Интервю с Ерик Йосефсон – специално за OpenFest07

www.openfest.org и Ерик Йосефсон

С какво борбата за правата ни в цифровия свят е по-различна? Какви са най-честите заплахи и нарушения спрямо правата ни?
Най-трудното е, че законотворците и корпорациите не винаги осъзнават как техните нови закони и политики за управление на технологиите могат да застрашат основните човешки права, фундаментите на обществото. Никой не би помислил да иска от един библиотекар или продавач на вестници да записва името на всеки, който е прочел книга или купил вестник от него.

Повечето от нас разбират, че начинът, по който ще бъде позволено да работят компютърът за масова/обща употреба и самият Интернет, ще въздейства пряко на всяка част от обществото за десетилетия напред. Политиците обче гледат на това като на малък проблем, койтолесно може да бъде пропуснат поради страх или лобистки интереси.

Понякога ни казват, че не трябва да се притесняваме – все някак правилното нещо ще се случи, тъй като така или иначе всички други подходи са толкова фундаментално погрешни, че обществото по естествен път ще стигне до по-отворената Мрежа и по-отворен хардуер. Това може и да е вярно, но щетите нанесени междувременно могат да се окажат съсипващи.

Дори обменът на идеи и информация да бъде освободен от оковите на времето и пространството, цифровият свят е напълно зависим от своята техническа база. Блокирайте един порт, протокол или IP адрес и веднага цифровата единица се превръща в цифрова нула. Интернет е изграден така, че да устоява на подобни атаки, но нито една архитектура не е вечна. Революционната идея зад нея трябва да бъде възпроизвеждена и прилагана отново и отново – особен след като Интернет вече навлиза сериозно в старите недецентрализирани територии на телевизията и телефонията.

Да вземем например новите DVB (digital video broadcasting) стандарти. EFF се бори усилено срещу опитите на холивудските адвокати да включат DRM в следващата версия на този стандарт. Според нас DRM е напълно безсмислен и неефективен опит да се контролира цифровата информация. Но докато филмовата индустрия научи това, което музикална най-сетне вече разбира, има опасност в тези стандарти да бъде вмъкнат DRM – и европейските правителства да изискват цифровите ТВ приемници да го поддържат. Ако това стане, приложението на устройствата и софтуерът с отворен код за приемане и обработка на ефирно видео ще бъде силно ограничено. Това ще изкриви нормалния процес – ще попречи на хората да определят как да работи техния телевизор и към какво да се свързва.

От друга страна стои въпросът за баланса на силите между взаимодействащите страни. Когато двама души се срещнат в реалния свят, взаимодействието им носи елементи на взаимно признание и взаимни очаквания. В цифровия свят балансът на силите може да бъде много непрозрачен, особено между човека и голямата организация, която прилага последна технология за определяне на неговия профил.

Разполагаме със средства, които изкарват наяве баланса на силите, но понеже те са достъпни само за техничарите, понякога е трудно да обясним на тези, които пишат правилата, или да попречим на корпоративните или правителствени интереси да прокарват стратегии, които са в ущърб на отвореното общество.

Умишлени ли са опитите на евро-законодателите да сплашат и криминализират частните интернет потребители – с директиви като IPRED2 – или по-скоро неволна грешка от недоглеждане?
Интересен въпрос. Заплахата и криминализацията могат, както казвате, да бъдат възприемани така, сякаш едното води след себе си другото. По време на дебатите в Европейския парламент се чу, че гражданите трябва да бъдат научени да уважават интелектуалната собственост. Да, възникнаха подобни морални съображения. От друга страна, Европейската Комисия реши да се застъпи за IPRED2, тъй като децата имат нужда от защита от фалшиви лекарства и продукти.

Под тази доста мъглива повърхност лежи, разбира се, огромният проблем с кражбата на интелектуална собственост. Интелектуалната собственост като цяло, и индустриалната собственост в частност, е система с ясна цел – да движи иновациите. Трудно може да се твърди, че IPRED2 прави това. Много страни членки дори още не са финализирали IPRED1, така че как бихме могли да знаем дали имаме нужда от още по-твърди мерки? Всъщност OECD установи, че цифрите, които Комисията представи, по отношение размера на фалшивата икономика, са преувеличени. Това обяснява защо вместо на факти и данни, за оправдаване на директивата се използват аргументи от типа „в името на децата“.
Проблемът е, че за повечето участващи в този спор интелектуалната собственост е равнозначна на реалната собственост, и че колкото по-строги са законите за нейната защита, толкова по-добре ще бъде за всички.

Потребителите на мрежата, частни или не, разбират по-добре от всички, че защитата на авторските права трябва да търси баланса между интересите на праводържателите и обществото като цяло. Всекидневно те реално използват произведения, които са обществена собственост или без запазени авторски права, или се разпространяват под свободни лицензи, като Creative Commons. За тези, които имат твърдо фиксирана идея как би трябвало да работи интелектуалната собственост, тази гледна точка изглежда опасна.

Каква е вашата прогноза за второто четене на директивата? Защо го забавиха, има ли вече насрочена дата за гласуването?
Официално, IPRED2 е още в Парламента и това е много добра новина. Публикуването на първото четене в Официалния журнал на ЕС бе отложено заради нерешения въпрос кой има правото да вземе крайно становище по отношение на финалния текст. Заедно с FFII и други организации работим, за да подчертаем този проблем пред властите, тъй като смятаме, че липсващата поправка може сериозно да повлияе как ще бъдат интерпретирани прилагането на Директивата към паралелните (или „сиви“) импорти.

В настоящата версия липсва ключовата поправка за паралелното импортиране, гласувана и одобрена от Европейския парламент. Искрено се надявам да я върнат обратно.
Неофициално, IPRED2 вече е изпратена към Съвета и делегациите на страните членки. Различни са теориите какво ще се случи там. Според някои, наказателната уредба изобщо не е работа на Комисията и на Парламента и вярват, че IPRED2 никога няма да излезе от Съвета. Според други, би трябвало да има наказания на ниво ЕС, като страните членки се откажат от сувернитета си по отношение на тази директива.

Тук ролята на България е много важна. Държави като Великобритания не одобряват IPRED2, тъй като според тях тя стига твърде далеч. Ако България, насърчена от своя технологичен сектор, се присъедини към това мнение, мисля, че ще успеем да намалим проблемите, произтичащи от IPRED2.

Имат ли основание органите за борба с организираната престъпност да сплашват и да преследват „редовни“ интернет потребители?
Ако под „организирана“ разбираме престъпници, които имат ресурси и възможности отвъд тези на нормалните Интернет потребители, то какъв смисъл има да плашиш хората, които казваш, че защитаваш?
Но медалът има и по-тъмна страна. Копирайт индустрията настоява за мерки (IPRED1, Data Retention Directive и IPRED2), които сериозно заплашват личната неприкосновеност на Интернет потребителите.

Идеята е, че прехвърляйки гражданските нарушения на авторските права в територията на наказателното право, праводържателите не само прехвърлят стойността на прилагането на закона върху обществения бюджет, но и се възползват от предимството на по-агресивния подход на правоприлагащите органи към гражданите.
Едно е да те съди RIAA по подозрение за нарушаване на авторски права и да се опитва да изкопчи информация от твоя доставчик. Друго е на вратата ти да почука „екип за съвместно разследване“ – RIAA заедно с полицията, с нейното право да изисква лична информация, да конфискува предмети и да дава под съд.

Какви са правата на блогърите? От друга страна – какви правила и закони нарушават най-често те самите
Свободата на изразяване принадлежи на блогърите, но може да бъде ограничена от закона, който те прави отговорен за това, което казваш. Тези ограничения включват издаването на търговска тайна, злоупотребата с авторските права или с търговска марка, но също така клевета и разкриване на лични данни и факти.
В нашия сайт сме публикували юридическо ръководство за блогъри – Legal Guide for Bloggers – http://w2.eff.org/bloggers/ . То е конкретно за законите в САЩ, но могат да се видят основните принципи.
Ние вярваме, че журналстите трябва да ползват еднаква защита, независимо дали пишат на хартия или в блогове. Ако законът гарантира защита на свободата на словото за пресата и за отделните журналисти, то би трябвало същото да се отнася и за блогърите, които се занимават с журналистика. С такъв случай се сблъскахме, когато работихме по делото Apple v. Does в САЩ. Apple твърдяха, че блогването не е „истинска журналистика“, затова блогърът не би трябвало да се ползва със същата защита, която позволява на журналистите да не разкриват своите източници.

В много държави съществуват ограничения върху свободата на словото. Най-малкото, което трябва да направим, е да не допуснем тези ограничения да се разрастват – все пак в момента правим преход от свят, където само няколко собственици на медии имат глас, към свят, в който всички ние, потенциално, имаме своя глас онлайн.

Има ли случи на дела срещу европейски блогъри? В коя държава от ЕС блогърите са най-спокойни и защитени? Имате ли информация за ситуацията в България?
EDRi, European Digital Rights, има специална онлайн секция „Свободата на словото“, където се съобщава и за дела срещу европейски блогъри. Опасявам се, че не мога да кажа в коя държава блогърите са най-добре защитени, но мисля че Швеция би могла да бъде добър кандидат за тази позиция. Не толкова заради самите закони, а по-скоро заради това, че онлайн обществото там е силно и активно защитава основните принципи. Благодарение на EDRi знам, че българското Министерство на вътрешните работи през 2005 е издало заповед към най-големите Интернет доставчици в България, според която те „трябва да премахнат всички безплатни хостинг сървъри, които предлагат творби, радио записи, развлекателен или бизнес софтуер, изображения, снимки, книги, графични лога и др.“ и да уведомят властите за подобни случаи. Надявам се да науча повече за положението на българските блогъри от работата си с Интернет общество България, член на EDRi, особено след като от този септември и EFF е вече също член на EDRi.

Невероятно е колко силно може да бъде влиянието на онлайн обществото в тази област. От време на време демократичните правителства (дори тези, с чиито политики може и да не сме съгласни) се вслушват в предложенията и препоръките на „експертите“. А в този случай, на свободното изразяване онлайн, вие сте експертите! Трябва ви само една организация зад гърба ви и костюм и вратовръзка, когато отивате да се срещнете с тях.

Какво стана със софтуерните патенти в Европа – наистина ли ги отхвърлиха или просто дебатът се премести на друго ниво?

Оптимистичният отговор е, че софтуерните патенти все още не се прилагат в Европа. В някои държави, като Великобритания, патентното бюро действително отхвъря молби за патентоване на софтуер. След като директивата бе отхвърлена, нищо не попречи на английското патентно бюро да разработи собствен „тест в 4 стъпки“. Изглежда, че техния модел работи и сега от другите държави зависи да направят същото, ако искат.
По-песимистичният отговор е, че Европейският патентен офис (EPO) все още издава софтуерни патенти. В много случаи, даването на един такъв патент е достатъчно да убие цял бизнес. Освен това, предложенията за централизиран съд, който да решава тези въпроси, се придвижват напред. Едната от опасностите е практиката на EPO и тяхната интерпретация на Европейската конвенция за патентите да бъдe утвърдена от този нов съд. Ефектът би бил същият, както ако директивата за патентите беше приета.

EFF търси начини да подпомогне решаването на този проблем. Ако някой български или друг адвокат, специалист по патенти, чете в момента и би искал да помогне – нека се свърже с мен!

В ЕС има приети много декларации и стратегии за подкрепа и насърчаване на иновациите, технологиите, образованието, но прилагат ли се те в практиката?
Не мога да кажа за другите сектори, но в областта на софтуера ЕС не бърза с въвеждането и прилагането на очевидните и най-лесни стъпки – въвеждането на отворени стандарти и свободен софтуер в публичната администрация.

Често обаче най-добрите иновации идват от периферията – от пионери с почти нищо друго освен Интернет връзка. Според мен не трябва да чакаме ЕС да излезе с декларация, за да създаваме инструменти, които да трансформират и да подобряват Мрежата.

ЕС насърчава използването на отворени стандарти особено в електронните комуникации на държавните истититуции с гражданите. Има ли вероятност ЕС да наложи санкция на страна, която не спазва тези препоръки?

Това е много добър въпрос. Мисля, че единственият начин да разберем това, е да се стигне до съд. Но би било най-добре, ако самите европейски институции следваха собствените си препоръки. Тогава една санкция срещу държава-членка би имала много по-голяма морална тежест.

EFF, FFII разчитат на широка обществена подкрепа от гражданите на ЕС. Доколко институциите в ЕС се повлияват от общественото мнение и натиск? В България за съжаление не особено, засега.

Според мен гражданите също търсят неправителствените организации. Да се организираш и ангажираш е естетествено нещо. Всеки го прави. Мисля, че ЕС институциите са чувствителни към гражданските организации. При все това носителите на прогреса са винаги конкретни политици, отделни хора – докато победените са винаги анонимни.

Какви са очакванията ви към OpenFest 2007?
„Fest!“ на шведски означава „Купон Купон Купон!“ :-)