Цветя от края на 80-те – не бяхте напразно!

tsvetya-ot-kraya-na-80-te.(final)Дори не дочаках да се прибера, за да разтворя тухлата “Цветя от края на 80-те” – зачетох я още в метрото, веднага след като се разделих с Емо Братанов, от когото имах честта да я получа. А сега, след като я изчетох, трябва веднага да напиша това, което ще пиша за нея, защото тази книга е преживяване, което не искам да свършва.

Ще я подарявам за Коледа, за рождени дни и имени дни на всички приятели, с които заедно споделяхме тази музика. Ще я подарявам на по-младите, за да почувстват вкусът на времето от падането на Стената. Но най-много ще се радвам, ако тя стигне до тези, които изпитват носталгия по соца – за да си припомнят, ако са забравили и за да научат, ако не знаят.

Живяхме си доста добре
Подбрани в общата яма
Всички събрани –
Тигри, зайци, кокошки, коне –
Различни породи, жени и мъже.
По малко живяхме
По малко крадяхме
По малко спестявахме
По малко купувахме

Не, не, не умирахме от щастие

/Контрол, “Не умирахме от щастие”, целият текст/

Пред-премиера Варна (радио Вн; ANDARI photographу) 12
Емил Братанов
и Румен Янев разказват за най-яркото време на българската рок музика – от втората половина на 80-те на 20 век. Вътре са всички групи от Второто поколение в българския рок, всички стилове, цяла България и най-важното – текстовете на всички песни, които изразяваха и формулираха нашите мисли и носеха бунтът ни.
И ако някой е забравил мелодиите: докато четете пуснете си плейлиста на Александър Кръстев. А ако изобщо не знаете нищо за музиката и поезията от онова време – започнете от страниците за Нова генерация и Димитър Воев.
BNR 1991 (студио, Д.Генчев, А.Митов, Дони, Тони Чембъра; sn.St.Grebenarov)

Имам късмета да си спомням, макар и смътно, концерта в Летния театър през 1987 г. в София – бях на 10, баща ми ме заведе. Помня енергията и вълнението на публиката. Все още търся точно това във всички концерти, но все по-рядко го откривам. После естествено дойде Ритъм и в нашата пощенска кутия. А 7 г. по-късно, слушах по радиото лайва на 200-та Музикална Кутия и ми се прииска и аз да съм там. Е, трябваше да изкарам първи курс във ФЖМК, за да се докопам до стаж при Емо и да видя един от последните истински фестивали – този в Приморско – като част от backend екипа на Кутията :)

MuzKut - Darik 1993 (апаратна-Жоро Георгиев, Бойчева, мис Гори Бел)

Хванах последния влак, но пътуването беше велико. С антологията „Цветя от края на 80-те“ поне отчасти наваксах, това което бях пропуснала. После, след като Кутията слезе от ефира на БНР, заменена от Петър Волгин, се насочих професионално към другата си страст – Интернет и новите технологии. Но това е друга история.

Като казах ФЖМК, не знам, но се надявам конспектът в момента да включва и РИТЪМ? Всъщност тази книга, епохално творение на двамата доайени на музикалната журналистика у нас, може да служи и като учебник по писане. Освен това е забележителна и рядко срещана връзката между авторите и редактора-издател (Доротея Монова и „Парадокс“), която се прехвърля видимо в самите страници на книгата.

Единственото, което ме натъжава в цялата история, не е носталгията по изминалото славно време, „когато рокендролът беше млад“. А разочарованието и обезсърчението, което изглежда изпитват тримата създатели. Същото, което изпитва предполагам цялото им поколение – за пропиляното време, изхабените надежди и несбъднатата свобода. Затова искам да им кажа – не бяхте напразно, благодаря ви!

Докато има поне един рок-поет с китара в България, аз няма да тръгна за Канада.

И сериозно се надявам скоро същия екип да направи книга за Георги Минчев, както сами загатват в текста на „Цветята…“ ;) Защото вярвам, че историите трябва да бъдат разказани от самите участници в тях – а по-надеждни и увлекателни свидетели на българската рок история от господата Братанов и Янев, просто няма. Наздраве! :)
Yan-Brat 2013 (sn.Joanna Vassileva)

Снимките не са мои, а предоставени от Емо Братанов, затова не са под Криейтив Комонс.