Дюни от боклук, разделно

Разглеждам си снимките от преди 4 дни, а още ми мирише на боклук. А се предполагаше, че в контейнерите за разделно събиране изхвърляме почистени от хранителни остатъци опаковки. Мирише дори на новата и ултрамодерна сортировъчна площадка за стъкло в Равно Поле. Нищо, че стъклото е най-чистият боклук, както казват специалистите от Екопак България, които развеждат нашата групичка блогъри наоколо.

И все пак тук е цвете в сравнение с площадката в Гара Искър.

Разделният боклук от жълтите контейнери в Младост от 1 курс на 1 камион.

Там, до последната спирка на метрото, камионите стоварват жълтите и сините контейнери от София. Купчината пред нас е събрана от 1 камион, само от софийския жк Младост и то само за 2 дни, от около 80 жълти контейнера. Един младеж прибутва с лопата отпадъците от купчината върху конвейрната лента. Горе 6-7 жени ръчно сортират опаковките по тип и материал. С маски са, естествено, както и ние. Но маските не спират миризмата, само прахта. Те стоят там половин ден, ние – само 10 минути.

Дори да се смесят хартиени, пластмасови и метални опаковки, тук се сортират ръчно.

След като са сортирани опаковките се събират в големи чували. Когато се съберат достатъчно от един вид се пакетират в огромни „бали“ и така – или по-надребно – ги купуват отново производителите и заводите. Там те ги рециклират реално като ги вкарват обратно в производствения цикъл.

1 кен се разпада за 500 г.

Пластмасата се разпада за 400 г.

В момента у нас производителите на опаковки рециклират 60% от отпадъците, защото такова е изискването на държавата и закона. Основната работа вършат 5 лицензирани компании, създадени от самите производители само с тази цел. Екопак България е най-голямата от тях като обхват на населението 2 575 000 души и като пазарен дял 52%. През 2020 г. квотата ще се вдигне до 80%. Макар и бавно, броят на хората, които изхвърлят отпадъците си разделно се увеличава – със 7% за последните 4 г. разказват Екопак.

97% от тази купчина ще се рециклира. Мариян Райков – ръководител звено дейности с отпадъци в ЕКОПАК България АД.

Има смисъл от разделното изхвърляне на отпадъците от опаковки. Само 3% от съдържанието на контейнера за стъклени опаковки (т.е. купчината на снимката горе) ще остане неоползотворено и ще бъде депонирано. Бурканът, изхвърлен в зеления контейнер, отново ще бъде буркан, бутилката – бутилка. Ако отиде на сметището, една стъклена бутилка ще остане там 1 милион години преди да се разпадне. Тук, в единствената по рода си на Балканите инсталация за сортиране на стъклени отпадъци от опаковки по цвят, дори боклукът от боклука се превръща на стъклен пясък и се оползотворява.

Компаниите като Екопак не смесват разделния боклук с общия, защото технически няма как специалните камиони да вдигнат сив контейнер с общ боклук. Освен това не е и икономическо изгодно за тях. Хартията, пластмасата и металът, дори да са смесени в контейнера, после се разделят. Важно е обаче да изхвърляме в разделните контейнери само опаковки, а не например детски играчки, огледала или стъкла от счупени прозорци.

Разделното изхвърляне е най-малкото и най-лесното, което можем да направим сега и веднага, за да пестим природните ресурси и да опазим въздуха, почвата и водите чисти за по-дълго време.

Включително и за да запазим морето, в което се къпем през лятото. В момента всеки ден над 3 ТОНА пластмасови отпадъци навлизат във водите на Черно море от българските брегове, сочат изследванията на учени. Със сигурност предпочитам да плувам сред риби, медузи и водорасли, вместо сред найлонови торбички и шишета. Затова дори някоя каруца да обира пластмасовите бутилки от жълтия контейнер, няма да се откажа да изхвърлям разделно. Боклукът за един е съкровище за други.

Спиш ли, Смог?

Каруците не могат да вземат целия боклук, който произвеждаме – все ще остане предостатъчно, който да бъде преработен и използван отново. Дори само 1 рециклирана пластмасова бутилка спестява ток за 25 мин. работа на един компютър, а 1 стъклена бутилка – за час и половина работа на телевизора. 1 тон рециклирана хартия спасява 13 дървета от отсичане, 2.5 барела нефт и 31 780 литра вода. От всяка рециклирана бутилка има смисъл.

Накрая, надявам се скоро Екопак да осъществят плановете си за информационен детски център, от който безопасно да може да се разгледа инсталацията. Защото разказ с картинки е добре, но най-добре е да го видиш сам :) И да чуеш „как пее инсталацията“, когато стъклените парчета се търкалят по сепараторите и падат към контейнерите. Напомня ми за звука на вятърните звънчета и планинско ручейче, които някак се промъкват върху тътена и бученето на гигантски водопад.

Мда, горните снимки са мои и са под CC – късмет, че не заваля.

Строй, разрушавай и пак така

Вчера ми светна какво друго ми липсва в легото, освен по-нормална цена естествено.

Наскоро децата получиха подарък – една чанта пълна с големи, удобни за хващане, конструкторски кубчета Mega Blocks. Мислех, че вече са пораснали (5 и 7 г.) за такъв тип играчки, защото напоследък мрънкат само за лего. Обаче така се заиграха, че 3 дни не успях да ги привлека да правим коледни курабийки.

Първо малкият си направи пушка каквато си сглобявали децата в детската градина, но там рядко успявал да се дореди до конструктора.

megablocks2

След това имаше още гаражи, коли, къщи, замъци…, каквото си измислят. Не само по инструкции, ами свободно – каквото им хрумне. 2 часа никой не поиска да му помогна да сглоби или разглоби частите. Справяха се абсолютно сами.

По едно време чух от съседната стая силен трясък. Докато отида да видя какво става, кулата се оказа отново построена и пред мен я събориха с един замах, с блеснали очи и усмивки до ушите.

Най-веселата част от строенето се оказа разрушаването. Пък аз дори не можах да им се скарам. Това не беше беля. Разпилените части се събират бързо и лесно без прахосмукачка, не се губят, не се чупят, а и нищо не чупят. Строиш, разрушаваш, пак строиш, пак разрушрашавш и накря прибираш в торбичката. За разлика от леготата, които веднъж сглобените си стоят така подредени на етажерката със седмици и децата не искат да ги развалят. А когато все пак решат да развалят, не могат сами – все някоя част им се изплъзва от пръстчетата.

Да можеш да събориш, за да посториш наново – това е свободата да опиташ отново, нещо различно, по друг начин. Сега е модерно всички бизнес-гурута да ни учат как да бъдем смели и да не се страхуваме от провал, а може би просто трябваше да ни оставят да рушим собствените си творения, когато бяхме малки. Точно затова Megablocks ми харесаха толкова много. Доказано в практиката – те са идеален подарък за момченца и момиченца, за Коледа, ЧНГ, рожден ден или всеки друг повод :)

5 въпроса от детската площадка намират отговори на OpenFest 2015

Да си го кажем честно – ние нямаме никаква представа в какъв свят ще живеят децата ни, когато пораснат. Единствено знаем, че няма да е същият, какъвто е днес. Надяваме се да е по-добър, но няма гаранции. По всичко изглежда обаче технологиите ще бъдат основна част от това бъдеще. Те вече променят икономиката, професиите, образованието, парите, политическата система, медиите. И това не е клише, а факт. Нашите родители се научиха да ползват Интернет и Skype, за да си говорят с нас и да виждат внуците си. Ние ще трябва да научим повече, за да разбираме какво ни говорят децата. Предстоящият на 7 и 8 ноември OpenFest 2015 в Зала „България“ e една силна отправна точка – информация от първоизточника, вход свободен, без предварителна регистрация. Всеки е добре дошъл.

1. Гледаш ли новините?
КлинКлин е първият български проект за crowdfunding медия, която въвлича потребителите във финансирането, управлението и контрола на съдържанието. Преди да разкаже за проекта, Кирил Бесапалов обещава да ни върне в зората на медийната манипулация, да обясни защо новините са вредни за здравето, какво е журналистика на бъдещето и защо социалните мрежи нямат нищо общо с това.

лекция: КлинКлин: силата на колективната медия
лектор: Кирил Беспалов
дата: 7 ноември 2015, събота
започва в: 13:00
продължителност: 45 мин.
място: Зала „България“

2.Да запиша ли детето си на школа за програмиране?
За родителите на талантливи деца. Или за загрижените родители, които искат да помогнат на детето си да си намери „добра работа“ като порасне, за да не остане гладно. Детските школи за програмиране са най-обсъжданата тема на нашата квартална площадка, след школите по английски и за балет. Ценно е да видим какво има да каже учителят Явор Никифоров, който от много години води школи за деца в София по теми като С++/алгоритми и HTML5 разработка на игри.

лекция: Програмиране за най-начинаещи и школите в София
лектор: Явор Никифоров
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 11:00
продължителност: 45 мин.
място: Камерна Зала

3. Какво мислиш за електронното гласуване?
Ако можете да отделите само 45 мин. в неделя, нека да е за тази тема. Резултатите от референдума на 25 октомври, показаха че електронното гласуване е важна тема за нашето общество. А разговорите по нея тепърва започват. За да не ви манипулират, информирайте се сами за вариантите за електронно гласуване, какви са плюсовете и минусите и как може да бъде реализирано. Много вероятно е първите избори, в които ще участва детето ви, да бъдат с електронно гласуване. Като съветник за електронно управление на вицепремиера Румяна Бъчварова и част от фондация Общeство.бг Божидар Божанов е възможно най-добрият лектор за темата в момента. Освен това разказва наистина добре и всеки може да го разбере.

лекция: Електронно гласуване
лектор: Божидар Божанов
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 15:00
продължителност: 45 мин.
място: Зала „България“

4. Инструменти за криптиране, достъпни за всеки?
Това вече е за една идея по-напреднали, а не би трябвало да е. Става въпрос за privacy (неприкосновеност на личния живот). Ако все още сте на вълна „нямам какво да крия, нека ме следят“, спомнете си как преди 25-30 г. родителите ни са разказвали вицове шепнешком. А сега заменете доносниците с технологиите на Интернет гигантите, които всички ползваме – Google, Facebook, Microsoft (особено, ако имате Windows 10). Ако поне 1 косъм на главата ви настръхва, то инстинктите ви са още живи и не е късно да чуете чаровната Marie Gutbub.

лекция: CryptoParty Must Die
лектор: Marie Gutbub
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 12:00
продължителност: 45 мин.
място: Камерна Зала

5. На какво ги учат в училище?
За всеки родител, който се съмнява в качеството на сегашното образование. Иван Господинов е учител по програмата „Заедно в час“ в 74 СОУ в София и управител на „Образование без раници“, организация с идеалната цел да предоставя безплатни и качествени дигитални образователни решения. Той ще разкаже своя опит – как технологиите връщат образованието в ръцете на учащите и каква е новата роля на технологичния учител. Между другото, хасковлии за малко да го изберат за свой кмет на местните избори 2015. Стискам му палци за следващия път!

лекция: Образование 3.0
лектор: Иван Господинов
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 16:00
продължителност: 45 мин.
място: Студио „Музика“

Това е план минимум, като за обикновени хора, извън ИТ сферата. Иначе в програмата има още изкуство, бизнес, дизайн и естествено – много технически теми.

Музейко предизвиква жаждата за знание

В Музейко е още по-хубаво отколкото очаквах. Знаех, че ще е интерактивен тип музей, в който трябва да направиш нещо с всеки „експонат“ – да го пипнеш, да му скочиш, да се пъхнеш, да въртиш колела, да дърпаш ръчки, да ровиш с четка, да го облечеш, да го помиришеш. Но не знаех, че децата толкова бързо ще успеят сами да открият как и ще се забавляват изключително много. И че ще им е толкова интересно, че не само ще искат да дойдат пак, ами и ще разказват в детската градина на приятелчетата си, че даже и на учителите.
20150916_162325

Атмосферата е като в приветлив детски клуб за игра, но вместо басейн с топки има лабиринт от шарени дунапренови корени, през които се промъкваш. И вместо каки-аниматорки, има млади и ентусиазирани учени. С тях децата си говорят небрежно за вулканите, земетресенията, дърветата, пътят на водата до кранчетата у дома и т.н.

20150916_162913

Много ми допадна концепцията за трите етажа – на партера е настоящето, отдолу миналото, а нагоре бъдещето, а по средата ги свързва дървото. И че тя е изцяло българска, а не заимствана отвън. Изпълнението също е много добро. И макар да се прави за първи път и целият екип се учи в крачка, резултатът е прекрасен.
20150916_164334

Татковците също много се заиграват. А като имаме предвид, че сградата е енергийно-независима със сигурност има какво да научим всички.

Не успяхме да видим градината на покрива, платентарума и дизоназъврското ако на милион години, така че 100% ще се върнем скоро.

Музейко открива на 1 октомври 2015. Отделете си поне 3 часа за първото посещение, а най-добре цял ден ;)

На фона на всеобщото мрънкане, неслучващата се реформа в образованието, емигриралите ни учени, недостига на ИТ „кадри“, Музейко е ярък лъч светлина и надежда. Помните ли още:

„Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!“

muzeiko_archeology

Просто един momentum

Онзи ден бях на концерт. Това, само по себе си, е важно събитие за мен, тъй като в последните години културно-нощния ми живот е ограничен предимно до четене на приказки за лека нощ. Обаче този път, като че ли се получи по-специално и за останалите в Студио 5.

Подуене Блус Бенд свириха прекрасно, както винаги. А нюорлеанският акордеон на Матю рисуваше нови картини и в старите парчета. Всички се кефихме, но кротичко - както подобава на вече попораснали момчета и момичета, които пият уиски, вино или мохито вместо бира.

И тогава, макар и да не беше много сигурен, Васко Кръпката изпя "Комунизмът си отива". А хората станаха да танцуват. Дори сервитьорите припяваха. В този момент настъпи промяната. Блеснали погледни, съзаклятнически усмивки, някаква споделена сила, една особена твърдост. Всяка дума от песента сякаш премахваше по една година разочарование и обезсърчение. С всеки куплет ставаше все по-лесно да пееш, докато надеждата си пробиваше път отново към повърхността и освобождаваше гърлата и душите. Дори моят приятел Белчо Дончев, чийто 70-ти ЧРД празнувахме там, окрилено размаха ръце и крака в истински рокендрол танц.

Не беше носталгия - защото няма нищо "минало" в думите:

Диктатори сменяват,
отново управляват,
лъжата си остава,
заборчава таз държава
.

Но беше един от тези специални моменти - със сила, устрем и в които, поне за малко, доброто побеждава.

Истинската дарба на поетите не е реденето на рими, а умението да облекат в думи силните моменти и стремежите на хората. Васко Кръпката е един от тези хора, които уловиха нашия устрем към свободата преди 25 години и го изпяха. Тогава нямаше TEDxMladostWomen, конферентните зали бяха на открито, с безплатен достъп за хиляди хора. Днес, успешно приспани от чалгата и битовзмите, отчуждени един от друг и фиксирани в сметката за парното, дори вече не говорим за Нея - за Свободата. Кръпката обаче продължава да го прави. Новите му песни са все така непримирими, а концертите на Подуене Блус Бенд са едни от малкото останали празници на свободния дух. Имам късмет да съм фен, защото блусът е от малкото стилове, в които музикантите стават все по-силни с годините и хубавите неща тепърва предстоят.

Устремът към свободата днес не е толкова видим, но за щастие го има. Може би е под друга форма.

Може би групи от стърчащи срещу бурята хора са се обединили и работят усилено за сбъдването на различни по-малки частички от свободата - като например:

  • да избираш по коя образователна програма да се учи детето ти - дали да стане мислещ човек или поредното силиконово винтче,
  • да преподаваш на учениците си по друг начин,
  • да имаш избор да почиваш на незалят с бетон плаж,
  • да можеш да живееш спокойно с човека, когото обичаш - независимо от националността, цвета, или пола му,
  • да има поне една свободна и неутрална информационна среда - Интернет,
  • да имаш свободата да правиш нормален, чист бизнес.
  • Ето защо на 6 юни ще взема шалте и спален чувал и ще приспиваме децата на поляната в Южния Парк, под звуците на 15-ия фест "Цвете за Гошо". Вижте колко е готино: Цвете за Гошо 2013/фотограф Ники Спиров.

    Елате и вие - тук ще се танцува ;)

    На третия ден от Коледа и мама става човек

    Всеки от коледните дни ми донесе чудесни подаръци: детските смях и засмени очички, топли прегръдки, драги гости, вкусни гозби, неугасващ огън. А на третия ден: сняг и време за почивка.

  • мога да се изкъпя сама и дълго
  • мога да не готвя
  • мога да спя на обяд
  • мога да си чета новата книжка на Тери пратчет – за мен това си е Коледен ритуал от край време.
  • мога да стигна до компютъра за първи път от 3 дни.
  • мога да гледам не-детски филм
  • мога да стоя до късно с приятели, китари и греяно винце
  • мога да ида на 3 тренировки в 1 ден
  • мога да поработя с вдъхновение и концентрация
  • мога да се разходя дълго-дълго в снега, без да се притеснявам, че някой от дребосъците ще изстине.
  • мога да си взема фотоапарата и да снимам
  • мога да мисля само за себе си.
  • Подаръците от графата „и мама е човек“ са едни от най-специалните, затова благодаря на прекрасните баби и дядовци за ваканцията :)

    Прекрасно е докато е само за 1-2 дни. Иначе – искам си лудницата и родителската умора всеки останал ден. Защото семейството е повече от мен и това е чудесно.

    Честита Коледа, приятели!