Гърненцето

Токущо разбрах защо не блогвам напследък – обикновено ме вдъхновяват малки неща, които ми се случват далече от интернет и докато стигна онлайн вече съм се разсеяла или съм успяла да ги разкажа на живо на хората около мен.

затова сега бързам да си го напиша, докато Тони виси в сервиза да сложи зимните гуми Прекарсен парцален сняг заваля в София – като излизахме от концерта Селиа Мара вече беше покрило тревата и колите. Замирисва на ски, вино и сажди. И зимни гуми.

Селиа Мара направи страхотен концерт! Зала Люмиер не беше претъпкана, но всички знаехме защо сме там. Тази малка експлозивна бразилка пее толкова богато и различно, с най-различни бленди, стилове, нюанси, че изобщо се чудя как във флаейера я бяха сложили в едно изречение с Мано Чао. Не концерт, а цял фестивал ни подариха тя и бандата й. Накрая замалко да се избием в надпреварата да си купим диска. Продаваха го само за 15 лв (спокойно биха могли да вървят и на 25) и така почти всеки успя да си вземи. Аз също разбира се – има ги текстовете, инфо и освен това паричките със сигурност отиват при Селиа и нейния собствен лейбъл Глобалиста. И след концерта тя не се скри – а остана да си поговори и да даде автограф на всеки, който поиска. Мисля, че и станахме симатични – любопитно дали ще напише нещо за София в блога си

А вчера пък гледах новото представление на Камен Донев – за народното творчество. Пълна зала, нонстоп смях, бомбардировка с лафове откъм сцената и едонвременно с тях искреност и откровеност за нас си такива каквито сме „Не ми дишайте в лицето че ми разместихте лещите“ – в градския транспорт.
А как играе този човек! Заразително! Ще взема да ходя на курс по хорца или поне да си гледам Horo.bg Браво! Опа-тропа, чукче, люююш…

Regular