Гърненцето

По какво разбирате вие, че сезоните се сменят? Аз – най-силно по гардероба. Днес прибрах летните дрешки и измъкнах пуловери и ръкавици. След няколко месеца – обратното. И така е добре ;)

Намираш, когато спреш да търсиш, получаваш, когато спреш да искаш. Ппоредното доказателство, че докато си правиш планове съдбата ти играе контра беше днес. Точно преди 1 година ме скъсаха на първия изпит за книжка. Тогава си мислех, че до Коледа ще имам книжка, а до края на януари – кола, при това Витара ;-). Е, колата вече я има – днес ;) Не е Витара, а Астра, обаче страшно много я харесвам. Пълен резервоар, чист път, весела компания и късмет!

Ей, изгубила съм блогърски навици… тюх.. едно заглавие не мога да измисля.
Утре съм OFF – отивам да почивам в дън гори тилилейски ;-)
Днес пропуснах едно погребение, в събота ще пропусна сватба. От своя страна тръбата на парното не пропуска вече… почти.. плаче мъничко все още, но още една последна елктроженна целувка ще й оправи настроението.

За бой съм. Цял месец мина от последното блогване. Ужас! Освен това стана и една година от първото блогване ;-)

Много има да се пипа по този блог. Не смятам да го зарязвам – това напоследък беше времено.
Няма как да наваксам толкова време пропуснато писане. Искам само да си кажа, че съм тук, жива и здрава, че започнах да получавам разтревожени писма.

Та значи, какво правя напоследък ли? Къде се изгубих ли? Ами основно – свиквам с новата ми работа. Което си е доста зор. Но вече преживях първата криза и сега съм по-споко. Ще ми се малко почивка този уикенд обаче, за да е всичко наред.
Другото ми основно занимание тия дни е ремонта. Блах. И тука много зор. Особено като решихме сами да си местим една тръба на парното, пък то се оказа, че тя е нестандартна (ама след като я бяхме срязали вече) и на всичко отгоре никой няма оксижен, пък с електрожен не се заварява добре такова чудо… Сега вече всичко е в ръцете на майсторите – те поне знаят какво правят ;-) И това е само началото на цялото голямо ремонтиране… Няма да го обсъждам повече – няма смисъл ;-P

Междувременно като че ли се случваха някакви важни неща. Например ОпенФест 2005 – беше стархотно! Особено Опен Арт конференцията – много ме вдъхнови. В новия HiComm имам статия по темата.
Мина и БГ Сайт конкурса и уеб семинара към него, като дори аз модерирах семинара. Това си беше чисто ново преживяване за мен и доста ме изтощи, обаче си струваше.
А вчера пък гледах „Бренд мениджър на годината“ финала. Кой знае – може би пък догодина аз да съм сред финалистите ;-) Оптимизъм и самочувствие, а?! ;-)
Тъжна съм, щото не ми оставаше достатъчно време за приятелите напоследък. Но смятам, че стига толкова адаптация и гърч – ще адаптирам работата спрямо мен, а нe себе си спрямо нея. Амаха! ;-)

Айде стига толкоз за днес. Отивам вкъщи да ям супа от броколи. Обещавам да пиша по-честичко ;-P Наминавайте, за да не ми е скучно.

хм, в тази връзка да кажа – коментарите вече се модерират, щото ме налазиха спамери гадни. Съжалявам, че така.

Със сигурност установих, че страдам от Интернет абстиненция. Открих го тези първи дни в новото ми поприще – онлайн маркетинг за az-jenata.com, az-deteto.com и като цяло www.abcbg.com. Доста офлайн търчане има в тази работа. Днес например изобщо не стигнах до пускането на компютъра – чак вечерта вкъщи. Първо – преоткрих улиците през деня – с пенсионерите и ученците, просяците и циганите, задръстванията, градския транспорт, разбитите тротоари, умората от ходене, опашките и чакането. Второ, научих се да пускам и обикновени – аналогови – писма. При това в сложен вариант – много на брой, дебели и с обратна разписка ;-) И ще много неща научих и още повече тепърва ме чакат да ги науча – спешно! Обаче се кефя и ми се вижда смислено това, което правим.
Освен това бях на концерт на ФИШ! Невероятно беше! Макар, че нямах никва идея предварително. Много повече ми допадна от Питър Гейбриъл примерно – доста по-човечен ми се стори, пък и такава искрена и активна комуникация с публиката не бях виждала досега. Разбира се и музиката ми пасна повече.
А вокалът на подгряващата OJ Band дали не е грък, се чудя? Говори странно, пък и има някво такова излъчване… Не, че е важно де.

Ден за опразване на бюрото и форматиране на диска. Малко ми е нереално. Все едно излизам в отпуска. Навиците са страшно нещо. Денят е граничен – последен за мен и за фотографката, празничен за лайфстайлъра, който дойде точно преди една година. Всички черпят. Ще ми липсват половината колеги. Но ще намерим начин да поддържаме връзка, сигурна съм.
А сутринта попаднах на една статия, която е точно по въпроса защо сменям работата. Малко е дългичка (от 3 части), но си струва четенето. Особено полезна е за шефчета.

Кефят ме ел.таблата, които са поставили на спирките на градския транспорт. От скоро има и на мойта спирка. Върши ми работа.

По какво ще познаете, че е 15 септември? В полусън тръгнах за бачкане и докато стигна спирката учудено лавирах между прекалено многото деца и тийнейджъри по тротоара. В един момент забелязах, че повечето са по-наконтени от обикновено, и освен чадърите носят и букети. Започна да ми просветва като включих, че колите (не всички) карат със запалени фарове. И накрая необичайно голямото задръстване беше последното парченце от пъзела. Децата тръгват на училище. Милите.

На пейката в градинката на Седмочислениците, където си гризях обедната царевица, беше оставен ключ. В десния край, на най-задната летвичка – лъснат метален ключ. Определено не изглеждаше случайно забравен. Даже си имаше метална халкичка от ключодържател. Ако имах време щях да повися на съседната пейка, за да видя кой ще дойде да го вземе. Очевидно щеше да е някой, който знае коя врата се отваря с него. Дали историята с ключа е любовна, криминална, съвсем необичайна или неочаквано тривиална? Надявам се този, за когото е предназначен, да си го вземе преди блясъка му да привлече човката на гаргата, която отмъкна цяла препечена филия изпод уплашените погледи на гълъбите и врабците.

В момента съм в Радисън Сас в София, на пресконференция на която ни показват безжичния БЕЗПЛАТЕН Интернет, който покрива целия хотел включително и Фланеганс. Т.е. ще пием бира и ще блогваме.