10г. Гърненцето – ЧРД блогче, добре че оцеля!

В тъмното взех неговата фланелка и на светлото видяхме, че тя е от LUG-bg конференция в Стара Загора от 2004-та. Той разказа какъв купон било тогава, и как забил оперна певица. И даже имало снимка как цял ден спи на задната седалка на едно кабрио. И тръгнахме да търсим тази снимка – в блоговете от онова време, когато бяха малко и успявахме да се четем взаимно. Не я намерихме ;) Но думите, описващи това приключение са се запазили и онези блогове още ги има. Добре че тогава нямаше FB и Twitter – историите щяха да бъдат загубени, отдавна избутани от огромния feed споделени фрагменти от живота ни.

Ето защо са важни блоговете. Защото в тях все още можем да сме по-истински (не говоря изобщо за служебните, комерсиалните или такива направени, за да станеш „Блогър“ и да те канят на събития). Защото в тях не е нужно да сме „маскирани с щастие“ постоянно, както е във Facebook или да сме хиперактуални и остроумни както в Twitter. Защото, ако поискаме можем дори да изключим коментарите, когато не сме ок всеки да се изкаже.

Онази нощ намерих и първия си блог – от октомври 2014 – старото Гърненце. На Валяка стария блог също още го има някъде там в нета – чак не можах да повярвам, че е писал толкова дълги изречения ;) Това кратко пътуване във времето ми подейства изключително зареждащо – очаквайте последствията скоро и с голям WOW ефект!

А сега докато пишех точно този текст осъзнах, защо толкова дълго бях оставила Гърненцето празно. Защото в някакъв момент не можех да бъда истинска онлайн. Сега отново мога. Когато поискам. Защото не ми пука за like-овете. И мога дори да изключа коментарите. Защото това е моят живот, моят блог. Respect за всички, които продължиха да пишат през цялото време.

Можем ли да превърнем детския рожден ден отново в празник?

Искам вече да е утре – денят след детското парти. Особено, ако ще го празнуваме както е стандартно – в клубче или детски парти център. За мен това е една от най-стресовите ситуации в живота ми. Миналата година, дори се разболях от мислене как, кога и какво точно да направим за рождения ден на сина ми, който ставаше на 2 г. И по принуда пропуснахме – не направихме нищо специално. Само торта вкъщи с най-близките и беше прекрасно.

IMG_0091

Защото иначе подготовката започва поне 1 месец преди Денят. Трябва да се избере място и да се резервира. Повечето хубави клубчета, парти центрове или други интересни за децата места за празнуване са заети поне 4 уикенда напред. Това обаче не е целият рожден ден. Освен партито има торта в детската, торта у дома… Три дни яли пили и се веселили. Само дето за родителите веселбата хич я няма.
Правили сме рождения ден на 5г. ми дъщеря в детски парти център. И сме били гости на много други такива. Но не ми е любимото. Ето защо.

1. Наистина е най-лесно, поне на пръв поглед, но изисква не съвсем скромен бюджет.
2. Планира се прекалено от рано – ами, ако рожденикът се разболее точно тогава? Или пък гостенчетата не успеят да дойдат? Бюджетът гори и планът пропада.
3. Ограничен избор на място – то трябва така да е избрано, че да има удобен достъп с кола, защото след партито трябва да се натовари цял багажник подаръци. А и да има гостите къде да паркират.
3. Храната – пица, сок, хапки, няма голям избор, да не говорим за полезни храни. Досега плодове на детско парти в клубче не съм видяла.
4. Аниматорът – децата май наистина се забавляват, но дали сме съгласни някой да ги режисира от съвсем малки, да ги учат да слушат дори в забавленията?
5. Родителите и децата са разделени. Това така или иначе ще се случи като поотраснат и сами започнат да празнуват, но защо да бързаме? В детската градина, че дори и в първите класове, децата все още се радват на компанията ни. И ще запомнят завинаги моментите, в които сме се забавлявали заедно.
6. Ако децата са малки или родителите по други причини не могат да ги оставят сами, често увисват в странни разговори с „колегите“ родители от детската градина. Ако случиш на компания, понякога се получава добре. Но най-вероятно искаш да си някъде другаде през тези 2 часа. Или поне да свършиш малко работа, ако си носиш компютъра.
7. Всички партита си заприличват. След 10-тото парти и вече обиколили почти всички клубчета в града, нещата стават еднакви. И никой не си спомня точно рождения ден на Марийка или какво точно са правили на рождения ден на Иванчо. Особено, ако се съберат 2 купона в един ден.

Добре, че има алтернативи ;) Ето някои проверени, изпитани и одобрени идеи:

1. У дома – храната е лесната част, чистенето „преди и след“ обикновено отказва, но при добро желание или достатъчно помагачи си струва. Най-доброто за децата, защото са си вкъщи и могат да покажат на приятелчетата си всичките си любими играчки.
2. На площадката пред блока – лека почерпка, може да си направите карнавал, състезания с колела – каквото ви хрумне.
3. В парка – най-бързо достъпната природа. Ако времето не е съвсем слънчево, една сглобяема тента е достатъчна. Важно е да има достатъчно чували за боклуци.
4. На водната пързалка + сладкарница – така ще се уморят, че после ще заспят докато се приберете.
5. На блъскащите се колички и въртележките + квартално ресторантче – същото като водната пързалка, но може и през зимата. Дори злоядите ще проядат.
6. На детски концерт/куклен театър + сладолед. – пак иска малко планиране, заради билетите, но пък в името на изкуството си струва, нали?
7. Дори без гости и накрай света – стига да сме заедно.
8. На плажа с торта и приятелчета. – допълнение от Надето
9. В зала за катерене през зимата. – допълнение от Надето

Продължавам да събирам добри идеи, че ще имаме още поне 10-тина рождени дни да отпразнуваме, преди децата да ни отсвирят.

Моят град

Kafene.bg – сайтът за култура и изкуство, днес празнува 3 години! По този повод довечера откриваме фотоизложба на тема „Моят град“ в книжарницата на National Geographic при станцията на метрото в подлеза на СУ. А днес през целия ден ще тече виртуална блог изложба със снимките от конкурса „Моят град„. Всеки е добре дошъл да се включи като приюти снимката, която най-много му харесва :)

Аз си избрах снимката „Къщи над Янтра“ на Марина Делимаркова, защото точно така виждам Велико Търново, когато затворя очи и се сетя за всички прекрасни моменти и прекрасните хора, които срещам там.

Моят Град - Kafene.bg

ЧРД Кафене.бг! Пожелавам ти да доживееш поне до 33 г без да се огънеш на чалгата и пошлотията! :)
И – слънчев джулая everyone! :)