Писане на документация + страст = олио + вода?

Писането на техническа документация е същото като счетоводството и фактурите – задължително, неизбежно, досадно, предпочитам-друг-да-го-направи. Така си мислех преди седмица, когато отидох като блогър на конференцията за техническо писане ETC 2016 в София.

Там обаче видях около 100 човека, за които това е не само добре платена и перспективна кариера (особено за жени в ИТ), но и творческо предизвикателство. Те са с разнообразно образование и опит – химия, филология, журналистика, компютърни науки и т.н. Но говорят с еднаква страст за това колко е интересно да пишеш онлайн Help-а за потребителите на някой софтуерен продукт и как винаги има начин да напишеш някое How-to още по-ясно и по-разбираемо. На перфектен английски език. И за предпочитане с ясна структура на информацията и метаданни към всяко парченце съдържание.

Харесаха ми думите на Ваня Кирицова от едно интервю за CIO.bg наскоро – „Ако програмистите се чувстваха комфортно с това да пишат текстове за потребителите, тази професия навярно нямаше да съществува.“

Че работата на авторите на техническа документация е важна, нямаше нужда да се убеждаваме. Благодарение на конференцията обаче успях да погледна от още няколко ъгъла към нея, които я правят доста по-интересна в моите очи.

1. Документацията като част от UX

Всеки елемент от продукта, с когото взаимодейства потребителят, изгражда представата му за вашата компания. Да, онези дебели и не-еко ръководства – също са част от потребителското изживяване.

От една страна – колкото по-добър е UX-ът, толкова по-малко нужда и по-малка по обем документация ще има (поне такава насочена към потребителя). От друга – никой не може да предвиди всички ситуации, в които потребителят ще има нужда от Help.

Ние вече очакваме да имаме достъп до информацията как да си решим конкретния проблем във всеки момент, на всяко устройство, персонализирано и само с информацията, която пряко ни интересува точно сега.

Тук някъде посредата се срещат и се преплитат ролите на техническата комуникация и UX.

На откриването на ETC 2016 Майкъл Фриц, CEO на tecom Europe, прогнозира, че скоро техническата документация ще се съхранява в самия продукт, ще бъде част от цялостната услуга. Няма да четем ръководствата, а ще виждаме, каквото ни трябва на вградени дисплеи, ще сканираме кодове с телефоните си, а сензори и чипове ще ни дават данни.

В момента се работи и лобира усилено върху това ЕС да промени регулациите си така, че за някои видове продукти да не е задължително да има хартиен носител, както е в момента. TechNews.bg разнищват темата заедно с Майкъл Фриц доста по-просторно в тази статия.

2. Документацията като основа за content marketing.

“Дай на хората нещо полезно” е една от мантрите в маркетинга чрез съдържание. Един от най-вървежните, но пък сравнително по-трудни за реализиране формати са именно ръководствата, само че кръстени по-секси. Вместо “Как се правят снимки с телефона” става “Smartphone Photography 101 – The Ultimate Guide to Smartphone Photograpy”.

Добрата документация може да спести време в създаването на подобни маркетинг материали.

Още по интересно стои въпросът с видеото.
Една електронна книга върши много добра работа за зарибявка – хората си оставят имейл адреса, за да я свалят, но после почти никой не я чете. Така времето и труда по създаването й отиват почти на халос. Докато видеото продължава да бъде търсено и гледано дълго време след публикуването му. За младите, модерно наричани millennials, видеото е единствения формат, на който биха обърнали внимание изобщо. А те не са аудитория, която с лека ръка да пренебрегнеш.

Алекс Лутер от SAP разказа как те инвестират и обучават авторите на техническа документация да правят видео клипове и ги улесняват като предоставят темплейти. Ето интервюто на TechNews.bg с него.
Според него след 2 часа обучение всеки може да създаде едно кратко How To видео – снимкайки собствените си взаимодействия с продукта и разказвайки със собствения си глас – все едно води обучение за потребители в стаята.
Този подход към създаването на видео съдържание чрез видео темплейти изглежда доста практичен и удобен. Със сигурност скоро ще се разровя как се правят, с каква програма, как се използват, дали има готови някъде онлайн, които може да стъпиш. Ако някой знае повече и може да ми помогне откъде да започна – споделете в коментарите, моля :)

3. Документацията като част от workflow-a във всеки проект
За мен една конференция е полезна, ако има поне 1 нещо, което науча там и го приложа още на следващия ден в работата си. На ETC 2016 това беше простичкия трик да вкараш документацията като стъпка от работния процес на проекта. Така всяка задача, за да бъде приключена, трябва преди това да бъде документирана. Е, направих го – добавих стъпката. Сега остава да я изпълнявам съвестно :).

Вече очаквам следващата ETC
За догодина – 8-то издание на конференцията – бих се радвала организаторите да включат примери и опит за техническото писане в не-чак-толкова-големите фирми като SAP и VMWare (основни спонсори на събитието и двигатели на българската общност на техническите комуникатори). Ако го направят, токувиж се окаже, че хората, на които им е интересна тази работа и искат да се усъвършенстват в нея са доста повече от настоящите стотина full-time ангажирани технописци.

Мога ли сама да си направя сайт?

Всеки собственик на бизнес (особено на малък бизнес) трябва да може да работи с WordPress. След имейла и ексела, WordPress е третият най-важен елемент от „компютърната грамотност“… вече. Е, поне една новина да пуснете и телефона за контакт да си редактирате сами, ако се наложи. Не е чак толкова трудно да се научи. А инвестицията на време в придобиването на тази нова компентентост, може да се окаже и вашето конкурентно предимство.

Въпросът „Трябва ли ми уебсайт?“ вече е реторичен. Изключвам „сенчестите“ бизнеси, които дори записа в Търговския регистър биха избегнали, ако имаше как.

По-важният въпрос е „Каква работа очаквам да свърши сайта, така че да помогне на бизнеса ми“. Проблемът е, че в началото почти никой не може да отговори точно и ясно на този въпрос. Ако инвестирате сериозно в сайт, без да знаете какво искате от него, най-вероятно ще останете разочаровани. Добрата практика е да си наемете консултант, с когото да изготвите стратегия за сайта, да направите задание и план за действие и след това да търсите, кой да ви го изработи. Теоретично уеб агенциите или по-добрите уеб разработчици могат да ви помогнат с насоки, добри практики, опит, препоръки, но все пак никой не познава вашия бизнес и вашите цели по-добре от самата вас.

Най-добрият начин да разберете какъв сайт искате, е да изградите първия си сайт сама бързо, икономично и в същото време устойчиво – например с WordPress. Може да стартирате с блог или с 1 страница с инфо „кои сме, къде сме, какво правим“ – колкото ви стигнат силите, въображението и търпението. В Мрежата има безкрайно много ресурси за обучение (на български също), безплатни и платени – Google е вашето оръжие.

WordPress не е най-лесният начин да си направите сайт. С Weebly е по-бързо, по-удобно и дори по-евтино. Обаче съвсем скоро ще научите повече, ще поискате повече и Weebly ще ви отеснее. И тогава ще трябва да се преместите (а това не е чак толкова лесно) и най-вероятно ще изберете WordPress, заради гъвкавостта, мощта и огромната отворена общност от професионалисти, която стои отзад.

Не взимайте сайта прекалено на сериозно. Да, той трябва да работи, да изглежда добре, да се вижда от търсачките и от мобилните устройства, и да казва най-важното за вашия бизнес. Но един сайт е винаги „в процес на разработка“, защото вашият бизнес е в постоянна динамика и винаги ще има нещо да подобрите, нещо да добавите, нещо да махнете. Нито един сайт не е перфектен и то завинаги. Затова по-добре започнете с нещо малко и после променяйте, надграждайте и подобрявайте.

Не прекалявайте с безплатното. Купете си собствен домейн – по евтино е отколкото да си направите визитки. Изберете надежден хостинг, още по-добре специализиран за WordPress. Докато разучавате основните неща в WordPress-а (как да си направите страница, меню, блог публикация, да качите картинки, да закачите Google Analytics и т.н.) можете да ползвате някоя от стандартните теми на WordPress, които са едновременно сигурни и безплатни. По всяко време може да смените темата с друга – дори платена – чийто дизайн ви допада повече или има повече възможности.

Можете да създадете сайта си за един уикенд, без да се напрягате особено. Ще ви трябва още около 2-3 месеца, за да стигнете до началната идея как той може по-добре да допринася за бизнеса ви. На този етап вече е препоръчително да си наемете специалисти, които да направят сайта както трябва, но това не означава вие да се оттеглите напълно. Напротив – просто няма да правите техническите неща.

Рано или късно ще опрете до WordPress, затова по-добре направете този избор още в началото. Така ще си спестите много главоболия, ще бъдете адекватни и ще можете да извадите най-доброто за вас от WordPress специалистите, които ще наемете. Когато през ръцете ви е минал поне един семпъл блог на WordPress, ще знаете какво да поискате от разработчиците и дизайнерите, ще разбирате по-лесно какво ви говорят, и ще можете да оцените труда и знанията им. Така и вие и разработчиците ще бъдете щастливи – а това е единственият път към перфектния сайт.

И най-дългото пътуване започва с една малка стъпка – вижте няколко примера за вдъхновение ;)

Прочетете още – Кой ще ми помогне за WordPress?

Кой ще ми помогне с WordPress?

Не и аз. Аз не съм разработчик, а обикновен потребител-клиент на WordPress. Не мога и не искам да ви изработя сайта, но знам кой може.

Вече имате WordPress сайт и той играе ключова роля за вашия бизнес. Имате идея как да бъде още по-полезен, но не можете да го промените сами защото нямате време и техническите умения. Трябват ви WordPress специалисти. В зависимост от сложността на проекта предварително решавате дали ще търсите freelancer (професионалист на свободна практика) или агенция. Как да ги намерите? Отвън навътре и отвътре навън ;)

1. Отвън навътре

  • Търсите в Google, LinkedIn, т.н.
  • Харесвате си няколко, разглеждайки сайтовете им.
  • Обърнете внимание на портфолиото с реализирани проекти и дали имат референции от други клиенти. Особено от такива клиенти, чиито имена / марки можете да разпознаете или да проверите.
  • Пишете на всички, някои ще ви дадат оферта.
  • Освен цената, срокове, и т.н., поинтересувайте се още за имената и опита на ключовите хора, които ще работят по вашия проект. Опитайте се да научите повече за тях и специално обърнете внимание дали участват активно в WordPress общността.
  • Общността е това, което прави от WordPress водещата CMS платформа в света. Споделеният опит, знания, контакти са най-важния гарант, че сайтът ви ще продължи да работи и утре, дори да се скарате със сегашния разработчик.

    2. Отвътре навън

  • Отивате на следващия WordCamp и на афтерпартито.
  • Запознавате се с хора, задължително с организаторите. Разменяте контакти (минимум ги последвайте в Twitter.)
  • В понеделник се обаждате първо на тези, които имат WordPress лепенки на лаптопите си. Дори те да са заети или пък скъпи за вас, 100% ще могат да ви насочат към правилния човек.
  • Не бих доверила WordPress сайта си на някой, който не е ходил на WordCamp поне веднъж.

    12 разлики между уеб и mobile проектите

    След 9 години „управление на проекти“ за уеб, и вече 1 г. за mobile, продължавам да се удивлявам от разликите между двете.

    1. Контекстът. Самата концепция на мобилното приложение трябва да е съобразена с постоянно променящия се и различен контекст на потребителя и неговото мобилно устройство. Докато в уеб все още е достатъчно да направиш сайта mobile-friendly, в приложението трябва наистина да елиминираш всичко излишно, да стигнеш до есенцията, за да го направиш mobile-first.

    2. Границите и възможностите. В уеб можеш да направиш почти всичко и по хиляда начина. В mobile ограниченията са много повече. От дизайна, така че да бъде удобен за ползване на малкия touch-екран. През избора на SDK/framework за самата разработка. До съобразяването на големината на данните, които приложението дърпа от мрежата, тъй като често потребителят ги плаща и то не евтино. В мобилните проекти доста по-често се чува „това не може да стане“ или „може, но ще е по-трудно/бавно/скъпо“. Понякога това те ядосва, но по-често те улеснява да се откажеш от по-малко важните неща и да се фокусираш върху най-ценното. Или да намериш изцяло друго творческо решение.

    3. Ъпдейтите. Промените в уеб сайта стават достъпни до всички потребители едновременно. В mobile между края на разработката (публикуването в маркета)и оживяването на промените – може да мине и месец. Успоредно съществуват, и съответно трябва да поддържаш и управляваш, няколко версии на приложението. Включително някоя по-стара и без нови функции, предназначена за по-старите телефони и необновените операционни системи.

    4. Дизайнът. Уеб сайт без дизайнер не става. В мобилните приложения – особено за Windows – поне в началото можеш да минеш и без него. Достатъчно е да следваш препоръките на платформата и да използваш стандартните контроли и интерфейс елементи.

    5. Съвместимостта. Преди си мислех, че IE 6/8 e проблем. Защото не можех да си представя фрагментацията и волните интерпретации на производителите в Android устройствата. Както и това, че ако искаш да използваш модните възможности на операционните системи и устройствата, над половината от потребителите ти няма да ги видят изобщо.

    6. Винаги изоставаш. Хората още не са си обновили приложението за последната версия на iOS/Android, а вече излиза бета на следващата. И променят SDK-то и вкарват нов език за разработка. Добре поне, че у нас сме с около година и половина назад от осезаемото навлизане на новите устройства и ОС. Но, ако правиш глобално приложение…

    7. Ръцете върху клавиатурата. Винаги можеш да намериш още един-двама-петима програмиста за уеб. Тези, които пишат софтуер за мобилни приложения са малко, скъпи и придирчиви.

    8. Тестването. За уеб нещата са ясни – има натрупана добра практика и различни подходи към тестването, така че за всеки проект да се намери решение. Докато мобилни приложения трябва задължително да се тестват и на достатъчно на брой и като разнообразие физически устройства – а това е бавно и/или скъпо.

    9. Битката за сърцата на хората и място в джоба им. Шансът човек да попадне на сайта ти е много по-голям, отколкото това да се случи с мобилното ти приложение. App Store не е Google Search. Ако човек все пак го изтегли и инсталира, но нещо не му хареса – веднага ще го изтрие. Докато в браузера си можем да пазим списък със стотици любими сайтове, в паметта на телефона има място само за 10-20 външни приложения. Само нещо наистина полезно ще оцелее достатъчно дълго в телефона. Продуктът е на първо място, а growth hacking е неговата най-важна маркетингова стратегия.

    10. Скоростта. Мобилните потребители не обичат да чакат. Често мобилният Интернет е бавен и затова още повече трябва да се внимава за скоростта на зареждане и работа. Ето тук проличава добрият дизайн – когато потребителят остава с усещането, че приложението е по-бързо, отколкото е то в действителност.

    11. Сигурността. Неудобно е да пишеш с 1 пръст дълги пароли и да попълваш сложни логини на екрана на телефона. Затова хората не искат всеки път да се оторизират по сложния начин, а все пак държат да използват сигурно приложение. Особено, когато става дума за пари – мобилно банкиране, мобилни плащания и т.н. Голямото предизвикателство е как да балансираш между сигурността и удобството.

    12. Agile не е пожелание, а изискване. Къси срокове за разработка и публикуване на нови версии и нови функции, защото както стана ясно в точка 6: в момента, в който си пуснал новата версия, вече си изостанал.

    А кое е общото тогава? Хората. И това е добра новина ;)