Има едно място

Има едно място в относителния център на София, в неугледна пресечка на Раковска. През деня не се забелязва. По тъмно – трудно. Само ако го търсите, ще го намерите по оранжевите точки на огънчетата на двама-трима пушачи, одимяващи бетонното дворче. Те ще отвърнат ведро на поздрава ви с „Хайде, време е вече, влизайте“.

Вътре е прекалено светло и бяло за бар. И хладничко. Обаче е пълно с хора. Добре че днес поне имате резервация и една масичка очаква вашата компания.

Тук обикновено няма храна – само напитки и музика. Този път е специално – с кетъринг, защото е навечерието на Нова Година. Събрали са се да я посрещнат заедно собственицте на бара и техните приятели. Хапвате каквото хапвате (вегетаранците са малко прецакани и ще го карат на сирена, картофи и салати). Наздраве!

А! Няма телевизор. Как ще разберем, кога е дошла Новата Година? Дори обичайният заподозрян не носи лаптопа си. Според телефона има още около час до полунощ.

Раз – картината се променя. Празни столове до 2 от масите. Съдружниците в бара се суетят между кабели, китари и сет барабани. „Жоро, нагласи лампите, че да се почувстваме малко като на сцена“. Два – светлината и тъмнината се разделят и заемат полагащите им се части от помещението. Три – дрън, тряс, глас, рокендрол! Delta Roosters свирят за вас, скъпи съотечетвеници!

Скоро масите с кетъринга изчеват в небитието на „само за служители“, а на тяхно място се мятат ръце, крака и коси. Не е нужен много алкохол, за да преодолеете притеснението и да напуснете защитената зона зад масата си. Тук сте сред приятели, макар и да не се познавате официално. Няма претенци, няма очаквания, няма „друг път“. Тук и сега има само истина, любов и музика.

Сцената си почива за момент. Време е да приготвим шампанското. Тържествеността изисква реч. „Тони Серкеджиев президент, президент!“ Няма да я помните после, но ви харесва и ръкопляскате. Откривате, че „За много години!“ звучи актуално и също толкова добре на фона на All You Need Is Love, колкото и на химна.

Няма място за дунавско хоро, но за рокендрол и туист е идеално. Вече всички столове са празни и съвсем не е студено. Тануцуват всички. Симпатичната двойка суинг танцьори добронамерено се радват на смешните подскачания, ръкомахания и кракомятания на останалите. С майка си танцува токущо навършилата 11 г. Даря, която казва, че лесно си намира тоновете, когато пее. Като младеж танцува и 72-годишният Вачо Бъндаръка – живата легенда на българския рок, Малкия Бънадарк, co-founder на първата голяма българска рок група Бъндараците.

Когато вече и групата и публиката не могат повече, идва време за пауза. Половината хора си тръгват – малките деца към къщи, възрастните към следващото парти. Даря заспива на два стола в ъгъла зад масата.

И тогава на улицата паркира джип. Слизат двама мъже и две жени. „Сигурен ли си, че работи толкова късно?“, пита единият. „Естествено, това е блус бар.“ ухилено отвръща другият. Нахълтват вътре. Единият – веднага на сцената. Сваля от стената металната слайд китара и започва с плътен и мек глас Give Me Strenght на Ерик Клептън. Наелектризиращо – все едно мравки полазват цялото ти тяло и главата. Още малко и косата ти ще се изправи. Това е Павел Варчев – който по-късно ще каже, че за първи път пипа такава китара в живота си. Пешето, Радо и барабанистът Любо зарязват питиета си и се присъединяват към него на сцената.

Започва джемът – самородната перла в короната на тази Новогодишна вечер. Само истински музиканти могат да направят такъв джем сешън – без set list, без репетиции, а да звучат като за студио. С чиста радост и удоволствие от самата музика. От песен на песен, от акорд на акорд – улавящи и сътворяващи момента.

И аз бях там, пих и се веселих! :)

Мястото е Delta Blues Bar.

На 14-ти януари там ще са Джендема.

ЧНГ и за много години!

Проект „Великденски козунак“

Какво може да се обърка при приготвянето на козунак? Всичко. Вчера, само за една събота, успях да направя 5 вида козунаци – недовтасал, недопечен, превтасал, препечен под формата на разплути кифлички и най-накрая един вкусен и красив.

kozunak_velikden2015

За първи път правих козунак преди 3 Великдена. И тогава се получи идеално – не знам дали заради късмета на начинаещия или заради помощта на Тони и Цеко при блъскането на тестото в плота (ужасно ги забавляваше тази част). Следващите години ставаха прилично, но по-зле от първия път, докато вчера стигнах дъното.

Уж всички продукти бяха налице, уж рецептата изпитана в семейството, но ми се стори че трябва да сложа една идея повече мляко и оттук започна драмата. Късно видях грешката – 24 яйца и 3 кг брашно вече бяха на каша в един леген и нямаше как да започна от начало. Вкарах още почти кило брашно допълнително, че да може да се извади това чудо и да го сложа на плота, но то все така си течеше. Изобщо не ми пукаше за провалените пропорции – исках само да спася нещо, нещо да стане за печене, че да не идат всички тези продукти на боклука. А брашното свърши. Магазинът далече, децата са гладни и се карат, мъжът ще донесе резервни продукти ама по-късно… Паника и трагедия.

Успокои ме 1 пакет брашно от съседите (ползвах го само като психологическа опора). Чудото беше втасало вече и реших да пробвам все пак да сплета един козунак. Обилно намаслено успях да отлепя тестото от плота. И се започна повторното втасване (от втората тава нататък), печенето и тъжното взиране в стъклото на фурната.

На третата тава вече бях уцелила градусите и времето за печене (старата печка има характер и неравномерно работещи реотани). Като извадих последната – 9 часа след началото на приключението – подкарах децата към банята и заедно с тях се трупясах да спя. Само дето ръцете така ме боляха…

И днес на по-мъдрото утро се престраших да разрежа козунаците и да видя резултата. А той е:

  • 50% не става – на боклука или за рециклиране.
  • 25% става горе-долу, ние ще си го ядем.
  • 25% е чудесен – сладък, вкусен, дъхав, лек, на конци. Става за пред гости.
  • един перфектно измит леген.
  • яйчено-черупчена преграда срещу охлюви около лехата с марулките.
  • изстрадан опит и уроци за догодина.
  • По блоговете и кулинарните предавания изглежда толкова лесно да се направи козунак, че за малко да се засрамя, че не ми се получи.
    За да по-добър резултат догодина, ето няколко съвета към мене си:

  • концентрация поне по време на забъркването – по възможност децата на разходка или на гости някъде
  • внимаваш с маята – да не я убиеш с прекалено топло мляко
  • рецептата е такава каквато е – макар и много детайли от приготвянето да са пропуснати, защото се предполага, че ги знаеш, спазвай количествата, колкото и безперспективна да ти изглежда в момента цялата работа.
  • поне по 1 кг брашно и 1 кубче мая в резерв, а най-добре запас от продуктите за още 1 път рецептата.
  • ако свърши маята – спешна помощ са малките магазинчета, във веригите няма.
  • 3 кг брашно са много – докато половината се изпекат другите превтасват.
  • компания – за да блъскате на смени и да ти каже, ако се налага „дишай, каквото и да стане аз ще го изям“.
  • Честит празник! :)

    На третия ден от Коледа и мама става човек

    Всеки от коледните дни ми донесе чудесни подаръци: детските смях и засмени очички, топли прегръдки, драги гости, вкусни гозби, неугасващ огън. А на третия ден: сняг и време за почивка.

  • мога да се изкъпя сама и дълго
  • мога да не готвя
  • мога да спя на обяд
  • мога да си чета новата книжка на Тери пратчет – за мен това си е Коледен ритуал от край време.
  • мога да стигна до компютъра за първи път от 3 дни.
  • мога да гледам не-детски филм
  • мога да стоя до късно с приятели, китари и греяно винце
  • мога да ида на 3 тренировки в 1 ден
  • мога да поработя с вдъхновение и концентрация
  • мога да се разходя дълго-дълго в снега, без да се притеснявам, че някой от дребосъците ще изстине.
  • мога да си взема фотоапарата и да снимам
  • мога да мисля само за себе си.
  • Подаръците от графата „и мама е човек“ са едни от най-специалните, затова благодаря на прекрасните баби и дядовци за ваканцията :)

    Прекрасно е докато е само за 1-2 дни. Иначе – искам си лудницата и родителската умора всеки останал ден. Защото семейството е повече от мен и това е чудесно.

    Честита Коледа, приятели!

    Коледна украса в гийк стил

    След като Jingle Bells на звънеца на офиса на Openintegra оцеля само (по-скоро „цели“) 2 дни, за да направим коледната украса по-поносима се опитахме да внесем няколко geek елемента:

    – лампички, но в никакъв случай да не мигат бързо!
    – снежинки с герои от Star Wars

    украшения за елха (или палма и бенджамин в нашия случай) от платки и CD-та

    – може също снежинки на тема Game of Thrones

    пиратски снежинки с черепи

    – малко цветове – преобладаващо бяло и черно, с малко зелено… Златното и блещукащите вариации са табу.
    – с коледните сладки и напитки обаче не се очаква да има проблем :)

    Ето какво се получи като за начало.