Проект „Великденски козунак“

Какво може да се обърка при приготвянето на козунак? Всичко. Вчера, само за една събота, успях да направя 5 вида козунаци – недовтасал, недопечен, превтасал, препечен под формата на разплути кифлички и най-накрая един вкусен и красив.

kozunak_velikden2015

За първи път правих козунак преди 3 Великдена. И тогава се получи идеално – не знам дали заради късмета на начинаещия или заради помощта на Тони и Цеко при блъскането на тестото в плота (ужасно ги забавляваше тази част). Следващите години ставаха прилично, но по-зле от първия път, докато вчера стигнах дъното.

Уж всички продукти бяха налице, уж рецептата изпитана в семейството, но ми се стори че трябва да сложа една идея повече мляко и оттук започна драмата. Късно видях грешката – 24 яйца и 3 кг брашно вече бяха на каша в един леген и нямаше как да започна от начало. Вкарах още почти кило брашно допълнително, че да може да се извади това чудо и да го сложа на плота, но то все така си течеше. Изобщо не ми пукаше за провалените пропорции – исках само да спася нещо, нещо да стане за печене, че да не идат всички тези продукти на боклука. А брашното свърши. Магазинът далече, децата са гладни и се карат, мъжът ще донесе резервни продукти ама по-късно… Паника и трагедия.

Успокои ме 1 пакет брашно от съседите (ползвах го само като психологическа опора). Чудото беше втасало вече и реших да пробвам все пак да сплета един козунак. Обилно намаслено успях да отлепя тестото от плота. И се започна повторното втасване (от втората тава нататък), печенето и тъжното взиране в стъклото на фурната.

На третата тава вече бях уцелила градусите и времето за печене (старата печка има характер и неравномерно работещи реотани). Като извадих последната – 9 часа след началото на приключението – подкарах децата към банята и заедно с тях се трупясах да спя. Само дето ръцете така ме боляха…

И днес на по-мъдрото утро се престраших да разрежа козунаците и да видя резултата. А той е:

  • 50% не става – на боклука или за рециклиране.
  • 25% става горе-долу, ние ще си го ядем.
  • 25% е чудесен – сладък, вкусен, дъхав, лек, на конци. Става за пред гости.
  • един перфектно измит леген.
  • яйчено-черупчена преграда срещу охлюви около лехата с марулките.
  • изстрадан опит и уроци за догодина.
  • По блоговете и кулинарните предавания изглежда толкова лесно да се направи козунак, че за малко да се засрамя, че не ми се получи.
    За да по-добър резултат догодина, ето няколко съвета към мене си:

  • концентрация поне по време на забъркването – по възможност децата на разходка или на гости някъде
  • внимаваш с маята – да не я убиеш с прекалено топло мляко
  • рецептата е такава каквато е – макар и много детайли от приготвянето да са пропуснати, защото се предполага, че ги знаеш, спазвай количествата, колкото и безперспективна да ти изглежда в момента цялата работа.
  • поне по 1 кг брашно и 1 кубче мая в резерв, а най-добре запас от продуктите за още 1 път рецептата.
  • ако свърши маята – спешна помощ са малките магазинчета, във веригите няма.
  • 3 кг брашно са много – докато половината се изпекат другите превтасват.
  • компания – за да блъскате на смени и да ти каже, ако се налага „дишай, каквото и да стане аз ще го изям“.
  • Честит празник! :)

    Кюфтенца с киноа и леща

    Тъй като приятелите и колегите харесаха и поискаха рецептата на импровизираните ми парти вегански кюфтенца с киноа и леща, ето рецептата за всички, които я пожелаха :)

    оригиналното вдъхновение се казва „пица топки от киноа“ и използва червен боб, а това по-долу е моята импровизация.

    1 ч. ч. киноа
    1 ч. ч. леща
    доматено пюре, доматен сос за пица – 2-3 суп. лъжици или повече според вкуса ви
    босилек
    магданоз
    риган
    малко сол

    Сваряваме по отделно киноата (с малко сол) и лещата, предварително измити хубаво. Прецезждаме излишната вода и оставяме да изстине. Ако ползваме кафява леща – пасираме, ако ползваме червена – няма нужда. Смесваме двете съставки, добавяме доматеното пюре и подправките (количства на подправките са на око и на вкус :)) Ако готовата смес ни хареса и в този си вид, значи сме готови за печене. Постиламе тавичка с хартия за печене, леко намазана с олио. С лъжичка си помагаме да оформим кюфтенца, а може и направо с ръце. Пекат се на силна фурна около 30 мин, докато се постегнат, колкото да се отлепят от хартията, но не бива да стават прекалено сухи.
    Идеално си вървят със сосче от кисело мляко с чесън.

    enjoy! :)