Писане на документация + страст = олио + вода?

Писането на техническа документация е същото като счетоводството и фактурите – задължително, неизбежно, досадно, предпочитам-друг-да-го-направи. Така си мислех преди седмица, когато отидох като блогър на конференцията за техническо писане ETC 2016 в София.

Там обаче видях около 100 човека, за които това е не само добре платена и перспективна кариера (особено за жени в ИТ), но и творческо предизвикателство. Те са с разнообразно образование и опит – химия, филология, журналистика, компютърни науки и т.н. Но говорят с еднаква страст за това колко е интересно да пишеш онлайн Help-а за потребителите на някой софтуерен продукт и как винаги има начин да напишеш някое How-to още по-ясно и по-разбираемо. На перфектен английски език. И за предпочитане с ясна структура на информацията и метаданни към всяко парченце съдържание.

Харесаха ми думите на Ваня Кирицова от едно интервю за CIO.bg наскоро – „Ако програмистите се чувстваха комфортно с това да пишат текстове за потребителите, тази професия навярно нямаше да съществува.“

Че работата на авторите на техническа документация е важна, нямаше нужда да се убеждаваме. Благодарение на конференцията обаче успях да погледна от още няколко ъгъла към нея, които я правят доста по-интересна в моите очи.

1. Документацията като част от UX

Всеки елемент от продукта, с когото взаимодейства потребителят, изгражда представата му за вашата компания. Да, онези дебели и не-еко ръководства – също са част от потребителското изживяване.

От една страна – колкото по-добър е UX-ът, толкова по-малко нужда и по-малка по обем документация ще има (поне такава насочена към потребителя). От друга – никой не може да предвиди всички ситуации, в които потребителят ще има нужда от Help.

Ние вече очакваме да имаме достъп до информацията как да си решим конкретния проблем във всеки момент, на всяко устройство, персонализирано и само с информацията, която пряко ни интересува точно сега.

Тук някъде посредата се срещат и се преплитат ролите на техническата комуникация и UX.

На откриването на ETC 2016 Майкъл Фриц, CEO на tecom Europe, прогнозира, че скоро техническата документация ще се съхранява в самия продукт, ще бъде част от цялостната услуга. Няма да четем ръководствата, а ще виждаме, каквото ни трябва на вградени дисплеи, ще сканираме кодове с телефоните си, а сензори и чипове ще ни дават данни.

В момента се работи и лобира усилено върху това ЕС да промени регулациите си така, че за някои видове продукти да не е задължително да има хартиен носител, както е в момента. TechNews.bg разнищват темата заедно с Майкъл Фриц доста по-просторно в тази статия.

2. Документацията като основа за content marketing.

“Дай на хората нещо полезно” е една от мантрите в маркетинга чрез съдържание. Един от най-вървежните, но пък сравнително по-трудни за реализиране формати са именно ръководствата, само че кръстени по-секси. Вместо “Как се правят снимки с телефона” става “Smartphone Photography 101 – The Ultimate Guide to Smartphone Photograpy”.

Добрата документация може да спести време в създаването на подобни маркетинг материали.

Още по интересно стои въпросът с видеото.
Една електронна книга върши много добра работа за зарибявка – хората си оставят имейл адреса, за да я свалят, но после почти никой не я чете. Така времето и труда по създаването й отиват почти на халос. Докато видеото продължава да бъде търсено и гледано дълго време след публикуването му. За младите, модерно наричани millennials, видеото е единствения формат, на който биха обърнали внимание изобщо. А те не са аудитория, която с лека ръка да пренебрегнеш.

Алекс Лутер от SAP разказа как те инвестират и обучават авторите на техническа документация да правят видео клипове и ги улесняват като предоставят темплейти. Ето интервюто на TechNews.bg с него.
Според него след 2 часа обучение всеки може да създаде едно кратко How To видео – снимкайки собствените си взаимодействия с продукта и разказвайки със собствения си глас – все едно води обучение за потребители в стаята.
Този подход към създаването на видео съдържание чрез видео темплейти изглежда доста практичен и удобен. Със сигурност скоро ще се разровя как се правят, с каква програма, как се използват, дали има готови някъде онлайн, които може да стъпиш. Ако някой знае повече и може да ми помогне откъде да започна – споделете в коментарите, моля :)

3. Документацията като част от workflow-a във всеки проект
За мен една конференция е полезна, ако има поне 1 нещо, което науча там и го приложа още на следващия ден в работата си. На ETC 2016 това беше простичкия трик да вкараш документацията като стъпка от работния процес на проекта. Така всяка задача, за да бъде приключена, трябва преди това да бъде документирана. Е, направих го – добавих стъпката. Сега остава да я изпълнявам съвестно :).

Вече очаквам следващата ETC
За догодина – 8-то издание на конференцията – бих се радвала организаторите да включат примери и опит за техническото писане в не-чак-толкова-големите фирми като SAP и VMWare (основни спонсори на събитието и двигатели на българската общност на техническите комуникатори). Ако го направят, токувиж се окаже, че хората, на които им е интересна тази работа и искат да се усъвършенстват в нея са доста повече от настоящите стотина full-time ангажирани технописци.

5 въпроса от детската площадка намират отговори на OpenFest 2015

Да си го кажем честно – ние нямаме никаква представа в какъв свят ще живеят децата ни, когато пораснат. Единствено знаем, че няма да е същият, какъвто е днес. Надяваме се да е по-добър, но няма гаранции. По всичко изглежда обаче технологиите ще бъдат основна част от това бъдеще. Те вече променят икономиката, професиите, образованието, парите, политическата система, медиите. И това не е клише, а факт. Нашите родители се научиха да ползват Интернет и Skype, за да си говорят с нас и да виждат внуците си. Ние ще трябва да научим повече, за да разбираме какво ни говорят децата. Предстоящият на 7 и 8 ноември OpenFest 2015 в Зала „България“ e една силна отправна точка – информация от първоизточника, вход свободен, без предварителна регистрация. Всеки е добре дошъл.

1. Гледаш ли новините?
КлинКлин е първият български проект за crowdfunding медия, която въвлича потребителите във финансирането, управлението и контрола на съдържанието. Преди да разкаже за проекта, Кирил Бесапалов обещава да ни върне в зората на медийната манипулация, да обясни защо новините са вредни за здравето, какво е журналистика на бъдещето и защо социалните мрежи нямат нищо общо с това.

лекция: КлинКлин: силата на колективната медия
лектор: Кирил Беспалов
дата: 7 ноември 2015, събота
започва в: 13:00
продължителност: 45 мин.
място: Зала „България“

2.Да запиша ли детето си на школа за програмиране?
За родителите на талантливи деца. Или за загрижените родители, които искат да помогнат на детето си да си намери „добра работа“ като порасне, за да не остане гладно. Детските школи за програмиране са най-обсъжданата тема на нашата квартална площадка, след школите по английски и за балет. Ценно е да видим какво има да каже учителят Явор Никифоров, който от много години води школи за деца в София по теми като С++/алгоритми и HTML5 разработка на игри.

лекция: Програмиране за най-начинаещи и школите в София
лектор: Явор Никифоров
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 11:00
продължителност: 45 мин.
място: Камерна Зала

3. Какво мислиш за електронното гласуване?
Ако можете да отделите само 45 мин. в неделя, нека да е за тази тема. Резултатите от референдума на 25 октомври, показаха че електронното гласуване е важна тема за нашето общество. А разговорите по нея тепърва започват. За да не ви манипулират, информирайте се сами за вариантите за електронно гласуване, какви са плюсовете и минусите и как може да бъде реализирано. Много вероятно е първите избори, в които ще участва детето ви, да бъдат с електронно гласуване. Като съветник за електронно управление на вицепремиера Румяна Бъчварова и част от фондация Общeство.бг Божидар Божанов е възможно най-добрият лектор за темата в момента. Освен това разказва наистина добре и всеки може да го разбере.

лекция: Електронно гласуване
лектор: Божидар Божанов
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 15:00
продължителност: 45 мин.
място: Зала „България“

4. Инструменти за криптиране, достъпни за всеки?
Това вече е за една идея по-напреднали, а не би трябвало да е. Става въпрос за privacy (неприкосновеност на личния живот). Ако все още сте на вълна „нямам какво да крия, нека ме следят“, спомнете си как преди 25-30 г. родителите ни са разказвали вицове шепнешком. А сега заменете доносниците с технологиите на Интернет гигантите, които всички ползваме – Google, Facebook, Microsoft (особено, ако имате Windows 10). Ако поне 1 косъм на главата ви настръхва, то инстинктите ви са още живи и не е късно да чуете чаровната Marie Gutbub.

лекция: CryptoParty Must Die
лектор: Marie Gutbub
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 12:00
продължителност: 45 мин.
място: Камерна Зала

5. На какво ги учат в училище?
За всеки родител, който се съмнява в качеството на сегашното образование. Иван Господинов е учител по програмата „Заедно в час“ в 74 СОУ в София и управител на „Образование без раници“, организация с идеалната цел да предоставя безплатни и качествени дигитални образователни решения. Той ще разкаже своя опит – как технологиите връщат образованието в ръцете на учащите и каква е новата роля на технологичния учител. Между другото, хасковлии за малко да го изберат за свой кмет на местните избори 2015. Стискам му палци за следващия път!

лекция: Образование 3.0
лектор: Иван Господинов
дата: 8 ноември 2015, неделя
започва в: 16:00
продължителност: 45 мин.
място: Студио „Музика“

Това е план минимум, като за обикновени хора, извън ИТ сферата. Иначе в програмата има още изкуство, бизнес, дизайн и естествено – много технически теми.

Мога ли сама да си направя сайт?

Всеки собственик на бизнес (особено на малък бизнес) трябва да може да работи с WordPress. След имейла и ексела, WordPress е третият най-важен елемент от „компютърната грамотност“… вече. Е, поне една новина да пуснете и телефона за контакт да си редактирате сами, ако се наложи. Не е чак толкова трудно да се научи. А инвестицията на време в придобиването на тази нова компентентост, може да се окаже и вашето конкурентно предимство.

Въпросът „Трябва ли ми уебсайт?“ вече е реторичен. Изключвам „сенчестите“ бизнеси, които дори записа в Търговския регистър биха избегнали, ако имаше как.

По-важният въпрос е „Каква работа очаквам да свърши сайта, така че да помогне на бизнеса ми“. Проблемът е, че в началото почти никой не може да отговори точно и ясно на този въпрос. Ако инвестирате сериозно в сайт, без да знаете какво искате от него, най-вероятно ще останете разочаровани. Добрата практика е да си наемете консултант, с когото да изготвите стратегия за сайта, да направите задание и план за действие и след това да търсите, кой да ви го изработи. Теоретично уеб агенциите или по-добрите уеб разработчици могат да ви помогнат с насоки, добри практики, опит, препоръки, но все пак никой не познава вашия бизнес и вашите цели по-добре от самата вас.

Най-добрият начин да разберете какъв сайт искате, е да изградите първия си сайт сама бързо, икономично и в същото време устойчиво – например с WordPress. Може да стартирате с блог или с 1 страница с инфо „кои сме, къде сме, какво правим“ – колкото ви стигнат силите, въображението и търпението. В Мрежата има безкрайно много ресурси за обучение (на български също), безплатни и платени – Google е вашето оръжие.

WordPress не е най-лесният начин да си направите сайт. С Weebly е по-бързо, по-удобно и дори по-евтино. Обаче съвсем скоро ще научите повече, ще поискате повече и Weebly ще ви отеснее. И тогава ще трябва да се преместите (а това не е чак толкова лесно) и най-вероятно ще изберете WordPress, заради гъвкавостта, мощта и огромната отворена общност от професионалисти, която стои отзад.

Не взимайте сайта прекалено на сериозно. Да, той трябва да работи, да изглежда добре, да се вижда от търсачките и от мобилните устройства, и да казва най-важното за вашия бизнес. Но един сайт е винаги „в процес на разработка“, защото вашият бизнес е в постоянна динамика и винаги ще има нещо да подобрите, нещо да добавите, нещо да махнете. Нито един сайт не е перфектен и то завинаги. Затова по-добре започнете с нещо малко и после променяйте, надграждайте и подобрявайте.

Не прекалявайте с безплатното. Купете си собствен домейн – по евтино е отколкото да си направите визитки. Изберете надежден хостинг, още по-добре специализиран за WordPress. Докато разучавате основните неща в WordPress-а (как да си направите страница, меню, блог публикация, да качите картинки, да закачите Google Analytics и т.н.) можете да ползвате някоя от стандартните теми на WordPress, които са едновременно сигурни и безплатни. По всяко време може да смените темата с друга – дори платена – чийто дизайн ви допада повече или има повече възможности.

Можете да създадете сайта си за един уикенд, без да се напрягате особено. Ще ви трябва още около 2-3 месеца, за да стигнете до началната идея как той може по-добре да допринася за бизнеса ви. На този етап вече е препоръчително да си наемете специалисти, които да направят сайта както трябва, но това не означава вие да се оттеглите напълно. Напротив – просто няма да правите техническите неща.

Рано или късно ще опрете до WordPress, затова по-добре направете този избор още в началото. Така ще си спестите много главоболия, ще бъдете адекватни и ще можете да извадите най-доброто за вас от WordPress специалистите, които ще наемете. Когато през ръцете ви е минал поне един семпъл блог на WordPress, ще знаете какво да поискате от разработчиците и дизайнерите, ще разбирате по-лесно какво ви говорят, и ще можете да оцените труда и знанията им. Така и вие и разработчиците ще бъдете щастливи – а това е единственият път към перфектния сайт.

И най-дългото пътуване започва с една малка стъпка – вижте няколко примера за вдъхновение ;)

Прочетете още – Кой ще ми помогне за WordPress?

Кой ще ми помогне с WordPress?

Не и аз. Аз не съм разработчик, а обикновен потребител-клиент на WordPress. Не мога и не искам да ви изработя сайта, но знам кой може.

Вече имате WordPress сайт и той играе ключова роля за вашия бизнес. Имате идея как да бъде още по-полезен, но не можете да го промените сами защото нямате време и техническите умения. Трябват ви WordPress специалисти. В зависимост от сложността на проекта предварително решавате дали ще търсите freelancer (професионалист на свободна практика) или агенция. Как да ги намерите? Отвън навътре и отвътре навън ;)

1. Отвън навътре

  • Търсите в Google, LinkedIn, т.н.
  • Харесвате си няколко, разглеждайки сайтовете им.
  • Обърнете внимание на портфолиото с реализирани проекти и дали имат референции от други клиенти. Особено от такива клиенти, чиито имена / марки можете да разпознаете или да проверите.
  • Пишете на всички, някои ще ви дадат оферта.
  • Освен цената, срокове, и т.н., поинтересувайте се още за имената и опита на ключовите хора, които ще работят по вашия проект. Опитайте се да научите повече за тях и специално обърнете внимание дали участват активно в WordPress общността.
  • Общността е това, което прави от WordPress водещата CMS платформа в света. Споделеният опит, знания, контакти са най-важния гарант, че сайтът ви ще продължи да работи и утре, дори да се скарате със сегашния разработчик.

    2. Отвътре навън

  • Отивате на следващия WordCamp и на афтерпартито.
  • Запознавате се с хора, задължително с организаторите. Разменяте контакти (минимум ги последвайте в Twitter.)
  • В понеделник се обаждате първо на тези, които имат WordPress лепенки на лаптопите си. Дори те да са заети или пък скъпи за вас, 100% ще могат да ви насочат към правилния човек.
  • Не бих доверила WordPress сайта си на някой, който не е ходил на WordCamp поне веднъж.

    Всеки ден трябва да е Innovation Explorer Day

    Иновациите не стават набързо. Нужно е време, съсредоточено мислене и много привидно иновативни идеи, които да бъдат отхвърлени смело. Понякога е нужна помощ отвън, за да преодолеем собствените си ограничения, които имаме спрямо нашия продукт/услуга/процес, които искаме да променим. Това е основното, което научих на Innovation Explorer Day (25.02.2015, SEC). Прекрасно събитие, организирано от Капитал и Innovation Starter Box.

    Благодарна съм на събитието, че обедини двете основни „школи“ за иновации – Design Thinking и Systematic Inventive Thinking (SIT). Репортажната част вече е налична – Live: Форумът Innovation Explorer Day , а Силвина също разказа впечатления.

    Design Thinking ми е по-близко и по-отдавна. Харесва ми това, че е user-centric, че се работи на бързи интерации, всяка интересна идея се тества бързо и с обратната връзка се редизайнва нататък. Съвсем agile подход :) Трудното в прилагането му в моята работа досега е първоначалното проучване на „потребителите“ – бавно, скъпо, не винаги достатъчно пълно. И въпреки това, когато можем добре да дефинираме аудиторията си и действително я познаваме добре – design thinking e първият ми избор за решаване на конкретната задача (комуникационна, най-често при мен).

    Миналата пролет имах шанса да се докосна за първи път до SIT. Видях един съвсем нов свят. И инструментите, с които да направим бизнеса си в този свят по-продуктивен и така да сме по-щастливи. Изглеждаше толкова лесно! Целият екип беше тотално заразен от идеята и седнахме да мислим. Но не отделихме достатъчно време и нищо реално не се получи. Ето защо, когато лекторите на #IX2015 казваха, че трябва постоянна нагласа, трябва да се отдели достатъчно време (поне 3-4 дни, някъде далеч от офиса, и мултидисциплинарен екип), трябват целенасочени усилия, вече разбирах. На workshop-a за SIT, на който бях със Силвина < Благодаря ти!> научих, че времето е нужно, защото трябва да стигнем отвъд интуицията си и първите хрумки, за да открием нещо ново.

    SIT може да се прилага върху всичко – продукт, услуга, процес. Най-лесно е с продукт, и затова workshop-ите се занимават с това. Обаче сега успях да чуя и това, което ми липсваше, за да мога да прилагам SIT в бизнеса с услуги. Когато работиш с продукт – описваш компонентите му. Когато е услуга – съставните й елементи. Когато е процес – стъпките. И после се заиграваш с някоя от основните части.

    От разказите и примерите на Ерез Цалик и д-р Феликс фон Хелд видях, че понякога ни трябва човек като тях – фасилитатор, coach, или както там се нарича – който да ни даде кураж да позволим на въображението си да разиграе първоначално „немислим“ сценарий за нашия продукт. Дори да е само на ужким, на шега, като част от упражнението. Един такъв ритник отвън помага, ако ни е трудно да се разделим с фикс-идеите и презумпциите си относно нашия бизнес, който познаваме толкова добре и с който сме свикнали твърде много.

    Естествено, много идеи се раждат спонтанно, чрез вдъхновение. Истински креативните хора го могат, но не всички сме такива или поне не постоянно. Силата на SIT и Design Thinking e, че ни дават инструментите да предизвикаме това вдъхновение, точно когато ни е необходимо. И евентуално да минем без вдъхновяващи субстанции :-) . Самата работа с инструментите на SIT e толкова опияняваща, а в същото време продължаваш да мислиш трезво. И все по-смело.

    Innovation Starter Box e мястото, което трябва да следите, за следващи семинари и workshops.

    Надявам се догодина пак да има Innovation Explorer Day, а сега с любопитство очаквам лятото, за да видя какво са намислили Леона, Красен и компания под името „KIDS Academy“. Дано да става за 6-годишни :)

    Коледна украса в гийк стил

    След като Jingle Bells на звънеца на офиса на Openintegra оцеля само (по-скоро „цели“) 2 дни, за да направим коледната украса по-поносима се опитахме да внесем няколко geek елемента:

    – лампички, но в никакъв случай да не мигат бързо!
    – снежинки с герои от Star Wars

    украшения за елха (или палма и бенджамин в нашия случай) от платки и CD-та

    – може също снежинки на тема Game of Thrones

    пиратски снежинки с черепи

    – малко цветове – преобладаващо бяло и черно, с малко зелено… Златното и блещукащите вариации са табу.
    – с коледните сладки и напитки обаче не се очаква да има проблем :)

    Ето какво се получи като за начало.

    Как да станеш популярен БГ туитър

    Аз не съм, не искам и никога няма да бъда, но ако някой по някаква причина иска да пробие сравнително бързо и да стане известен в българската Twitter общност, ето примерен план за действие в 10 стъпки:

    1. follow на корем
    2. идентифицирай лидерите (twitterrank.bg/ или topbloglog.com/twitter/) и четкай егото им редовно като ги ретуитваш, меншваш, отговоряш, озвездичкваш и т.н
    3. не пропускай да се включиш във всяка сравнително по-разгорещена дискусия, независимо от темата и пиши в стила, който се ретуитва най-добре в момента.
    4. бъди смешен, остроумен и самоуверен
    5. свържи Twitter акаунта си с този във Facebook – там имаш повече публика, със сигурност.
    6. когато някой от топ туитърите ретуитне твой пост или те меншне – честито, точно за това се бориш!
    7. туитвай много
    8. бъди търпелив – просто се придържай към плана.
    9. ако можеш да бъдеш автентичен и да следваш горните съвети – идеално.
    10. когато влезеш в Топ 50/100 – почерпи ;)

    и после какво? ;)

    От Open към Human

    За 12-те години, през които идвам на OpenFest, токущо отминалият беше най-мащабният, най-зрелият, вече почти професионален. Затова може би е последният за мен. Но само „може би“ :)
    Следва много текст, затова ако ви мързи – просто вижте накрая.

    OpenFest отдавна не е кръжок по интереси и сбирка на фенове – а събиране на хора, които с уменията и работата си променят всичко: приятелите и съседите си, бизнеса, обществото, държавата, света. Променят и себе си, макар и да не го признават лесно. Вдъхновяващо е да ги видиш, да ги срещнеш.

    Страшно много хора и в двата дни. Толкова интересна програма, че понякога трябваше да се клонираш, за да присъстваш едновременно на две лекции. Добре че ще има записи. И не бяха само лекции: уъркошопи, игри, интерактивност на всички нива. Перфектна организация, осъществена от изцяло безвъзмездните усилия на малък железен екип (Яна и Васил – respect), подкрепен от голяяяма група вдъхновени доброволци. И много спонсори и партньори – толкова много лога, за първи път виждах на OpenFest. Евала, сериозно. Прекрасно е да съм част, макар и много малка, от това чудо.

    В началото отразявах OpenFest в ролята си на ИТ журналист. Още от първия път се зарабих от енергията и хъса на шепата хора, които го организираха. Стори ми се, че те като че ли виждаха нещо много повече от работа в отворения код. Те виждаха нова култура, в която знанието е споделено свободно. Идеята беше по-голяма от това просто да са щастливи програмисти. Идеята беше, че той може да помогне на нормалните хора да бъдат щастливи. В началото дори само като потребители на евентуално по-добър софтуер или хардуер, а после – като творци, предприемачи, родители, граждани. Може би затова към open-общността се присламчихме няколко журналисти, артисти и други обикновени хора. Когато бях в медийния екип преди много години, задачата ни беше да докараме не само компютърджиите (те, така или иначе щяха да дойдат), но и колкото може повече други хора. Защото проблемите, които OpenFest адресираше, са общи – свободата на словото, privacy, опитите на институциите да регулират и озаптят Интернет, и т.н.

    Проблемите си останаха същите, и дори станаха още по-видими.

    Затова съм изключително щастлива, че тази година на OpenFest бяха Cryptoparty Berlin, фондациите Отворени медии и Общество.бг, Антони Райжеков и Васил Тучков. Дано да си ги чули повече хора. Когато се появят записите, и аз ще пусна линкче ;)

    Тъй като за мен лично OpenFest винаги е било най-вдъхновяващото българско събитие (заедно с форумите на Горичка, но те се появиха по-късно), исках да върна жеста с готовност да споделя моята гледна точка на маркетинг човек (това правих последните 9 г. в които не блогвах) и запълня дупките, които виждам по темата в тези среди. Струваше ми се, че може би различният поглед ще е вдъхновяващ поне за някои. Е, не се получи особено ;) Не знам дали заради мястото, форматът (light conference) и опитът ни с него, конкуренцията с другите части на програмата, или просто липсата на достатъчно интерес към темата. Благодаря на Дени, Силвина и Иван , че се жертваха и повисяха в зала Пловдив с мен ;-* Както и на останалите 10-тина човека, с които успяхме все пак да обменим истории и стана приятно.

    Така или иначе, ето слайдовете, които нямах възможност да покажа. Ако дори на 1 човек му се стори интересно, значи е имало смисъл ;) А останалото – друг път.

    А OpenFest винаги ще има – всички хора, които бяха там и прекрасните доброволци са гаранция за това. Ще го има, защото смисълът от него става все по-голям. И все повече human, не просто open. Браво и благодаря!