Гърненцето

Чета “9.99″ книгата, в която един рекламист разказва какъв нечовешки ад е да работиш в рекламна агенция - наркотици, депресии, манипулации… Уж е нещо като дневник. Истински истории и случки, истинските му терзания. И пише, че целта на тази книга е да го уволнят, щото иска да се махне от там, но не да напусне сам. И си признава, че няма да го уволнят, а дори ще го повишат заради книгата. Само дето ми се струва, че и това е реклама.
Идеята ми беше - какво ли би излязло, ако взема че опиша моята работа и моят “бранш”. Не е толкова брутално - за щастие. Пък и това, че сме в България си има две-три много ценни страни, което ни прави сравнително по-устойчви - 1) не признаваме авторитети и някой да ни се прави на велик, и да ни казва как да живеем, 2) нямаме пари да харчим за глупости и затова не сме чак толоква консуматорски настроени, 3) обичаме ракията и да си клатим краката в службата (няма как да се преработим). И дори ЕС няма да ни оправи - пак за щастие ;).