Гърненцето

Баба Вяра на село чакаше резултатите от изборите, за да реши как да кръсти двете си прасенца. Беше затруднена от това, че всички политици са еднакво нагли и лакоми, и от това, че всъщност прасенцата са женски, та “сергейка” или “станишка” не се връзва много. Защото интелигентната и удивителна баба не повярвала на обещанията “300 лв пенсия, 500 лв основна заплата”, с които ги зарибявали в предизборните срещи “нашите”. И не отишла да гласува.
Аз обаче отидох рано рано преди да заминем към селото с вишните, малините и чистия въздух. И не съжалявам. На пръв поглед там, в притихналото от следобедната жега селце като че ли политиката няма значение. Обаче не е така. Хората се вълнуваха. И продължават. Тази сутрин в парка две баби седнали на пейка обсъждаха какво бил казал Сергейчо и какво Иванчо на пресконференциите след изборите. Навсякъде около мен всички са разтревожени или пък доволни от влизането на Атака. Изобщо - много страсти, много нещо. Били сме апатични - глупости.
Иначе се убедих, че да ходиш на село може да бъде много хубаво. Като малка не съм имала тази възможност. Или пък тогава ми е било скучно. Незнам. За един ден там обаче се размазах - преядох с градински съкровища, жегясах, наспах се, направих кафе в джазве (изкипях го естестевено), пръсках краставиците и пипера с нещо (як фитнес за ръцете - помпата на пръскачката се държи с лявата ръка… представи си). Е, не успях да свикна с мишките, жабите и всички останали животинки дето си щъкат. С комарите хич. Обаче им устоях и си струваше.