Не се стърпях…

… да пусна поне едно стихчетата, които Стас ми избълва в кюто само през последния час. Просто е много слънчево и ми се прииска да го споделя, за да огрее още някой с настроение.
Ето го:
шумят листата
въздух в главата
вятър в косите
слънце в очите
тръпка в ръцете
огън в сърцето
топло приятно
и всеобятно
весела песен
разумът бесен
душата пълна
чувство покълнало
бягство сподавено
в мене забравено
в мене събудено
и непрокудено
вятър в косите
смях във очите
тръпка в ръцете
слънце в сърцето

авторът заявява: „всички права свободни. презаписът и разпространението – въпрос на време“

2 мнения за “Не се стърпях…”

  1. Страхотно! :) Наистина слънчево и някак морско :)

  2. Прекрасно! Само в още едно стихотворение съм срещал такъв приятен ми ритъм („Джинове“ на Юго в бг превод) и признавам, че това ми допада също толкова много.

    Ще съм благодарен за още и още.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *