Гърненцето

Защо да си слагаме върху косата (и кожата и изобщо) козметики, направени от разни химично и отровно звучащи съставки? Колко по-хубаво и по-вкусно звучи да се изкъпеш със шампоан с пшеница, овес или просо, в който има още етерични масла от мента, розмарин, чаено дърво, невен. И всички тези растения са сертифицирано натурални и внимателно обгрижвани в биодаминични градини.
Точно това си помислих миналата седмица, когато нашите приятели и клиенти от Селекта събраха на следобедна закуска с вкусна кестенова торта и други изкушения букет чаровник блогърки, за да ни разкажат за новите продукти за коса на Weleda (описани най-добре lвъв фейсбук страницата им)
Фен съм на Weleda от преди 4 години, когато, бременна, започнах да обръщам повече внимание и да се замислям по въпроса за чистотата и „натурално“-то на продуктите, които ползвам – козметика, храна, напитки. Когато носиш отговорност за здравето и на още някого, не само за своето собствено, тогава „превключването“ към темата за здравословността става някак си естествено.
Първо са лекарствата – откриваш хомеопатията. След това идват храната и козметиката и нататък полека-лека в един момент се оказва, че живееш по нов начин.
Тепърва предстои да се убедя в ефикасността на новите шампоани и балсами за коса на Weleda (казаха, да очакваме ефект поне след 3-4 измивания). Но със сигурност нещо, което става за ядене, едва ли ще навреди, ако си го намажеш на главата. Напротив – вярвам, че само ще помогне за по-здрава и жизнена коса, а значи и за по-красива :)

Тези избори ще са различни за мен – някак си така се получи. След много чудене и четене реших, че ми е омръзнало да гласувам „против“, „срещу“ и да избирам „по-малкото зло“ – видя се че няма смисъл, нищо не се променя. Намерих си причини да гласувам „за“ в лицето на Зелените (№26):

по самото си естество зелената идея гледа напред в бъдещето – устойчивото развитие, а не бързото забогатяване на всяка цена. Да мислим какво ще оставим на децата ни и техните деца е важно и винаги е била традиционна българска ценност, но напоследък я забравихме.

нямат ДС агенти в листите

единствената от партиите, в която членуват мои приятели и водещите й лица изглеждат малко по-близо, макар че не ги познавам лично

активът й са почти само млади хора, активни, готини, много пътували, много чели, много работещи, с визия как можем всички да живеем по-добре.

очевидно нямат кофти финансиране – нямат никакво почти. затова и нямат медийна кампания.

Съзнавам, че вероятността да влязат в парламента е малка. Но дори 1% да съберат е добре – така ще получат субсидия и ще могат да продължат да работят, може би една идея по-спокойно. Това е начинът да просъществуват малките партии, защото те са носители на надеждата и може би някой ден ще дадат реална алтернатива на статуквото.

Между другото, получих писмо – истинско, хартиено, от ДСБ – добър маркетинг, признавам, впечатлих се. Но посланията вътре не са за мен вече. Не ми е достатъчно да спрем комунистите. Искам нещо повече, по-устойчиво от противопоставянето сини-червени, windows-linux, биохрана-макдоналдс. Искам да казвам повече „да“, отколкото „не“. Синята идея беше моя през 90-те, сега моята идея е синьо-зелената – като цветът на морето :). Морето, на което искам децата ми също да могат да се радват, така както аз, когато бях малка.

Тъпо ми е. Ама много. През 2009 не успях да гласувам – не, че бях убедена, че сините, към които клоня традиционно си заслужаваха и тогава. Сега тамън се бях прежалила да гласувам, да преглътна дори ДСБ, ако успеят да направят нещо поне приличащо на демократично обединение. Но не успяха.
Единствените други, които са ми симпатични са ПП Зелените. Сега до 12 май остава да си отговаря на въпроса дали си струва изобщо да гласувам и то за някой, който към момента изглежда няма никакъв шанс да влезе в парламента.

Или черевно-полицейското бъдеще е единственото, което имаме?

Представи си, колко мe e яд – толкова, че дори прописах в блога си отново след 3 години пауза! ;)

Супер вдъхновяващ ден :) Сутринта гледайки The Boat That Rocked се сетих за Емо Братанов – най-готиния рок водещ у нас от времето когато рока беше млад. Eмо, човече, обади се! Благодаря ти, че като твоя асистентка имах шанса да видя отблизо българския рокендрол на 90-те! А също и за „артистичното ми име“ gorry bell заслугата е твоя – 10x!
А на обяд, в рамките на поредния семинар-обучание за онлайн маркетинг и ефективна Интернет реклама, който провеждаме, имах късмета да открия по неповторим начин новото вино на Катаржина – Carpe Diem. Страхотно.

Освен задължителната съставка – да си с със семейстеото и любимите си хора – другите важни за мен елементи на Бъдни Вечер и Коледа са:
– постната трапеза на Бъдни Вечер
– ошaф
– питката с парата
– молитва преди „бон апети“
-един след друг да отваряме подаръците под елхата
– елха с лампички
– капучино или мляко с какао – с канела
– печена тиква и коледни сладки
– песни и приказки
– гостите
– червено вино
– запалена свещ на масата
– честитките – пощенски и ел. картички, смс и телефонни обаждания, facebook статуси и т.н

не е нищо ново и оригинално – напротив ;) но открих че дребните неща като тези горе носят коледния дух и празничното настоение

Честита Коледа! И да посрещнем Новата година здрави, весели и щастливи!