Ден за опразване на бюрото и форматиране на диска. Малко ми е нереално. Все едно излизам в отпуска. Навиците са страшно нещо. Денят е граничен – последен за мен и за фотографката, празничен за лайфстайлъра, който дойде точно преди една година. Всички черпят. Ще ми липсват половината колеги. Но ще намерим начин да поддържаме връзка, сигурна съм.
А сутринта попаднах на една статия, която е точно по въпроса защо сменям работата. Малко е дългичка (от 3 части), но си струва четенето. Особено полезна е за шефчета.
Гори,(пиша на кирилица!),
Не само на мен, но и на повечето колеги е малко странно твоето отсъствие. Признавам, че още в петък след като си тръгна Стоян,
си помрънка на глас, че рано или късно свестните хората си тръгват от тук, за което, разбира се, „някои хора сериозно трябва да се замислят“ – така каза. И въпреки това животът продължава със или без знаменитото Hi списание (което няма аналог на бг пазара!), както за жалост и без готините колеги, на които може да се разчита.
Пожелавам ти успех, да не съжаляваш за нищо и да караш все така напред/ нагоре/ надясно или въобще накъдето сърцето те води!
Пък ние ще си се чуваме и виждаме по-други много по-хубави поводи! (надявам се!)
Туй от мен!
п.с. ти блогвай, аз шъ чета, знаеш …