Писане на документация + страст = олио + вода?

Писането на техническа документация е същото като счетоводството и фактурите – задължително, неизбежно, досадно, предпочитам-друг-да-го-направи. Така си мислех преди седмица, когато отидох като блогър на конференцията за техническо писане ETC 2016 в София.

Там обаче видях около 100 човека, за които това е не само добре платена и перспективна кариера (особено за жени в ИТ), но и творческо предизвикателство. Те са с разнообразно образование и опит – химия, филология, журналистика, компютърни науки и т.н. Но говорят с еднаква страст за това колко е интересно да пишеш онлайн Help-а за потребителите на някой софтуерен продукт и как винаги има начин да напишеш някое How-to още по-ясно и по-разбираемо. На перфектен английски език. И за предпочитане с ясна структура на информацията и метаданни към всяко парченце съдържание.

Харесаха ми думите на Ваня Кирицова от едно интервю за CIO.bg наскоро – „Ако програмистите се чувстваха комфортно с това да пишат текстове за потребителите, тази професия навярно нямаше да съществува.“

Че работата на авторите на техническа документация е важна, нямаше нужда да се убеждаваме. Благодарение на конференцията обаче успях да погледна от още няколко ъгъла към нея, които я правят доста по-интересна в моите очи.

1. Документацията като част от UX

Всеки елемент от продукта, с когото взаимодейства потребителят, изгражда представата му за вашата компания. Да, онези дебели и не-еко ръководства – също са част от потребителското изживяване.

От една страна – колкото по-добър е UX-ът, толкова по-малко нужда и по-малка по обем документация ще има (поне такава насочена към потребителя). От друга – никой не може да предвиди всички ситуации, в които потребителят ще има нужда от Help.

Ние вече очакваме да имаме достъп до информацията как да си решим конкретния проблем във всеки момент, на всяко устройство, персонализирано и само с информацията, която пряко ни интересува точно сега.

Тук някъде посредата се срещат и се преплитат ролите на техническата комуникация и UX.

На откриването на ETC 2016 Майкъл Фриц, CEO на tecom Europe, прогнозира, че скоро техническата документация ще се съхранява в самия продукт, ще бъде част от цялостната услуга. Няма да четем ръководствата, а ще виждаме, каквото ни трябва на вградени дисплеи, ще сканираме кодове с телефоните си, а сензори и чипове ще ни дават данни.

В момента се работи и лобира усилено върху това ЕС да промени регулациите си така, че за някои видове продукти да не е задължително да има хартиен носител, както е в момента. TechNews.bg разнищват темата заедно с Майкъл Фриц доста по-просторно в тази статия.

2. Документацията като основа за content marketing.

“Дай на хората нещо полезно” е една от мантрите в маркетинга чрез съдържание. Един от най-вървежните, но пък сравнително по-трудни за реализиране формати са именно ръководствата, само че кръстени по-секси. Вместо “Как се правят снимки с телефона” става “Smartphone Photography 101 – The Ultimate Guide to Smartphone Photograpy”.

Добрата документация може да спести време в създаването на подобни маркетинг материали.

Още по интересно стои въпросът с видеото.
Една електронна книга върши много добра работа за зарибявка – хората си оставят имейл адреса, за да я свалят, но после почти никой не я чете. Така времето и труда по създаването й отиват почти на халос. Докато видеото продължава да бъде търсено и гледано дълго време след публикуването му. За младите, модерно наричани millennials, видеото е единствения формат, на който биха обърнали внимание изобщо. А те не са аудитория, която с лека ръка да пренебрегнеш.

Алекс Лутер от SAP разказа как те инвестират и обучават авторите на техническа документация да правят видео клипове и ги улесняват като предоставят темплейти. Ето интервюто на TechNews.bg с него.
Според него след 2 часа обучение всеки може да създаде едно кратко How To видео – снимкайки собствените си взаимодействия с продукта и разказвайки със собствения си глас – все едно води обучение за потребители в стаята.
Този подход към създаването на видео съдържание чрез видео темплейти изглежда доста практичен и удобен. Със сигурност скоро ще се разровя как се правят, с каква програма, как се използват, дали има готови някъде онлайн, които може да стъпиш. Ако някой знае повече и може да ми помогне откъде да започна – споделете в коментарите, моля :)

3. Документацията като част от workflow-a във всеки проект
За мен една конференция е полезна, ако има поне 1 нещо, което науча там и го приложа още на следващия ден в работата си. На ETC 2016 това беше простичкия трик да вкараш документацията като стъпка от работния процес на проекта. Така всяка задача, за да бъде приключена, трябва преди това да бъде документирана. Е, направих го – добавих стъпката. Сега остава да я изпълнявам съвестно :).

Вече очаквам следващата ETC
За догодина – 8-то издание на конференцията – бих се радвала организаторите да включат примери и опит за техническото писане в не-чак-толкова-големите фирми като SAP и VMWare (основни спонсори на събитието и двигатели на българската общност на техническите комуникатори). Ако го направят, токувиж се окаже, че хората, на които им е интересна тази работа и искат да се усъвършенстват в нея са доста повече от настоящите стотина full-time ангажирани технописци.

Има едно място

Има едно място в относителния център на София, в неугледна пресечка на Раковска. През деня не се забелязва. По тъмно – трудно. Само ако го търсите, ще го намерите по оранжевите точки на огънчетата на двама-трима пушачи, одимяващи бетонното дворче. Те ще отвърнат ведро на поздрава ви с „Хайде, време е вече, влизайте“.

Вътре е прекалено светло и бяло за бар. И хладничко. Обаче е пълно с хора. Добре че днес поне имате резервация и една масичка очаква вашата компания.

Тук обикновено няма храна – само напитки и музика. Този път е специално – с кетъринг, защото е навечерието на Нова Година. Събрали са се да я посрещнат заедно собственицте на бара и техните приятели. Хапвате каквото хапвате (вегетаранците са малко прецакани и ще го карат на сирена, картофи и салати). Наздраве!

А! Няма телевизор. Как ще разберем, кога е дошла Новата Година? Дори обичайният заподозрян не носи лаптопа си. Според телефона има още около час до полунощ.

Раз – картината се променя. Празни столове до 2 от масите. Съдружниците в бара се суетят между кабели, китари и сет барабани. „Жоро, нагласи лампите, че да се почувстваме малко като на сцена“. Два – светлината и тъмнината се разделят и заемат полагащите им се части от помещението. Три – дрън, тряс, глас, рокендрол! Delta Roosters свирят за вас, скъпи съотечетвеници!

Скоро масите с кетъринга изчеват в небитието на „само за служители“, а на тяхно място се мятат ръце, крака и коси. Не е нужен много алкохол, за да преодолеете притеснението и да напуснете защитената зона зад масата си. Тук сте сред приятели, макар и да не се познавате официално. Няма претенци, няма очаквания, няма „друг път“. Тук и сега има само истина, любов и музика.

Сцената си почива за момент. Време е да приготвим шампанското. Тържествеността изисква реч. „Тони Серкеджиев президент, президент!“ Няма да я помните после, но ви харесва и ръкопляскате. Откривате, че „За много години!“ звучи актуално и също толкова добре на фона на All You Need Is Love, колкото и на химна.

Няма място за дунавско хоро, но за рокендрол и туист е идеално. Вече всички столове са празни и съвсем не е студено. Тануцуват всички. Симпатичната двойка суинг танцьори добронамерено се радват на смешните подскачания, ръкомахания и кракомятания на останалите. С майка си танцува токущо навършилата 11 г. Даря, която казва, че лесно си намира тоновете, когато пее. Като младеж танцува и 72-годишният Вачо Бъндаръка – живата легенда на българския рок, Малкия Бънадарк, co-founder на първата голяма българска рок група Бъндараците.

Когато вече и групата и публиката не могат повече, идва време за пауза. Половината хора си тръгват – малките деца към къщи, възрастните към следващото парти. Даря заспива на два стола в ъгъла зад масата.

И тогава на улицата паркира джип. Слизат двама мъже и две жени. „Сигурен ли си, че работи толкова късно?“, пита единият. „Естествено, това е блус бар.“ ухилено отвръща другият. Нахълтват вътре. Единият – веднага на сцената. Сваля от стената металната слайд китара и започва с плътен и мек глас Give Me Strenght на Ерик Клептън. Наелектризиращо – все едно мравки полазват цялото ти тяло и главата. Още малко и косата ти ще се изправи. Това е Павел Варчев – който по-късно ще каже, че за първи път пипа такава китара в живота си. Пешето, Радо и барабанистът Любо зарязват питиета си и се присъединяват към него на сцената.

Започва джемът – самородната перла в короната на тази Новогодишна вечер. Само истински музиканти могат да направят такъв джем сешън – без set list, без репетиции, а да звучат като за студио. С чиста радост и удоволствие от самата музика. От песен на песен, от акорд на акорд – улавящи и сътворяващи момента.

И аз бях там, пих и се веселих! :)

Мястото е Delta Blues Bar.

На 14-ти януари там ще са Джендема.

ЧНГ и за много години!

5 въпроса от детската площадка намират отговори на OpenFest 2015

Да си го кажем честно – ние нямаме никаква представа в какъв свят ще живеят децата ни, когато пораснат. Единствено знаем, че няма да е същият, какъвто е днес. Надяваме се да е по-добър, но няма гаранции. По всичко изглежда обаче технологиите ще бъдат основна част от това бъдеще. Те вече променят икономиката, професиите, образованието, парите, политическата система, медиите. И това не е клише, а факт. Нашите родители се научиха да ползват Интернет и Skype, за да си говорят с нас и да виждат внуците си. Ние ще трябва да научим повече, за да разбираме какво ни говорят децата. Предстоящият на 7 и 8 ноември OpenFest 2015 в Зала „България“ e една силна отправна точка – информация от първоизточника, вход свободен, без предварителна регистрация. Всеки е добре дошъл.

1. Гледаш ли новините?
КлинКлин е първият български проект за crowdfunding медия, която въвлича потребителите във финансирането, управлението и контрола на съдържанието. Преди да разкаже за проекта, Кирил Бесапалов обещава да ни върне в зората на медийната манипулация, да обясни защо новините са вредни за здравето, какво е журналистика на бъдещето и защо социалните мрежи нямат нищо общо с това.

лекция: КлинКлин: силата на колективната медия
лектор: Кирил Беспалов
дата: 7 ноември 2015, събота
започва в: 13:00
продължителност: 45 мин.
място: Зала „България“

2.Да запиша ли детето си на школа за програмиране?
За родителите на талантливи деца. Или за загрижените родители, които искат да помогнат на детето си да си намери „добра работа“ като порасне, за да не остане гладно. Детските школи за програмиране са най-обсъжданата тема на нашата квартална площадка, след школите по английски и за балет. Ценно е да видим какво има да каже учителят Явор Никифоров, който от много години води школи за деца в София по теми като С++/алгоритми и HTML5 разработка на игри.

лекция: Програмиране за най-начинаещи и школите в София
лектор: Явор Никифоров
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 11:00
продължителност: 45 мин.
място: Камерна Зала

3. Какво мислиш за електронното гласуване?
Ако можете да отделите само 45 мин. в неделя, нека да е за тази тема. Резултатите от референдума на 25 октомври, показаха че електронното гласуване е важна тема за нашето общество. А разговорите по нея тепърва започват. За да не ви манипулират, информирайте се сами за вариантите за електронно гласуване, какви са плюсовете и минусите и как може да бъде реализирано. Много вероятно е първите избори, в които ще участва детето ви, да бъдат с електронно гласуване. Като съветник за електронно управление на вицепремиера Румяна Бъчварова и част от фондация Общeство.бг Божидар Божанов е възможно най-добрият лектор за темата в момента. Освен това разказва наистина добре и всеки може да го разбере.

лекция: Електронно гласуване
лектор: Божидар Божанов
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 15:00
продължителност: 45 мин.
място: Зала „България“

4. Инструменти за криптиране, достъпни за всеки?
Това вече е за една идея по-напреднали, а не би трябвало да е. Става въпрос за privacy (неприкосновеност на личния живот). Ако все още сте на вълна „нямам какво да крия, нека ме следят“, спомнете си как преди 25-30 г. родителите ни са разказвали вицове шепнешком. А сега заменете доносниците с технологиите на Интернет гигантите, които всички ползваме – Google, Facebook, Microsoft (особено, ако имате Windows 10). Ако поне 1 косъм на главата ви настръхва, то инстинктите ви са още живи и не е късно да чуете чаровната Marie Gutbub.

лекция: CryptoParty Must Die
лектор: Marie Gutbub
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 12:00
продължителност: 45 мин.
място: Камерна Зала

5. На какво ги учат в училище?
За всеки родител, който се съмнява в качеството на сегашното образование. Иван Господинов е учител по програмата „Заедно в час“ в 74 СОУ в София и управител на „Образование без раници“, организация с идеалната цел да предоставя безплатни и качествени дигитални образователни решения. Той ще разкаже своя опит – как технологиите връщат образованието в ръцете на учащите и каква е новата роля на технологичния учител. Между другото, хасковлии за малко да го изберат за свой кмет на местните избори 2015. Стискам му палци за следващия път!

лекция: Образование 3.0
лектор: Иван Господинов
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 16:00
продължителност: 45 мин.
място: Студио „Музика“

Това е план минимум, като за обикновени хора, извън ИТ сферата. Иначе в програмата има още изкуство, бизнес, дизайн и естествено – много технически теми.

Кой ще ми помогне с WordPress?

Не и аз. Аз не съм разработчик, а обикновен потребител-клиент на WordPress. Не мога и не искам да ви изработя сайта, но знам кой може.

Вече имате WordPress сайт и той играе ключова роля за вашия бизнес. Имате идея как да бъде още по-полезен, но не можете да го промените сами защото нямате време и техническите умения. Трябват ви WordPress специалисти. В зависимост от сложността на проекта предварително решавате дали ще търсите freelancer (професионалист на свободна практика) или агенция. Как да ги намерите? Отвън навътре и отвътре навън ;)

1. Отвън навътре

  • Търсите в Google, LinkedIn, т.н.
  • Харесвате си няколко, разглеждайки сайтовете им.
  • Обърнете внимание на портфолиото с реализирани проекти и дали имат референции от други клиенти. Особено от такива клиенти, чиито имена / марки можете да разпознаете или да проверите.
  • Пишете на всички, някои ще ви дадат оферта.
  • Освен цената, срокове, и т.н., поинтересувайте се още за имената и опита на ключовите хора, които ще работят по вашия проект. Опитайте се да научите повече за тях и специално обърнете внимание дали участват активно в WordPress общността.
  • Общността е това, което прави от WordPress водещата CMS платформа в света. Споделеният опит, знания, контакти са най-важния гарант, че сайтът ви ще продължи да работи и утре, дори да се скарате със сегашния разработчик.

    2. Отвътре навън

  • Отивате на следващия WordCamp и на афтерпартито.
  • Запознавате се с хора, задължително с организаторите. Разменяте контакти (минимум ги последвайте в Twitter.)
  • В понеделник се обаждате първо на тези, които имат WordPress лепенки на лаптопите си. Дори те да са заети или пък скъпи за вас, 100% ще могат да ви насочат към правилния човек.
  • Не бих доверила WordPress сайта си на някой, който не е ходил на WordCamp поне веднъж.

    Просто един momentum

    Онзи ден бях на концерт. Това, само по себе си, е важно събитие за мен, тъй като в последните години културно-нощния ми живот е ограничен предимно до четене на приказки за лека нощ. Обаче този път, като че ли се получи по-специално и за останалите в Студио 5.

    Подуене Блус Бенд свириха прекрасно, както винаги. А нюорлеанският акордеон на Матю рисуваше нови картини и в старите парчета. Всички се кефихме, но кротичко - както подобава на вече попораснали момчета и момичета, които пият уиски, вино или мохито вместо бира.

    И тогава, макар и да не беше много сигурен, Васко Кръпката изпя "Комунизмът си отива". А хората станаха да танцуват. Дори сервитьорите припяваха. В този момент настъпи промяната. Блеснали погледни, съзаклятнически усмивки, някаква споделена сила, една особена твърдост. Всяка дума от песента сякаш премахваше по една година разочарование и обезсърчение. С всеки куплет ставаше все по-лесно да пееш, докато надеждата си пробиваше път отново към повърхността и освобождаваше гърлата и душите. Дори моят приятел Белчо Дончев, чийто 70-ти ЧРД празнувахме там, окрилено размаха ръце и крака в истински рокендрол танц.

    Не беше носталгия - защото няма нищо "минало" в думите:

    Диктатори сменяват,
    отново управляват,
    лъжата си остава,
    заборчава таз държава
    .

    Но беше един от тези специални моменти - със сила, устрем и в които, поне за малко, доброто побеждава.

    Истинската дарба на поетите не е реденето на рими, а умението да облекат в думи силните моменти и стремежите на хората. Васко Кръпката е един от тези хора, които уловиха нашия устрем към свободата преди 25 години и го изпяха. Тогава нямаше TEDxMladostWomen, конферентните зали бяха на открито, с безплатен достъп за хиляди хора. Днес, успешно приспани от чалгата и битовзмите, отчуждени един от друг и фиксирани в сметката за парното, дори вече не говорим за Нея - за Свободата. Кръпката обаче продължава да го прави. Новите му песни са все така непримирими, а концертите на Подуене Блус Бенд са едни от малкото останали празници на свободния дух. Имам късмет да съм фен, защото блусът е от малкото стилове, в които музикантите стават все по-силни с годините и хубавите неща тепърва предстоят.

    Устремът към свободата днес не е толкова видим, но за щастие го има. Може би е под друга форма.

    Може би групи от стърчащи срещу бурята хора са се обединили и работят усилено за сбъдването на различни по-малки частички от свободата - като например:

  • да избираш по коя образователна програма да се учи детето ти - дали да стане мислещ човек или поредното силиконово винтче,
  • да преподаваш на учениците си по друг начин,
  • да имаш избор да почиваш на незалят с бетон плаж,
  • да можеш да живееш спокойно с човека, когото обичаш - независимо от националността, цвета, или пола му,
  • да има поне една свободна и неутрална информационна среда - Интернет,
  • да имаш свободата да правиш нормален, чист бизнес.
  • Ето защо на 6 юни ще взема шалте и спален чувал и ще приспиваме децата на поляната в Южния Парк, под звуците на 15-ия фест "Цвете за Гошо". Вижте колко е готино: Цвете за Гошо 2013/фотограф Ники Спиров.

    Елате и вие - тук ще се танцува ;)

    Всеки ден трябва да е Innovation Explorer Day

    Иновациите не стават набързо. Нужно е време, съсредоточено мислене и много привидно иновативни идеи, които да бъдат отхвърлени смело. Понякога е нужна помощ отвън, за да преодолеем собствените си ограничения, които имаме спрямо нашия продукт/услуга/процес, които искаме да променим. Това е основното, което научих на Innovation Explorer Day (25.02.2015, SEC). Прекрасно събитие, организирано от Капитал и Innovation Starter Box.

    Благодарна съм на събитието, че обедини двете основни „школи“ за иновации – Design Thinking и Systematic Inventive Thinking (SIT). Репортажната част вече е налична – Live: Форумът Innovation Explorer Day , а Силвина също разказа впечатления.

    Design Thinking ми е по-близко и по-отдавна. Харесва ми това, че е user-centric, че се работи на бързи интерации, всяка интересна идея се тества бързо и с обратната връзка се редизайнва нататък. Съвсем agile подход :) Трудното в прилагането му в моята работа досега е първоначалното проучване на „потребителите“ – бавно, скъпо, не винаги достатъчно пълно. И въпреки това, когато можем добре да дефинираме аудиторията си и действително я познаваме добре – design thinking e първият ми избор за решаване на конкретната задача (комуникационна, най-често при мен).

    Миналата пролет имах шанса да се докосна за първи път до SIT. Видях един съвсем нов свят. И инструментите, с които да направим бизнеса си в този свят по-продуктивен и така да сме по-щастливи. Изглеждаше толкова лесно! Целият екип беше тотално заразен от идеята и седнахме да мислим. Но не отделихме достатъчно време и нищо реално не се получи. Ето защо, когато лекторите на #IX2015 казваха, че трябва постоянна нагласа, трябва да се отдели достатъчно време (поне 3-4 дни, някъде далеч от офиса, и мултидисциплинарен екип), трябват целенасочени усилия, вече разбирах. На workshop-a за SIT, на който бях със Силвина < Благодаря ти!> научих, че времето е нужно, защото трябва да стигнем отвъд интуицията си и първите хрумки, за да открием нещо ново.

    SIT може да се прилага върху всичко – продукт, услуга, процес. Най-лесно е с продукт, и затова workshop-ите се занимават с това. Обаче сега успях да чуя и това, което ми липсваше, за да мога да прилагам SIT в бизнеса с услуги. Когато работиш с продукт – описваш компонентите му. Когато е услуга – съставните й елементи. Когато е процес – стъпките. И после се заиграваш с някоя от основните части.

    От разказите и примерите на Ерез Цалик и д-р Феликс фон Хелд видях, че понякога ни трябва човек като тях – фасилитатор, coach, или както там се нарича – който да ни даде кураж да позволим на въображението си да разиграе първоначално „немислим“ сценарий за нашия продукт. Дори да е само на ужким, на шега, като част от упражнението. Един такъв ритник отвън помага, ако ни е трудно да се разделим с фикс-идеите и презумпциите си относно нашия бизнес, който познаваме толкова добре и с който сме свикнали твърде много.

    Естествено, много идеи се раждат спонтанно, чрез вдъхновение. Истински креативните хора го могат, но не всички сме такива или поне не постоянно. Силата на SIT и Design Thinking e, че ни дават инструментите да предизвикаме това вдъхновение, точно когато ни е необходимо. И евентуално да минем без вдъхновяващи субстанции :-) . Самата работа с инструментите на SIT e толкова опияняваща, а в същото време продължаваш да мислиш трезво. И все по-смело.

    Innovation Starter Box e мястото, което трябва да следите, за следващи семинари и workshops.

    Надявам се догодина пак да има Innovation Explorer Day, а сега с любопитство очаквам лятото, за да видя какво са намислили Леона, Красен и компания под името „KIDS Academy“. Дано да става за 6-годишни :)