От Open към Human

За 12-те години, през които идвам на OpenFest, токущо отминалият беше най-мащабният, най-зрелият, вече почти професионален. Затова може би е последният за мен. Но само „може би“ :)
Следва много текст, затова ако ви мързи – просто вижте накрая.

OpenFest отдавна не е кръжок по интереси и сбирка на фенове – а събиране на хора, които с уменията и работата си променят всичко: приятелите и съседите си, бизнеса, обществото, държавата, света. Променят и себе си, макар и да не го признават лесно. Вдъхновяващо е да ги видиш, да ги срещнеш.

Страшно много хора и в двата дни. Толкова интересна програма, че понякога трябваше да се клонираш, за да присъстваш едновременно на две лекции. Добре че ще има записи. И не бяха само лекции: уъркошопи, игри, интерактивност на всички нива. Перфектна организация, осъществена от изцяло безвъзмездните усилия на малък железен екип (Яна и Васил – respect), подкрепен от голяяяма група вдъхновени доброволци. И много спонсори и партньори – толкова много лога, за първи път виждах на OpenFest. Евала, сериозно. Прекрасно е да съм част, макар и много малка, от това чудо.

В началото отразявах OpenFest в ролята си на ИТ журналист. Още от първия път се зарабих от енергията и хъса на шепата хора, които го организираха. Стори ми се, че те като че ли виждаха нещо много повече от работа в отворения код. Те виждаха нова култура, в която знанието е споделено свободно. Идеята беше по-голяма от това просто да са щастливи програмисти. Идеята беше, че той може да помогне на нормалните хора да бъдат щастливи. В началото дори само като потребители на евентуално по-добър софтуер или хардуер, а после – като творци, предприемачи, родители, граждани. Може би затова към open-общността се присламчихме няколко журналисти, артисти и други обикновени хора. Когато бях в медийния екип преди много години, задачата ни беше да докараме не само компютърджиите (те, така или иначе щяха да дойдат), но и колкото може повече други хора. Защото проблемите, които OpenFest адресираше, са общи – свободата на словото, privacy, опитите на институциите да регулират и озаптят Интернет, и т.н.

Проблемите си останаха същите, и дори станаха още по-видими.

Затова съм изключително щастлива, че тази година на OpenFest бяха Cryptoparty Berlin, фондациите Отворени медии и Общество.бг, Антони Райжеков и Васил Тучков. Дано да си ги чули повече хора. Когато се появят записите, и аз ще пусна линкче ;)

Тъй като за мен лично OpenFest винаги е било най-вдъхновяващото българско събитие (заедно с форумите на Горичка, но те се появиха по-късно), исках да върна жеста с готовност да споделя моята гледна точка на маркетинг човек (това правих последните 9 г. в които не блогвах) и запълня дупките, които виждам по темата в тези среди. Струваше ми се, че може би различният поглед ще е вдъхновяващ поне за някои. Е, не се получи особено ;) Не знам дали заради мястото, форматът (light conference) и опитът ни с него, конкуренцията с другите части на програмата, или просто липсата на достатъчно интерес към темата. Благодаря на Дени, Силвина и Иван , че се жертваха и повисяха в зала Пловдив с мен ;-* Както и на останалите 10-тина човека, с които успяхме все пак да обменим истории и стана приятно.

Така или иначе, ето слайдовете, които нямах възможност да покажа. Ако дори на 1 човек му се стори интересно, значи е имало смисъл ;) А останалото – друг път.

А OpenFest винаги ще има – всички хора, които бяха там и прекрасните доброволци са гаранция за това. Ще го има, защото смисълът от него става все по-голям. И все повече human, не просто open. Браво и благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *