Да взема да блогна а?

За бой съм. Цял месец мина от последното блогване. Ужас! Освен това стана и една година от първото блогване ;-)

Много има да се пипа по този блог. Не смятам да го зарязвам – това напоследък беше времено.
Няма как да наваксам толкова време пропуснато писане. Искам само да си кажа, че съм тук, жива и здрава, че започнах да получавам разтревожени писма.

Та значи, какво правя напоследък ли? Къде се изгубих ли? Ами основно – свиквам с новата ми работа. Което си е доста зор. Но вече преживях първата криза и сега съм по-споко. Ще ми се малко почивка този уикенд обаче, за да е всичко наред.
Другото ми основно занимание тия дни е ремонта. Блах. И тука много зор. Особено като решихме сами да си местим една тръба на парното, пък то се оказа, че тя е нестандартна (ама след като я бяхме срязали вече) и на всичко отгоре никой няма оксижен, пък с електрожен не се заварява добре такова чудо… Сега вече всичко е в ръцете на майсторите – те поне знаят какво правят ;-) И това е само началото на цялото голямо ремонтиране… Няма да го обсъждам повече – няма смисъл ;-P

Междувременно като че ли се случваха някакви важни неща. Например ОпенФест 2005 – беше стархотно! Особено Опен Арт конференцията – много ме вдъхнови. В новия HiComm имам статия по темата.
Мина и БГ Сайт конкурса и уеб семинара към него, като дори аз модерирах семинара. Това си беше чисто ново преживяване за мен и доста ме изтощи, обаче си струваше.
А вчера пък гледах „Бренд мениджър на годината“ финала. Кой знае – може би пък догодина аз да съм сред финалистите ;-) Оптимизъм и самочувствие, а?! ;-)
Тъжна съм, щото не ми оставаше достатъчно време за приятелите напоследък. Но смятам, че стига толкова адаптация и гърч – ще адаптирам работата спрямо мен, а нe себе си спрямо нея. Амаха! ;-)

Айде стига толкоз за днес. Отивам вкъщи да ям супа от броколи. Обещавам да пиша по-честичко ;-P Наминавайте, за да не ми е скучно.

хм, в тази връзка да кажа – коментарите вече се модерират, щото ме налазиха спамери гадни. Съжалявам, че така.