Мистерия с ключ
12 септември, 2005
На пейката в градинката на Седмочислениците, където си гризях обедната царевица, беше оставен ключ. В десния край, на най-задната летвичка – лъснат метален ключ. Определено не изглеждаше случайно забравен. Даже си имаше метална халкичка от ключодържател. Ако имах време щях да повися на съседната пейка, за да видя кой ще дойде да го вземе. Очевидно щеше да е някой, който знае коя врата се отваря с него. Дали историята с ключа е любовна, криминална, съвсем необичайна или неочаквано тривиална? Надявам се този, за когото е предназначен, да си го вземе преди блясъка му да привлече човката на гаргата, която отмъкна цяла препечена филия изпод уплашените погледи на гълъбите и врабците.
това е бил така търсения ключ от палатката
ако имаше време, можеше да се окаже и че ключът е предназначен за теб – за да отвориш врата, която никога не си отваряла, нито си предполагала къде се намира. мисля си за отключени и заключени врати, за отключени и заключени хора. и за ключове… които привличат гаргите. енигмата на случайността – човек, който се изправя пред врата и държи ключа. дали ще го използва?
Bravo, Gori – mnogo e iako!
Здравей,надявам се ключът да е бил намерен от когото трябва,а не от гаргата.Можеби той да е бил и за теб!Не си ли мислил за това,че можеби някой се опитва да ти каже нещо или да ти помогне.Но може да е бил и за някой друг.Една жена ми каза ,че хубавите моменти са много малко и ние трябва да умеем да ги ценим и съхраним.Като край искам да ти пожелая да не правиш моите грешки,бъди добър,не казвай лошо за никой,защото от това много боли,нито пък върши нещо лошо защото от това още повече боли.Бъди разумен(ако трябва и малко хитър),търпелив и добър.
Сега като си мисля, не бих взела ключа, ако не съм сигурна че е за мен или поне ако вече съм забелязала врата, която искам да отключа. Защото иначе може би бих откраднала нечий друг шанс?