Категория: Regular

Нямат равни. От ляво надясно. Горе: Бети, Рада, Ер. Долу: Бадемчо, Смърфчо и Мацка.

Те бяха първи с Интернет сайт преди много години, а сега първи от българските традиционни медии пуснаха блог, който ще бъде списван от читателите им.

Видях го! Изгрева на 1 юли, за който си мечтая от седми клас. Просто сега му дойде времето, за да бъде най-истинско.
Малко е странно да се нафиркаш още в 8 сутринта. Цял ден си мислех, че съм слънчасала, а то главоболието си е било чист махмурлук. Малко сън обаче върши чудеса и затова приключих със злоупотребите. Някои обаче хич не спряха цели 2 дни.
Гепиха ни плажните кремчета и лекичко поизгоряхме, но пък си личи сме били на морето. Двете основни сюжетни нишки, които определяха битието ни тези 72 часа бяха романтика от една страна и психария с елементи на комедия от друга. Не се пресичаха особено, защото героите бяха различни.
Пристигнахме на развиделяване след дъжда. Пътят през бадемите беше яко разкалян. Избутахме колата до някъде и я зарязахме на средата. После като слънцето изпече земята си я прибрахме без проблем. Отново ни заваля чак в неделя сутринта към 4. Някои блажено си спяхме, а други се видели във ситуация ала Стивън Кинг – 5 мокри души в двуместна палатка. Две луди мацки, един изтрещял собственик на куче и двама нормални човека, които си го отнесоха незаслужено. На сутринта в тази сюреална палатка имаше 4 чувала и едно подгизнало куче. Всеки с късмета си ;-).
Двете момичета, които намерихме на плажа, Мушкатото и Б. ни вкараха в собствения си невротичен филм. Цяла нощ се караха и се обясняваха за един загубен фенер, мъже и други кретении. М. пък се събуди на предната седалка на някаква кола, на някакъв път, далече от всички хора, абсолютно сам на света. И проблемът му беше, че, за щастие на собственика на колата, не можа да си намери огънче да си запали цигарата. Заради цигарите ми е длъжник – изгори ми любимият ми индийски чаршаф подарък.
Добре, че нямаме снимки. Има малко видео, но точно за най-екшън моментите батерията беше свършила.
Незабравимо. ;)

Единственото, за което съжалявам, е че не успяхме да се обадим по телефона на съботните сватбари, а пък за неделните – заради пороите се прибрахме доста след полунощ… и изтървахме и тях също. ;(

Да не повярва човек! Страшно готино е! Сони ни качиха на един хеликоптер МИ-8 и ходихме над Лаго ди Панчарево, язовир Искър, обиколихме Черни Връх и се метнахме по диагонал на София. За 40 мин, ама беше страхотно! Снимахме доста – чакаме си снимките.
А сега отлитам към къщи да си изровя котлончето, щото довечера отиваме на морето да посрещаме изгрева на Меракли. Отново е юли!

Баба Вяра на село чакаше резултатите от изборите, за да реши как да кръсти двете си прасенца. Беше затруднена от това, че всички политици са еднакво нагли и лакоми, и от това, че всъщност прасенцата са женски, та „сергейка“ или „станишка“ не се връзва много. Защото интелигентната и удивителна баба не повярвала на обещанията „300 лв пенсия, 500 лв основна заплата“, с които ги зарибявали в предизборните срещи „нашите“. И не отишла да гласува.
Аз обаче отидох рано рано преди да заминем към селото с вишните, малините и чистия въздух. И не съжалявам. На пръв поглед там, в притихналото от следобедната жега селце като че ли политиката няма значение. Обаче не е така. Хората се вълнуваха. И продължават. Тази сутрин в парка две баби седнали на пейка обсъждаха какво бил казал Сергейчо и какво Иванчо на пресконференциите след изборите. Навсякъде около мен всички са разтревожени или пък доволни от влизането на Атака. Изобщо – много страсти, много нещо. Били сме апатични – глупости.
Иначе се убедих, че да ходиш на село може да бъде много хубаво. Като малка не съм имала тази възможност. Или пък тогава ми е било скучно. Незнам. За един ден там обаче се размазах – преядох с градински съкровища, жегясах, наспах се, направих кафе в джазве (изкипях го естестевено), пръсках краставиците и пипера с нещо (як фитнес за ръцете – помпата на пръскачката се държи с лявата ръка… представи си). Е, не успях да свикна с мишките, жабите и всички останали животинки дето си щъкат. С комарите хич. Обаче им устоях и си струваше. ;)

… или по-точно по пътя към стадион „Локомотив“. Изобщо нямахме никаква представа къде е тоя стадион, но тълпите фенове ни заведоха където трябваше. Макар че друг път наистина ще си държа на идеята да не бързаме, а да си влезем спокойно след подгряващите. То така стана и сега всъщност, но заради ужасно бавната опашка за бира. Туборг изобщо не си бяха сметнали добре кранчетата. Концерт на стадион си е нещо велико. А този на Блек Сабат с Ози беше невероятно преживяване!!! Направо полудяхме. Как скача този човек, откъде я вади тази енергия… Музиката и изпълненията – сбъднат сън. Хората – адски много. По-голяма публика не съм виждала отдавна… Внушително. И пак в цялата тази навалица се сблъсках с толкова много познати и стари приятели, че изобщо не усетих времето докато чакахме групата да излезе най-после на сцената. Беше прекрасно. Краката ми още са изтръпнали от скачането. Добре, че се измъкнахме после с коли, щото като видях как празните таксита подминават народа без да спрат… Стадионът обаче е много добър за такива концерти – дано се случват по-често. А сега чакам 21 юли, Каварна… ;)

Все се чудя като срещна хора, които казват, че им е скучно. Скучно на работата, скучно вкъщи, скучно в България. Аз толкова искам да ми остане време да ми стане скучно поне за 2 часа ;) А пък трима тинейджъри от кърджалийско взели, че гепили такси и пътешестват из страната вече 5 дни, а полицията ги търси Ех, сега остава да продадат историята си на някой да направи филм – сигурно ще е адски интересно и забавно. Единственото, което ме притеснява в техния случай е, че нямат книжки… и дано всичко завърши без да строшат собствените си глави или на някои други невинни по пътя.
Иначе напоследък се занимавах все с разни подобрения – терасата вече си има много готин дървен сенник и супер готино да си виси там човек. На хубавото сгъваемо рибарско кресло, с чаша сок от моркови, филийка черен хляб със сьомга и поглъщащо четиво. А от оня ден вече и Интернет си имам там – безжичен, естествено. Дори мога да си чатя от леглото… но, не искам ;)
А лятото вече дойде – по всички стандарти. И дойде време за море. С нетърпение чакам края на следващата седмица, за да видя пустия юлски изгрев над хоризонта. На двете групи дето ще свадбуват по това време в София, смятам да им пусна вълничките по телефона като поздрав. Голямата отпуска се очертава края на юли началото на август. Дано все пак успеем да се съберем достатъчно мощна и весела агитка, че много сложно стана вече – някои работа, други хлапета. Но всичко се нарежда както си трябва и без много зор ;-) А довечера – БЛЕК САБАТ! Ехааа!!!

… да пусна поне едно стихчетата, които Стас ми избълва в кюто само през последния час. Просто е много слънчево и ми се прииска да го споделя, за да огрее още някой с настроение.
Ето го:
шумят листата
въздух в главата
вятър в косите
слънце в очите
тръпка в ръцете
огън в сърцето
топло приятно
и всеобятно
весела песен
разумът бесен
душата пълна
чувство покълнало
бягство сподавено
в мене забравено
в мене събудено
и непрокудено
вятър в косите
смях във очите
тръпка в ръцете
слънце в сърцето

авторът заявява: „всички права свободни. презаписът и разпространението – въпрос на време“

Точно така се получи тази година ЧРД-то. Като почнахме от 31-ви, та до снощи – във Фенс със Васко Кръпката и блус вечер. Страхотия! Бирата се лееше, подаръците също, целувките прелитаха континенти (Петя, радвам се че допълзя от Австралия до Дървеното чак! ) и така… Гонгът на щастието призова духа на рокендрола и стана тя каквото стана. А с това стихотоверение на Марти, вече си имам посветени 2 песни, 3 стихотворения и за щастие нито едно самоубийство ;)

Родените на 1 юни
мечтаят за море и дюни,
за изгрева на Иракли
(и залеза, но не сами).

Не щеме швепс, не щеме кола,
желаем само Гори гола
или ухилена поне
на плажа на Карадере.

Родените на 1 юни
със щастие са надарени.
Без тях не можем, с други думи!
Ако не вярваш – питай Дени.

Обичаме те Лудо Гори
съвсем каквато си сега,
дори и Чадото не спори –
със теб по-шарен е света!

02.06.05

Благодаря Мартинчо! ;-* Да видим кой ще измисли музиката… и сме готови.

Честит ви ден на детето! Балончета и хвърчила за всички! От мен – бонбонки и биричка. Обичам да имаМ рожден ден ;)