Пиша, но не мисля за себе си като писател. Просто най-лесно се изразявам така.
Иска ми се да можех да рисувам, но предполагам нямам достатъчно търпение за това.
Затова снимам, но не съм фотограф. Просто в живота и света има достатъчно красиви неща, които си струва да бъдат споделени и запомнени. И фотоапаратът върши добра работа.
В училище не обичах литературата – математиката ми беше по-комфортна. Но попаднах на истински учител в 8ми клас, който ми писа четворка, защото съм била мислила. Целият останал клас имаше двойки.
Първата ми работа беше да пиша – в медии, които вече не съществуват, но ми отвориха вратата към ИТ.
Втората ми работа беше да пиша – това, което ще се хареса предимно на рекламодателите.
Затова в следващата работа не писах – работих със и за рекламодателите.
Сега обаче – 10 г. след началото на блога, и над 15 откакто писах за първи път – пак ми се пише. Но ми е трудно. Защото за първи път искам да пиша заради мен самата, а не за да ме харесва публиката.
Този блог е моята работна тетрадка – work in progress.
Оставете очакванията, изискванията и хейта си другаде. Ако случайно нещо ви хареса – ще се радвам, да ми кажете :)
Виртуалният свят е още по-голям и място има за всички. Този блог е моето байтче в него.
Добре дошли, приятели!
Ако мога да перефразирам реплика от Форест Гъмп -> Whrite, Gori, whrite!!! ;)
(дали и полето Коментар в тази форма не трябва да е маркирано като задължително?)