В Музейко е още по-хубаво отколкото очаквах. Знаех, че ще е интерактивен тип музей, в който трябва да направиш нещо с всеки „експонат“ – да го пипнеш, да му скочиш, да се пъхнеш, да въртиш колела, да дърпаш ръчки, да ровиш с четка, да го облечеш, да го помиришеш. Но не знаех, че децата толкова бързо ще успеят сами да открият как и ще се забавляват изключително много. И че ще им е толкова интересно, че не само ще искат да дойдат пак, ами и ще разказват в детската градина на приятелчетата си, че даже и на учителите.
Атмосферата е като в приветлив детски клуб за игра, но вместо басейн с топки има лабиринт от шарени дунапренови корени, през които се промъкваш. И вместо каки-аниматорки, има млади и ентусиазирани учени. С тях децата си говорят небрежно за вулканите, земетресенията, дърветата, пътят на водата до кранчетата у дома и т.н.
Много ми допадна концепцията за трите етажа – на партера е настоящето, отдолу миналото, а нагоре бъдещето, а по средата ги свързва дървото. И че тя е изцяло българска, а не заимствана отвън. Изпълнението също е много добро. И макар да се прави за първи път и целият екип се учи в крачка, резултатът е прекрасен.
Татковците също много се заиграват. А като имаме предвид, че сградата е енергийно-независима със сигурност има какво да научим всички.
Не успяхме да видим градината на покрива, платентарума и дизоназъврското ако на милион години, така че 100% ще се върнем скоро.
Музейко открива на 1 октомври 2015. Отделете си поне 3 часа за първото посещение, а най-добре цял ден ;)
На фона на всеобщото мрънкане, неслучващата се реформа в образованието, емигриралите ни учени, недостига на ИТ „кадри“, Музейко е ярък лъч светлина и надежда. Помните ли още:
„Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!“
