Изкуство за пипане

В последния ден на едната и първия ден на втората, видях две изложби, които се пипат – Museum of Less Ordinary и E-Zero.

Необикновеният музей на сетивата беше наистина симпатичен. Оказа се, че разчитайки само на ръцете си успяхме да познаем само 2 от скритите в кутии предмети. Толкова много се предоверяваме на очите си и на предварителната информация, че когато се окажем в нов контекст сме способни само да налучкваме верния път. За историите със снимки на хора беше сравнително лесно – имаше доста жокери и това ни помогна да почувстваме, че се справяме горе-долу. Интересно ми е дали и как някой ще използва описанията, които дадохме на музиката, която чухме на музикалната стена?

И без коктейлите за награда пак е достатъчно забавно, но се чудя толкова ли беше важно всеки да се логва със собствения си телефон, за да играе за тях? Уж сме в ситуация, където можем реално да общуваме с други реални хора и да правим нещо заедно, а накрая всеки пак се заби в телефона си, за да спечели една напитка.

Съвсем друго е положението, когато държиш в ръцете си една ръчно направена фото-книга – от амбалажна хартия и снимки разпечатани на обикновен хартия и обикновен цветен принтер. Това си е интимно и строго индивидуално преживяване. Освен това много добре смесва аналоговото и дигиталното. Затова толкова много ми хареса проектът E-zero – представен в Synthesis галерия за фотография от авторите Галя Йотова, Надежда Шипкова, Цвета Убчева и Надежда Павлова. Няма я дистанцията от стандартното представяне на фотографията, където снимките са предпазени от стъкло и ги осветяват специални лампи. Да разглеждам 4-те копия на фото-книгата, бе като да гледам албуми със снимки на най-близките ми приятели, разказващи за тяхното приключение около язовир Пчелина. А до този момент не познавах изобщо авторите. Едни и същи кадри, подредени по един и същи начин, но 4 различни книги – все пак фотографите бяха успели да вложат нещо от себе си, без да нарушават целостта и идеята на проекта.

Трудът и усилията, зад e-Zero са много сериозни – 4000 кадъра за 2 дни, от които 280 са селектирани разпечатани и изрязани. А накрая около 70 само влизат в книгата.

Не знам, какво ще стане с книгите оттук нататък – дали ще има още ръчни копия, които да се продават, или пък ще бъде издадена лъскава фотокнига на база на тези макети – но ако засечете оригиналите някъде – може би във Photosynthesis Арт Център – разгледайте ги.

Аз пък някой ден ще се опитам да си направя подобна фото-книга, на ръка – за кеф. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *