Строй, разрушавай и пак така

Вчера ми светна какво друго ми липсва в легото, освен по-нормална цена естествено.

Наскоро децата получиха подарък – една чанта пълна с големи, удобни за хващане, конструкторски кубчета Mega Blocks. Мислех, че вече са пораснали (5 и 7 г.) за такъв тип играчки, защото напоследък мрънкат само за лего. Обаче така се заиграха, че 3 дни не успях да ги привлека да правим коледни курабийки.

Първо малкият си направи пушка каквато си сглобявали децата в детската градина, но там рядко успявал да се дореди до конструктора.

megablocks2

След това имаше още гаражи, коли, къщи, замъци…, каквото си измислят. Не само по инструкции, ами свободно – каквото им хрумне. 2 часа никой не поиска да му помогна да сглоби или разглоби частите. Справяха се абсолютно сами.

По едно време чух от съседната стая силен трясък. Докато отида да видя какво става, кулата се оказа отново построена и пред мен я събориха с един замах, с блеснали очи и усмивки до ушите.

Най-веселата част от строенето се оказа разрушаването. Пък аз дори не можах да им се скарам. Това не беше беля. Разпилените части се събират бързо и лесно без прахосмукачка, не се губят, не се чупят, а и нищо не чупят. Строиш, разрушаваш, пак строиш, пак разрушрашавш и накря прибираш в торбичката. За разлика от леготата, които веднъж сглобените си стоят така подредени на етажерката със седмици и децата не искат да ги развалят. А когато все пак решат да развалят, не могат сами – все някоя част им се изплъзва от пръстчетата.

Да можеш да събориш, за да посториш наново – това е свободата да опиташ отново, нещо различно, по друг начин. Сега е модерно всички бизнес-гурута да ни учат как да бъдем смели и да не се страхуваме от провал, а може би просто трябваше да ни оставят да рушим собствените си творения, когато бяхме малки. Точно затова Megablocks ми харесаха толкова много. Доказано в практиката – те са идеален подарък за момченца и момиченца, за Коледа, ЧНГ, рожден ден или всеки друг повод :)

Музейко предизвиква жаждата за знание

В Музейко е още по-хубаво отколкото очаквах. Знаех, че ще е интерактивен тип музей, в който трябва да направиш нещо с всеки „експонат“ – да го пипнеш, да му скочиш, да се пъхнеш, да въртиш колела, да дърпаш ръчки, да ровиш с четка, да го облечеш, да го помиришеш. Но не знаех, че децата толкова бързо ще успеят сами да открият как и ще се забавляват изключително много. И че ще им е толкова интересно, че не само ще искат да дойдат пак, ами и ще разказват в детската градина на приятелчетата си, че даже и на учителите.
20150916_162325

Атмосферата е като в приветлив детски клуб за игра, но вместо басейн с топки има лабиринт от шарени дунапренови корени, през които се промъкваш. И вместо каки-аниматорки, има млади и ентусиазирани учени. С тях децата си говорят небрежно за вулканите, земетресенията, дърветата, пътят на водата до кранчетата у дома и т.н.

20150916_162913

Много ми допадна концепцията за трите етажа – на партера е настоящето, отдолу миналото, а нагоре бъдещето, а по средата ги свързва дървото. И че тя е изцяло българска, а не заимствана отвън. Изпълнението също е много добро. И макар да се прави за първи път и целият екип се учи в крачка, резултатът е прекрасен.
20150916_164334

Татковците също много се заиграват. А като имаме предвид, че сградата е енергийно-независима със сигурност има какво да научим всички.

Не успяхме да видим градината на покрива, платентарума и дизоназъврското ако на милион години, така че 100% ще се върнем скоро.

Музейко открива на 1 октомври 2015. Отделете си поне 3 часа за първото посещение, а най-добре цял ден ;)

На фона на всеобщото мрънкане, неслучващата се реформа в образованието, емигриралите ни учени, недостига на ИТ „кадри“, Музейко е ярък лъч светлина и надежда. Помните ли още:

„Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!“

muzeiko_archeology

Можем ли да превърнем детския рожден ден отново в празник?

Искам вече да е утре – денят след детското парти. Особено, ако ще го празнуваме както е стандартно – в клубче или детски парти център. За мен това е една от най-стресовите ситуации в живота ми. Миналата година, дори се разболях от мислене как, кога и какво точно да направим за рождения ден на сина ми, който ставаше на 2 г. И по принуда пропуснахме – не направихме нищо специално. Само торта вкъщи с най-близките и беше прекрасно.

IMG_0091

Защото иначе подготовката започва поне 1 месец преди Денят. Трябва да се избере място и да се резервира. Повечето хубави клубчета, парти центрове или други интересни за децата места за празнуване са заети поне 4 уикенда напред. Това обаче не е целият рожден ден. Освен партито има торта в детската, торта у дома… Три дни яли пили и се веселили. Само дето за родителите веселбата хич я няма.
Правили сме рождения ден на 5г. ми дъщеря в детски парти център. И сме били гости на много други такива. Но не ми е любимото. Ето защо.

1. Наистина е най-лесно, поне на пръв поглед, но изисква не съвсем скромен бюджет.
2. Планира се прекалено от рано – ами, ако рожденикът се разболее точно тогава? Или пък гостенчетата не успеят да дойдат? Бюджетът гори и планът пропада.
3. Ограничен избор на място – то трябва така да е избрано, че да има удобен достъп с кола, защото след партито трябва да се натовари цял багажник подаръци. А и да има гостите къде да паркират.
3. Храната – пица, сок, хапки, няма голям избор, да не говорим за полезни храни. Досега плодове на детско парти в клубче не съм видяла.
4. Аниматорът – децата май наистина се забавляват, но дали сме съгласни някой да ги режисира от съвсем малки, да ги учат да слушат дори в забавленията?
5. Родителите и децата са разделени. Това така или иначе ще се случи като поотраснат и сами започнат да празнуват, но защо да бързаме? В детската градина, че дори и в първите класове, децата все още се радват на компанията ни. И ще запомнят завинаги моментите, в които сме се забавлявали заедно.
6. Ако децата са малки или родителите по други причини не могат да ги оставят сами, често увисват в странни разговори с „колегите“ родители от детската градина. Ако случиш на компания, понякога се получава добре. Но най-вероятно искаш да си някъде другаде през тези 2 часа. Или поне да свършиш малко работа, ако си носиш компютъра.
7. Всички партита си заприличват. След 10-тото парти и вече обиколили почти всички клубчета в града, нещата стават еднакви. И никой не си спомня точно рождения ден на Марийка или какво точно са правили на рождения ден на Иванчо. Особено, ако се съберат 2 купона в един ден.

Добре, че има алтернативи ;) Ето някои проверени, изпитани и одобрени идеи:

1. У дома – храната е лесната част, чистенето „преди и след“ обикновено отказва, но при добро желание или достатъчно помагачи си струва. Най-доброто за децата, защото са си вкъщи и могат да покажат на приятелчетата си всичките си любими играчки.
2. На площадката пред блока – лека почерпка, може да си направите карнавал, състезания с колела – каквото ви хрумне.
3. В парка – най-бързо достъпната природа. Ако времето не е съвсем слънчево, една сглобяема тента е достатъчна. Важно е да има достатъчно чували за боклуци.
4. На водната пързалка + сладкарница – така ще се уморят, че после ще заспят докато се приберете.
5. На блъскащите се колички и въртележките + квартално ресторантче – същото като водната пързалка, но може и през зимата. Дори злоядите ще проядат.
6. На детски концерт/куклен театър + сладолед. – пак иска малко планиране, заради билетите, но пък в името на изкуството си струва, нали?
7. Дори без гости и накрай света – стига да сме заедно.
8. На плажа с торта и приятелчета. – допълнение от Надето
9. В зала за катерене през зимата. – допълнение от Надето

Продължавам да събирам добри идеи, че ще имаме още поне 10-тина рождени дни да отпразнуваме, преди децата да ни отсвирят.

Приказки за лека нощ

„Въпреки че беше с окраска по-подходяща за пеперуда, Тео вярваше, че е тигър и правеше всичко като тигър. Дори спеше като Тигър.“

Това е любимата ми част от супер симпатичната приказка, написана от Верджи и илюстрирана от Веси, специално за Аз Детето. Всъщност това е само първата от приказките за лека нощ с главни герои тигърчето Тео и лъвчето Лео, които ще се появяват периодично в новата рубрика в детския сайт – първо по една седмично, после всяка вечер нова. За радост на децата и родителите :)

Местата за игра в моето детство

Отне ми известно време да изровя и сканирам снимка от типичните места където си играехме като малки. Ето я – зад блока :) Много сме смешни :)

Който си няма село ваканциите си ги изкарва в града, зад блока, в двора на съседното училище, в квартала. Стояхме до късно, провиквайки се „Още пет минути, мамо!“ в отговор на родителските позиви през балкона. Скачахме на ластик, на народна топка бяхме железни, със съседния блок бяхме в постоянна война (доста сериозна на моменти), като малко по-големи играехме на филми – Изаура, Синьо Лято, Седморката на Блейк… през зимата строяхме крепости и струпвахме камари арсенл от снежни топки, пързаляхме се с всичко, което ставаше за пързаляне. Беше хубаво :)
Ще ми се и Зори да може да се порадва и да играе така, че дори и повече и по-добре от мен – дано има повече хубави нови места за игра за децата в градовете.

С това поемам щафетата от Жюстин и на свой ред предавам към Ермина, Бети и мацките от Ри Ри Ра – споделете моля къде и на какво си играхте като малки и дайте една по една усмивка от старите ленти, да се стоплим в този студ :)

Игрите в интернет, децата и SMS-ите

Трябва ли да се иска от децата да плащат с SMS-и, за да си осигурят различни виртуални придобивки в разни онлайн игри тип симулации и виртуални светове?
Според мен в най-детските игри, тези които са за възраст до 12 г, определено не трябва да има такива условия. Но в тинейджърските – защо не, ако все пак има и друг безплатен начин за напредване в играта. А и в крайна сметка родителите са тези, които трябва да възпитат отношение към парите и игрите (не само тези в Интернет).
Благодаря на Надя от БНР, че постави въпроса, провокира ме да се замисля по темата и дори изпробвах една нова такава игра – lady popular. Вие какво мислите?