневни и нежни едновременно. Те са чувствителни и твърди. И т.н.
Ама като гледах FW на сцената и се чудех как така Руши има толкоз фенове и фенки… Става ми весело като си представя един до друг Руши и фронтмена на FW.
Без категория
Той й прави предложение за женитба чрез фото-форума и поетично-снимково есе. И тя приема като пише в коментарите към постинга. Супер красива случка. И много по-стилна и оригинална, отколкото купуването на билборди за любовни обяснения, каквато стана модата напоследък. Много се вдъхновявам като видя хора с въображение и кураж;)
Без категория
Майкрософт ме обича! Обичам го и аз! 
Балончавия, сърцевиден и розово-червен св. Валентин не ме трогва особено за разлика от друг католически-пазарен празник като Хелоуин. Но пък като хората са решили да пращат торти и шоколади няма да ги връщаме Ех, що не се сещат бутилка винце да пратят, щом така или иначе са решили да си правят PR. Тортата се оказа вкусна, макар че целият офис бяхме на щрек да не изскочат разни бъгове като я разрежем. Е, имахме късмет най-много някой кариес или диабетче да си завъдим. Ето как изглеждаше.
Като стана дума за Хелоуин, в събота изпробвахме най-подходящото за вещерска вечеря меню, вдъхновени от Готварската книга на Леля Ог. Овчия поглед пожъна очаквания истеричен успех на купона за чрд-тата на Дени и Гошо. И беше вкусно гостите се оцъклиха от възхита.
А пикантните хапчици са направо удар в десятката. Накиснати в бира вършат отлична изтрезвяваща работа като вегетариански аналог на шкембе-чорбата.
Водолейско време ли е февруари, или не ама наистина бая вино се лее . Тъй де
Без категория
Мойта дружка Асенчо писал статия за блоговете, която излязла в “Егоист”- браво, готина е.
И понеже той не ми каза лично, че ще ме цитира макар и под псевдоним, аз също така няма да му кажа лично мойта реплика на следното:
“26 ноември, 2004 г., 12.30 ч
Някои приятели вече имат блогове. В своя G. редовно пише как се чувства и какво смята да прави през деня, което дълбоко не ме вълнува. А и да не е така, не виждам смисъла да го споделя онлайн, когато можем да се видим и да ми го каже лично. За нея обаче смисълът бил да го видят повече хора, вместо да разказва на всеки поотделно. Кой разказва на много хора за себе си по еднакъв начин?! Нищо не разбирам”
Е, аз блогвам, ти пък си губиш времето в сайтове за запознаства - сладур, елмаз… Какво толкова не беше разбрал.
А сега ще видим дали четеше блога ми или наистина дълбоко не те вълнува
Без категория
адски странно е да блогваш от чужд компютр. особено по време на купон. за сефте ми е. ама има някъв чар в тва да си призная. купона авансов за идната година си го бива - всичко важно е налице. ама някак си в един момент останахме малко хора и понеже компютъра беше включен и логнат, и при тва в хола където е екшъна… някак си стана дума за разни неща. и в резултат преди да се усети бети вече има инсталиран файрфокс, кратка интродукция в РСС , и някви такива работи…
до сега мислех че да застанеш пред компютара по време на купон е израз на твойта безмерна скука от събитието в момента или липса на елементарно възпитание. ама в случая не се получи така и тва е ужасно… не искам да спираме да си говорим на живо очи в очи. тва ще е катастрофално!!!
забранете компютрите и телевизорите когато правите купон…
осигурете достатъчно вино и музика и нещата си идват на мястото от самосебе си .
и ако видите такива извратени типки кат мен дет висят пред монитора вместо да си общуват с “околните” които всъщност са толкова важни- ги черпете една бира и ги цункайте по бузката… щото всеки има нужда от подкрепа “черт побери!” (вж. “диамантената ръка”).
а няква русокоса гърла, а сори чернокоса при тва с къса коса, говори за некви “к…ви” и някви други неща които хич не ги разбирам…. ама е много авторитетна да знайш…
“и вървим много яко към европа” каза бети
“не са скъпи студ. билети” - каза минчо
“немаш избор. кой щ те търпи в глобул да не е на работа 2 години след като родиш”… каза бети.
бейбиситър!!!!
ае едно наздраве - момент да уцеля нашта чаша…
“дай аз да пиша малко” каза тони, “има ли фонетика”… ми има ама аз не я знам къде е и квае ..
ама той си има блог.. ш си пише там
и каза “стига си логвала щото щ те килна -9″ тва не го знаех кво е , сега разбрах по неволя….
ама се ла ви! аре чиърс! и не бъдете строги! яжте кашу!!!
лека ;))
Без категория
Ама вярно съм кат’ слънчоглед май… Ето такива безслънчеви дни като последните няколко като се заредят и ми падат батерийките. ;( Студено ми е и не ми се пише. Нито тука. Нито за “дъ мегъзин”. Харесва ми да има сняг - много даже! Градът става по-поносим (е, с изключение на разкашкания център). Ама ако можеше и слънчице да се появява чат-пат… Добре че има разни празници и поводи за “наздраве”, щото иначе още по-трудно ще дочакам пролетта. А как ми се ходи на море и навсякъде! И искам да е топло и да е дълъг денят и нощите приятно прохладни и горещи едновременно. Eй, къде си лято?
Без категория
Много често пропускам филми, които са общопризнати за “супер”. Обаче като се появи някой силно противоречив, като “Александър” сега - няма как да не го гледам. Всъщност не знаех почти нищо за филма - дори рекламите не бях гледала. Затова и не се разочаровах в крайна сметка. Като нямаш очаквания няма какво да те разочарова нали. Единствено знаех че режисьор е Оливър Стоун. Някак си не ми се вярваше точно той да направи “тъп филм” или “провала на годината”. Никак не обичам кинокритиката, особено аз да я упражнявам. Но филма ми хареса. Просто е. Не съжалявам за 3те часа. Последните 10 мин бяха направо върха. А и историята беше доста нетипична, и не чак прекалено холивудска, което ми хареса също.
След това прегледах мненията по форумите относно филма. И отново се убедих, че няма никакъв смисъл да чета подобни неща, и дори уж сериозни рецензии. Спомням си как когато гледахме “Тигър и дракон” половината киносалон се опразни почти веднага след началото, а повечето от станалите се кискаха заради “летящите китайци”… А за мен тоя филм беше чиста наслада.
Е, все пак съм доволна че гледах “Александър” вкъщи - за кино едва ли щях да се навия.
Без категория
35 мин. от нас до офиса пеша! Още ми е ускорен пулса… Ама се чувствам тооолкова добре, че петъка не мож’ ми се опре.
Що ли пък да не се пробвам да го правя всеки ден? Хем малко физкултура, хем ще спестя някоя и друга нерва и стотинка от гадския транспорт (2лв бонус на седмица). Пък и маршута е хубав - през парка. Сигурно може и още по-бързо да пристигам - поставям си го за спортна цел.
Преди го правих, но само лятото и то не редовно. Но тогава прекарвах и повече време навън по принцип. А напоследък, особено есента и зимата, почти не виждам небе и въздух.
И така, понеже на нашата нова година изтървах момента за “новогодишно решение”, използвам китайската, която настъпва скоро (е, на 9ти феврурари чак де) и решавам:
В годината на петела, ще съм ранобудна като него.
Ще забравя, че има удобен транспорт до офиса и ще използвам таксита само в много крайни случаи.
Ще се престоря, че ме е страх от асансьора и ще се катеря по стълбите винаги когато е възможно.
Ще заема “антиглобалистка” позиция по отношение на кока-колата, (колкото и да ми е трудно) и няма да я пия. Същото и с пицата, фалафелите, китайското и т.н. Ще избирам българското. И повече плодчета.
Това като за начало и за основа. Останалото ще дойде с пролетта
Без категория
Сега да не вземе някой да се шашне и да прибърза с изводите.
Преди няколко дена в един от любимите ми магазини за джуджунрии и подаръци (на 6-ти септември точно срещу бившата “Тазмания”, сега “Зион”) купихме една “жреческа тарамбука” за подарък за един приятел. И там видях едни кавалчета с пръчка в тръбата. Според продавачката това било “цук флейта”. Взех си една такава защото е много забавна и звукът й е много приятен. Вечерта я подарих на чичо ми като награда за дето възроди жигулката. И бях решила да си взема нова за мен си. Ми днес си купих, но се случи така че лайфстайлъра беше с мен и тази моя покупка го хвърли в джаза направо и проведохме следния опознавателен разговор:
той: “кво по дяволите е тва и за кво ти е?”
аз: “тва е цук флейта и ми трябва да си свиря и да имитирам птички”
той: “а кога по дяволите изобщо ти остава време да имитраш птички?”
аз:”е все ми остава по няколко минутки. животът не е само работа. въпроса е когато ми си прииска и имам време да имам и инструмент ;)”
той:”е след 2-3 мин. имитиране на птички не ти ли писва?”
аз:”ми кво от тва - нали 2-3 мин. съм си свирила ;)”
той изумено сви рамене, подхилквайки се, с учуден неразбиращ поглед тип “тази-пък-е- още-по-чалната-отколкото-я-мислех”. Аз пък се учудих, че той не разбира за какво ми е флейтичка. Културен шок, разбираш ли… или цивилизационен сблъсък ;))
Без категория