Има едно място

Има едно място в относителния център на София, в неугледна пресечка на Раковска. През деня не се забелязва. По тъмно – трудно. Само ако го търсите, ще го намерите по оранжевите точки на огънчетата на двама-трима пушачи, одимяващи бетонното дворче. Те ще отвърнат ведро на поздрава ви с „Хайде, време е вече, влизайте“.

Вътре е прекалено светло и бяло за бар. И хладничко. Обаче е пълно с хора. Добре че днес поне имате резервация и една масичка очаква вашата компания.

Тук обикновено няма храна – само напитки и музика. Този път е специално – с кетъринг, защото е навечерието на Нова Година. Събрали са се да я посрещнат заедно собственицте на бара и техните приятели. Хапвате каквото хапвате (вегетаранците са малко прецакани и ще го карат на сирена, картофи и салати). Наздраве!

А! Няма телевизор. Как ще разберем, кога е дошла Новата Година? Дори обичайният заподозрян не носи лаптопа си. Според телефона има още около час до полунощ.

Раз – картината се променя. Празни столове до 2 от масите. Съдружниците в бара се суетят между кабели, китари и сет барабани. „Жоро, нагласи лампите, че да се почувстваме малко като на сцена“. Два – светлината и тъмнината се разделят и заемат полагащите им се части от помещението. Три – дрън, тряс, глас, рокендрол! Delta Roosters свирят за вас, скъпи съотечетвеници!

Скоро масите с кетъринга изчеват в небитието на „само за служители“, а на тяхно място се мятат ръце, крака и коси. Не е нужен много алкохол, за да преодолеете притеснението и да напуснете защитената зона зад масата си. Тук сте сред приятели, макар и да не се познавате официално. Няма претенци, няма очаквания, няма „друг път“. Тук и сега има само истина, любов и музика.

Сцената си почива за момент. Време е да приготвим шампанското. Тържествеността изисква реч. „Тони Серкеджиев президент, президент!“ Няма да я помните после, но ви харесва и ръкопляскате. Откривате, че „За много години!“ звучи актуално и също толкова добре на фона на All You Need Is Love, колкото и на химна.

Няма място за дунавско хоро, но за рокендрол и туист е идеално. Вече всички столове са празни и съвсем не е студено. Тануцуват всички. Симпатичната двойка суинг танцьори добронамерено се радват на смешните подскачания, ръкомахания и кракомятания на останалите. С майка си танцува токущо навършилата 11 г. Даря, която казва, че лесно си намира тоновете, когато пее. Като младеж танцува и 72-годишният Вачо Бъндаръка – живата легенда на българския рок, Малкия Бънадарк, co-founder на първата голяма българска рок група Бъндараците.

Когато вече и групата и публиката не могат повече, идва време за пауза. Половината хора си тръгват – малките деца към къщи, възрастните към следващото парти. Даря заспива на два стола в ъгъла зад масата.

И тогава на улицата паркира джип. Слизат двама мъже и две жени. „Сигурен ли си, че работи толкова късно?“, пита единият. „Естествено, това е блус бар.“ ухилено отвръща другият. Нахълтват вътре. Единият – веднага на сцената. Сваля от стената металната слайд китара и започва с плътен и мек глас Give Me Strenght на Ерик Клептън. Наелектризиращо – все едно мравки полазват цялото ти тяло и главата. Още малко и косата ти ще се изправи. Това е Павел Варчев – който по-късно ще каже, че за първи път пипа такава китара в живота си. Пешето, Радо и барабанистът Любо зарязват питиета си и се присъединяват към него на сцената.

Започва джемът – самородната перла в короната на тази Новогодишна вечер. Само истински музиканти могат да направят такъв джем сешън – без set list, без репетиции, а да звучат като за студио. С чиста радост и удоволствие от самата музика. От песен на песен, от акорд на акорд – улавящи и сътворяващи момента.

И аз бях там, пих и се веселих! :)

Мястото е Delta Blues Bar.

На 14-ти януари там ще са Джендема.

ЧНГ и за много години!

2 мнения за “Има едно място”

  1. Неугледната пресечка на „Раковска“ е една от най-старите и дълги софийски улици. Kръстена e на тези, дали имената си на националната библиотека, както и на най-красивия ни национален празник.

  2. Така е. Има още много интересни улици в София, но когато за първи път минаваш от там не всички успяват да те впечатлят с красота или нещо забележително. С малко грижа за чистотата и фасадите ще разкрият красотата си и за незапознатите с историята на града.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *