Видях го! Изгрева на 1 юли, за който си мечтая от седми клас. Просто сега му дойде времето, за да бъде най-истинско.
Малко е странно да се нафиркаш още в 8 сутринта. Цял ден си мислех, че съм слънчасала, а то главоболието си е било чист махмурлук. Малко сън обаче върши чудеса и затова приключих със злоупотребите. Някои обаче хич не спряха цели 2 дни.
Гепиха ни плажните кремчета и лекичко поизгоряхме, но пък си личи сме били на морето. Двете основни сюжетни нишки, които определяха битието ни тези 72 часа бяха романтика от една страна и психария с елементи на комедия от друга. Не се пресичаха особено, защото героите бяха различни.
Пристигнахме на развиделяване след дъжда. Пътят през бадемите беше яко разкалян. Избутахме колата до някъде и я зарязахме на средата. После като слънцето изпече земята си я прибрахме без проблем. Отново ни заваля чак в неделя сутринта към 4. Някои блажено си спяхме, а други се видели във ситуация ала Стивън Кинг – 5 мокри души в двуместна палатка. Две луди мацки, един изтрещял собственик на куче и двама нормални човека, които си го отнесоха незаслужено. На сутринта в тази сюреална палатка имаше 4 чувала и едно подгизнало куче. Всеки с късмета си ;-).
Двете момичета, които намерихме на плажа, Мушкатото и Б. ни вкараха в собствения си невротичен филм. Цяла нощ се караха и се обясняваха за един загубен фенер, мъже и други кретении. М. пък се събуди на предната седалка на някаква кола, на някакъв път, далече от всички хора, абсолютно сам на света. И проблемът му беше, че, за щастие на собственика на колата, не можа да си намери огънче да си запали цигарата. Заради цигарите ми е длъжник – изгори ми любимият ми индийски чаршаф подарък.
Добре, че нямаме снимки. Има малко видео, но точно за най-екшън моментите батерията беше свършила.
Незабравимо. ;)
Единственото, за което съжалявам, е че не успяхме да се обадим по телефона на съботните сватбари, а пък за неделните – заради пороите се прибрахме доста след полунощ… и изтървахме и тях също. ;(