След гергьовското море бачкането ме връхлетя като цунами. Тази седмица пак сме на дедлайн. Но междувременно има няколко интересни случки.
В петък на дървеното облъчвахме ренката и мартинчо с идеята за Криейтив Комънс в другарска атмосфера изтпълнена с изпарения от водка. Мисля да пусна фотосите си под КК, но още незнам как точно се прави това. Надявам се довечера на срещата с Лесиг и представянето на open-culture.net да ми просветне.
В събота пък успях да стигна до представянето на първите книжки от поредицата „Аз детето“ на az-deteto.com където сред тебеширени русинки на асфалта и сладоледeни изкушения с огромна радост си побръбрих с моят скъп партнер джей томс и топ-колежката ми верчето от славните стари времена на митичното издателство Топтийм! Сладка среща беше това ;)
За съжаление изпуснах веселбата покрай марша на тревата, защото се налагаше да побачкам. Но мартинчо и останалите отидоха и разказаха със снимки .
За сметка на това пък ние бяхме на концерта на Иво Папазов в НДК. Феноменално беше! Особено накрая когато се „отпуши“ и се почнаха едни импровизации, едни кръшни танци, едни хора, чудеса. Той самият страшно много се кефеше и когато видя ентусиазмът на публиката каза „ето това е!“. Получи се нещо истинско. Каквото само гениалните музиканти и добрите хора могат да създадат. И аз си реших този път вече наистина да ида да понауча малко народни танци – че то кръвчицата ми кипи, ама краката се оплитат – срамота ;) Само ина да се върне от китай и отиваме. Ще има яко „хопа-тропа“!.
В неделя пък се бяхме засилили към традиционното годишно велошествие. Преди беше супер готино да си караш по големите столични булеварди спокойно, пазен от полицаи. И се събираха по няколкостотин души. Да ама тоя път организаторите (За Земята) които са ми не особено симпатични, но пък каузите им са готини, бяха решили колелата да се бутат, а не да се карат ;(( тъпо. според мен. и не весело. твърде сериозни стават. няма фън. Пък после заваля и така и не излязохме. Във вестника пишеше, че се събрали 30тина души. Слаба ракия.
И в това валежно време, което попречи на разходката с колела, се отдадохме на „труд и творчество“ и с тони успяхме да си скалъпим един вятърен звънец от рапани и миди, които си домъкнахме точно с тази цел от Дуранкулак. Стана много готино обаче сигурно ще звъни само при ураган – доста тежко се получи. ;)
Мдаааа… Ибряма, просто разби всички! :)
Колкото до рапанения звънец, ще трябва един малък ураган да го разклати за да звъни, ама то така и така климата ни е тръгнал към тропически-екваториален, мисля че, скоро няма да има проблем и с това :)))).