Доста често съм в сблъсък с „другите“ за това кое е важно в живота, в хората. Извън кръга на моите приятели и техните приятели обикновено моята ценностна система е неразбрана и приемана с насмешка. Колкото и да съм инатлива се случва да се съмнявам и разколебавам. Днес попаднах на един текст, който публикувам тук, за да ме връща към себе си, в такива смутни моменти. Намерих го на Outward Bound BG .
Орая, индиански вожд
Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш да осъществиш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх да не бъдеш повторно наранен.
Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болкта, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или “поправиш”.
Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.
Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш другия, за да останеш верен на себе си. Дали можеш да понесеш обвинениеот в предателство без да предадеш собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно заслужаващ доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и въпреки това да се изправиш на брега на езерото и да извикаш към ореола на пълната луна – “Да!”
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш изтерзан и наранен след нощ на горест и отчаяние и да направиш това, което трябва да бъде направено.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в средата на огъня и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш своята компания в самотните моменти.
Понякога ми се струва, че ценностната ми система съвсем не съвпада с тази на хората около мен /обикновено когато срещам странични хора, колеги и т.н./. В такива моменти започвам да се замислям дали аз нещо не съм в грешка…после с и давам сметка, че най-добре е човек да бъде такъв, какъвто е. А когато чета такива мисли като горенаписаните, съвсем се убеждавам, че съм права.
Как да определиш дали си различен от другите ли? Мислейки за ежедневието си или пък за бъдещото си ежедневие, просто спираш да мислиш абстрактно и започваш да си прагматик. Но си помисли – винаги има нещо или някой в живота ти, което те връща в онези приказки от детството с чудеса, с много любов и справедливост. Казваш си – ето, аз също съм добър! Колко пъти си прочитал мъдри слова и си казваш: ама точно така е! Хората сме създадени да бъдем добри. Просто го правим по различен начин:)