Намираш, когато спреш да търсиш, получаваш, когато спреш да искаш. Ппоредното доказателство, че докато си правиш планове съдбата ти играе контра беше днес. Точно преди 1 година ме скъсаха на първия изпит за книжка. Тогава си мислех, че до Коледа ще имам книжка, а до края на януари – кола, при това Витара 
. Е, колата вече я има – днес Не е Витара, а Астра, обаче страшно много я харесвам. Пълен резервоар, чист път, весела компания и късмет!
Regular
Ей, изгубила съм блогърски навици… тюх.. едно заглавие не мога да измисля.
Утре съм OFF – отивам да почивам в дън гори тилилейски
Днес пропуснах едно погребение, в събота ще пропусна сватба. От своя страна тръбата на парното не пропуска вече… почти.. плаче мъничко все още, но още една последна елктроженна целувка ще й оправи настроението.
Regular
За бой съм. Цял месец мина от последното блогване. Ужас! Освен това стана и една година от първото блогване
Много има да се пипа по този блог. Не смятам да го зарязвам – това напоследък беше времено.
Няма как да наваксам толкова време пропуснато писане. Искам само да си кажа, че съм тук, жива и здрава, че започнах да получавам разтревожени писма.
Та значи, какво правя напоследък ли? Къде се изгубих ли? Ами основно – свиквам с новата ми работа. Което си е доста зор. Но вече преживях първата криза и сега съм по-споко. Ще ми се малко почивка този уикенд обаче, за да е всичко наред.
Другото ми основно занимание тия дни е ремонта. Блах. И тука много зор. Особено като решихме сами да си местим една тръба на парното, пък то се оказа, че тя е нестандартна (ама след като я бяхме срязали вече) и на всичко отгоре никой няма оксижен, пък с електрожен не се заварява добре такова чудо… Сега вече всичко е в ръцете на майсторите – те поне знаят какво правят И това е само началото на цялото голямо ремонтиране… Няма да го обсъждам повече – няма смисъл ;-P
Междувременно като че ли се случваха някакви важни неща. Например ОпенФест 2005 – беше стархотно! Особено Опен Арт конференцията – много ме вдъхнови. В новия HiComm имам статия по темата.
Мина и БГ Сайт конкурса и уеб семинара към него, като дори аз модерирах семинара. Това си беше чисто ново преживяване за мен и доста ме изтощи, обаче си струваше.
А вчера пък гледах „Бренд мениджър на годината“ финала. Кой знае – може би пък догодина аз да съм сред финалистите Оптимизъм и самочувствие, а?!
Тъжна съм, щото не ми оставаше достатъчно време за приятелите напоследък. Но смятам, че стига толкова адаптация и гърч – ще адаптирам работата спрямо мен, а нe себе си спрямо нея. Амаха!
Айде стига толкоз за днес. Отивам вкъщи да ям супа от броколи. Обещавам да пиша по-честичко ;-P Наминавайте, за да не ми е скучно.
хм, в тази връзка да кажа – коментарите вече се модерират, щото ме налазиха спамери гадни. Съжалявам, че така.
Regular
