По какво ще познаете, че е 15 септември? В полусън тръгнах за бачкане и докато стигна спирката учудено лавирах между прекалено многото деца и тийнейджъри по тротоара. В един момент забелязах, че повечето са по-наконтени от обикновено, и освен чадърите носят и букети. Започна да ми просветва като включих, че колите (не всички) карат със запалени фарове. И накрая необичайно голямото задръстване беше последното парченце от пъзела. Децата тръгват на училище. Милите.
Какво да кажем ние с гайдите, като и на 1 октомври не тръгваме вече никъде…е с малки изключения. Остава ни да поемаме по някакви други пътища, ключът за които понякога се оказва на една ръка разстояние – само трябва да се поогледаш…. Или някой друг да ти покаже скришното му място :-)
в студентски град трябва да чакаме ве4е по 40 мин за обяд:((((
егаги студентите егати праисторическият ужас:(