Дюни от боклук, разделно

Разглеждам си снимките от преди 4 дни, а още ми мирише на боклук. А се предполагаше, че в контейнерите за разделно събиране изхвърляме почистени от хранителни остатъци опаковки. Мирише дори на новата и ултрамодерна сортировъчна площадка за стъкло в Равно Поле. Нищо, че стъклото е най-чистият боклук, както казват специалистите от Екопак България, които развеждат нашата групичка блогъри наоколо.

И все пак тук е цвете в сравнение с площадката в Гара Искър.

Разделният боклук от жълтите контейнери в Младост от 1 курс на 1 камион.

Там, до последната спирка на метрото, камионите стоварват жълтите и сините контейнери от София. Купчината пред нас е събрана от 1 камион, само от софийския жк Младост и то само за 2 дни, от около 80 жълти контейнера. Един младеж прибутва с лопата отпадъците от купчината върху конвейрната лента. Горе 6-7 жени ръчно сортират опаковките по тип и материал. С маски са, естествено, както и ние. Но маските не спират миризмата, само прахта. Те стоят там половин ден, ние – само 10 минути.

Дори да се смесят хартиени, пластмасови и метални опаковки, тук се сортират ръчно.

След като са сортирани опаковките се събират в големи чували. Когато се съберат достатъчно от един вид се пакетират в огромни „бали“ и така – или по-надребно – ги купуват отново производителите и заводите. Там те ги рециклират реално като ги вкарват обратно в производствения цикъл.

1 кен се разпада за 500 г.

Пластмасата се разпада за 400 г.

В момента у нас производителите на опаковки рециклират 60% от отпадъците, защото такова е изискването на държавата и закона. Основната работа вършат 5 лицензирани компании, създадени от самите производители само с тази цел. Екопак България е най-голямата от тях като обхват на населението 2 575 000 души и като пазарен дял 52%. През 2020 г. квотата ще се вдигне до 80%. Макар и бавно, броят на хората, които изхвърлят отпадъците си разделно се увеличава – със 7% за последните 4 г. разказват Екопак.

97% от тази купчина ще се рециклира. Мариян Райков – ръководител звено дейности с отпадъци в ЕКОПАК България АД.

Има смисъл от разделното изхвърляне на отпадъците от опаковки. Само 3% от съдържанието на контейнера за стъклени опаковки (т.е. купчината на снимката горе) ще остане неоползотворено и ще бъде депонирано. Бурканът, изхвърлен в зеления контейнер, отново ще бъде буркан, бутилката – бутилка. Ако отиде на сметището, една стъклена бутилка ще остане там 1 милион години преди да се разпадне. Тук, в единствената по рода си на Балканите инсталация за сортиране на стъклени отпадъци от опаковки по цвят, дори боклукът от боклука се превръща на стъклен пясък и се оползотворява.

Компаниите като Екопак не смесват разделния боклук с общия, защото технически няма как специалните камиони да вдигнат сив контейнер с общ боклук. Освен това не е и икономическо изгодно за тях. Хартията, пластмасата и металът, дори да са смесени в контейнера, после се разделят. Важно е обаче да изхвърляме в разделните контейнери само опаковки, а не например детски играчки, огледала или стъкла от счупени прозорци.

Разделното изхвърляне е най-малкото и най-лесното, което можем да направим сега и веднага, за да пестим природните ресурси и да опазим въздуха, почвата и водите чисти за по-дълго време.

Включително и за да запазим морето, в което се къпем през лятото. В момента всеки ден над 3 ТОНА пластмасови отпадъци навлизат във водите на Черно море от българските брегове, сочат изследванията на учени. Със сигурност предпочитам да плувам сред риби, медузи и водорасли, вместо сред найлонови торбички и шишета. Затова дори някоя каруца да обира пластмасовите бутилки от жълтия контейнер, няма да се откажа да изхвърлям разделно. Боклукът за един е съкровище за други.

Спиш ли, Смог?

Каруците не могат да вземат целия боклук, който произвеждаме – все ще остане предостатъчно, който да бъде преработен и използван отново. Дори само 1 рециклирана пластмасова бутилка спестява ток за 25 мин. работа на един компютър, а 1 стъклена бутилка – за час и половина работа на телевизора. 1 тон рециклирана хартия спасява 13 дървета от отсичане, 2.5 барела нефт и 31 780 литра вода. От всяка рециклирана бутилка има смисъл.

Накрая, надявам се скоро Екопак да осъществят плановете си за информационен детски център, от който безопасно да може да се разгледа инсталацията. Защото разказ с картинки е добре, но най-добре е да го видиш сам :) И да чуеш „как пее инсталацията“, когато стъклените парчета се търкалят по сепараторите и падат към контейнерите. Напомня ми за звука на вятърните звънчета и планинско ручейче, които някак се промъкват върху тътена и бученето на гигантски водопад.

Мда, горните снимки са мои и са под CC – късмет, че не заваля.