Гърненцето

Концерта на Джери Ли Лиус вчера в НДК беше страхотен! Надмина очакванията ми. Дори ми хареса повече отколкото Ибрахим Ферер и Буена Виста преди няколко седмици. Въпреки че беше ужасно кратко – 45 мин., неясно защо. На 70 години Джери едвам говори, ама пее съвсем истински – много дух, много заряд, много рокендрол. Не си спести и типичните номера с ритане на стола, блъскане с крак по клавишите и т.н. Бандата му също от дядовци извади съвсем автентичен саунд и препълнената зала се изправи на крака още с първите парчета. За нас със сестра ми това беше най-близкото докосване с духа на ерата на рокендрола, за която само сме гледали по филмите и се слушили от разказите на родителите си. По голямата част от публиката бяха от старата генерация и се кефеха безумно – пляскаха, пееха, танцуваха. Някои бяха направо майстори на рокендрола. Имаше плакати „половин век те чакаме Джери“. Като видях плаката се зачудих коя ли група от тези които са наши съвременници и връстници съм склонна да чакам 50 години, за да видя на живо? А вие?

Как ченгето описва зарая? „Няма, няма, пък си …. “ и описателен жест с двете ръце. И лавината така – малко, по малко пък извъднеж помита всичко. След 14 дни и нощи нонстоп бачкане се чувствам точно като след токущо преминала през мен лавина – само дето мога да дишам вече. И с първите глътки въздух – едно добро дело: направихме блог на Ренката „Дневниците на цветарката“. Ще стане страхотно! Освен тва много приятели вече се зарибиха и очаквам скоро нови и интересни блогове. Дени пък ми помогна с HTML-че и вече си имам връзки към други блогове, които чета. За мнозина това сигурно е елементарно и не си струва хвалбата, но за мен съвсем не е така;)
Ще видим довечера дали дядо Джери още блъска пияното с достатъчно хъс и енергия – надявам се да си струва 30те лв. за билет.

Къде да си изкажа мислите за блоговете, ако не в моя собствен ;)
На картко, по стечение на обстоятелствата се случи така, че „блоговете“ са темата на едната ми рубрика в hicomm за идния брой. Който трябваше да сме го свършили днес… принципно. Обаче, при рисърча по въпроса се втрещих от мащаба на този феномен. И се чудя как на 2 странички в списанието ще кажа достатъчно от важните неща ;( Та хората цели книги са писали по въпроса. В какво ли ще изкрастилизарт скромния ми опит в блогването и „нулевото“ време за подготовка?
Едно обаче се убедих, че терминът „блогосфера“ (описващ мрежата от блогове) е доста „мек“, та това не е сфера, а цяла нова вселена. Една жива и пъстра мрежа, много по-човешка от безличния коропоративен, академичен или къвто и да е там Уеб. Ми всъщност с тези блогове, особено личните такива, ние всъщност си четем мислите ;). Почти в реално време ;).

Освен това, ще трябва да потърся малко помощ от приятели, за да пооправим тва блогче – малко връзки да сложим и други работи ;) Щото не знам как ;)

update. 22:48. Още не съм почнала да пиша, а пък съседите долу вдигат страшен купон… как да не зарежа всичко и да не сляза при тях? трудно ;)

Zdravei Gory imash mnogo hubavo mestence za postvane na snimki i neshtica za priatelite, jelaia ti adski mnogo poseshtenia na bluggera i mnogo mnogo patesheshvia i snimki.
rado

В рубриката „пожелахте да видите“ ви представяме пълния текст на интервюто с писателя Иван Попов, което направих за HiComm, но поради спецификата на медията то излезе в доста съкратен вид в брой 41 (октомври). А авторът на „Хакери на човешките души“ има доста какво да каже ;) моля за снизхождение, ако забележите грешки – това е RAW версия.

Иван Попов е български писател фантаст, футуролог, автор на наскоро излезлият роман Хакери на човешките души. Отличен като най-добър начинаещ автор на Еврокон 2004, в Пловдив през август.
<>
Кой е въпросът който те вълнува най-много в момента?
Преди време написах една статия в сп. Тера Фантастика за бъдещия човек. Идеята е че на границите на епохите типа човешка личност се сменя. Бъдещият човек е абсолютен психопат от гледна точка на настоящия. Защото неговите ценности са ортогонални на старите. От гледна точка на ловеца земеделецът е някакъв деградирал тип не може да се бие, рови се в земята, чака една година за да порасне семето, което е засял. По същия начин градския човек от гледна точка на селския няма ливада, няма коза и т.н. <>

Как наричаш този човек?
Бъдещия човек никак не го наричам. Представям си, че ще има някакъв бъдещ човек, който ще бъде луд по отношение на сегашния. Не трябва да го търсим във фантастиката, защото там се описват предимно супермени. Изключенията са много малко – например Грозните лебеди на Братя Стругарцки. Само Върнър Виндж, Брус Стърлинг и други киберпънкари също описват такива неща.

<>Какъв ще бъде бъдещия човек?
Има пет или шест вектора на еволюция, по които вървят промените. Първо те са предимно в информационен смисъл – увеличава се когнитивната сложност на мисленето и мозъкът става все по-сложен. Абстрактното мислене се засилва за сметка на сензорното. Освен това човек става слабовнушаем. Всичко това става не плавно, а с революции.
Борхес дава пример за такава микроеволюция: През 5 век някои хора започнали да четат книги на ум, което останалите възприели като психично отклонение.
Има хора, които правят някои неща, които сега изглеждат като психични отклонения, но след време може да бъдат нормални, стандарт. За да разберем какви са тия неща трябва да гледаме развитието на информационните технологии, които са свързани с човека. Тези за обработка на информация, но от човека, не от машината. Технологии за взаимодействие на човека с машината. Сегашната тенденция е машините да станат антропоморфни да придобиват все по-човешки черти. Човекът еволюира възможно най-малко, а машината се пригажда спрямо него. По интересно ще бъде обратното човек, който се пригажда към машината по някакви причини. Има много различни експерименти по интерфейс човек-машина директно през мозъка, през периферната нервна система. <>

Луди ли са писателите кибърпънкари?
Не. Повечето от тях са абсолютно нормални, но по някакви причини са избрали този жанр. Взимат една идея и я продължават в бъдещето, за да се види какво ще стане. Като симулация. Стърлинг се надява тези неща, които описва да не станат. Плюе си в пазвата и казва слава богу засега не става. Но някой може да реши че трябва. И тогава ще се случи не в центъра, а в периферията. Не мога да си представя тези технологии, не само психологически, но и компютърни и военни, да станат масови в Щатите, защото там общественото мнение ще ревне. Може би ще ги приложат обаче в Индия. В периферията ще има някакво предизвикателство, което хората ще почнат да решават по нетривиални начини. Една технология, за предизвикване на масови безредици с високоговорители и запис на рев на тълпа е измислена в САЩ, но е приложена за първи път в Иран по време на революцията през 1978 г.

<>Пророчески жанр ли е фантастиката?
Фантастиката има много лица. Фантастиката много рядко познава.

<>А ти защо пишеш?
Не знам и аз, честно казано. Специално Хакерите написах, защото ми се събра материал в главата и си викам ако ме сгази кола, тоя материал зян ще отиде. Затова седнах за 2-3 месеца и го направих. <>

Сега работиш ли върху нещо?
Не, освен върху такива дребни статии за К-Е-Ф (www.bukvite.com/k-e-f/). Но имам няколко идеи. Едната е точно това за бъдещия човек да се опише как някакви хора го лекуват, как някаква организация се бори срещу него. <>

А откъде се пръкват тези бъдещи хора?
Ами, по случайност. Флуктуация на системата. Сред прекалено много хора винаги има отклонения. Винаги се случва някой от тях да си помисли нещо различно. <>

Откриваш ли в себе си някои от чертите на бъдещия човек?
Аз имам такива черти, но се старая в компания с други хора да не ги проявявам ;-)

Светло ли е бъдещето?
От наша гледна точка не. Бъдещето винаги минава през унищожаване на настоящето. Не толкова в материален план, но унищожава почти всички обществени структури Това е едно много шантово откритие от кибернетиката, а не от обществените науки, че всички системи се развиват скокообразно. Първоначално простата система започва да се развива и да се усложнява, да извършва повече операции. В един момент усложняването стига такава степен, че по-голямата част от работата отива за вътрешна регулация отколкото за външна дейност. Т.е. степента на сложност нараства не линейно спрямо външните възможности. Тогава системата спира да се развива, просто защото не може повече. Защото сложните неща стават неконкурентно способни спрямо други по-прости неща. И простите неща, които се развиват някъде в периферията започват да бият сложната система, например в съотношението цена-качество. Пример: на цената на един джип Hommer можеш да си купиш 50 УАЗ и дори да се чупи три пъти повече пак си на печалба ето това е разлика.

Тези неща обаче се забелязват в кризисни ситуации, например в случай на война. Това е теория на развитие на техническите системи. Но същото важи и за обществените системи. В един момент обществото достига такава степен на сложност, че или става неуправляемо или става неконкурентно способно. А сега са ни хванали за ушите европейците и ни казват направете служба по еди кое си, по еди кое си. Пак започват да ни усложняват. Това не може да свърши хубаво по ред причини. Една от тях е, че може би на самия Евросъюз ще му се наложи да започне такова опростяване, ако иска да е конкурентноспособен.

Все пак тази фаза се случва много рядко, но тогава за десетки години се опростява всичко, което се е трупало столетия. Такива значителни политически и обществени промени е имало в края на средновековието и началото на новото време. При феодализма системата е много сложна най-различни хора с различни права. Но се появява абсолютизма и опростява всичко. Днес се смята, че най-добрата данъчна система е на Казахстан, защото е най-проста, данъците са поносими, данъчното законодателство е много малко, а събираемостта е сравнително голяма. Обаче това е направено пак чрез абсолютна власт там президентът е цар, и каквото каже това става.

Според теб има ли сигнали че вече е започнало такова опростяване?
В България ние вече видяхме опростяване. Сега пак ни казват направете си еди какви си структури. Тези структури засега са кухи ще дойдат някакви бюрократи да взимат пари и нищо повече. Сигнали за опростяване не могат да се намерят. Както през 1985 г. не можеше да се разбере какво ще стане 1990-та. Единствено няколко учени като Имануил Валерщайн, който още 1984 г. е казал че съветската система ще се отвори за запада и ще стане пазар, но никой не му повярвал. Но това са много редки ключови прозрения. Следващият етап според Валерщайн е световна социалистическа революция. И тя ще тръгне от развитите държави, не от третия свят. Но това са отклонения.

<>Революцията не иска ли някаква организация?
Иска организация на малък брой хора, за вземане на властта. Но тя не може да бъде сериозна, защото нямат ресурси да я поддържат. Организацията на Мао 30-те години била много проста делели са се на тройки, копирайки структурата на китайската мафия триадите. Съвременната мафия между другото е много проста структура, което я прави конкурентноспособна в екстремални ситуации. <>

Технологиите засилват ли отчуждението или го преодоляват?
Не знам Има тенденция, че когато се засилват информационите връзки между хората, човек става все по-отворен, търси все повече неща на все повече места. Интелектът се преразпределя все повече част от интелекта е в главата ти, а по-голямата част във външни хора. Но пак не е ясно докога ще продължи това. Граничен случай, описан от киберпънкарите: всеки си има предавател в мозъка, като GSM-a, само че вместо да гледаш на екран всичко ти влиза директно в мозъка, все едно чуваш гласче. Викаш гласчето я кажи еди какво си и главата се обажда. Не знам дали това може да се нарича отчуждение или не, но от съвременна гледна точка е лудост. <>

Кой е по-страшен природата или технологиите?
Зависи за кой човек. За първобитния човек природата е била много страшна. За съвременния липсата на технологии например да спрат водата, тока или да ударят с ракета Нефтохим. Всеки тип цивилизация изгражда тип човек, който е предназначен точно за нея и не е приспособен нито за предишната нито за следващата.

Може ли човек да се научи да се приспособява по-бързо?
Може. Има най-различни книжки как човек да се научи да оцелява в екстремални условия. Но това не е типично, това е като странен спорт, който малко хора практикуват. По интересно е, че някои организации си мислят че създават бъдещия тип човек . Американската цивилизация създава един потребител нищо повече. Целта е с усмивка да ти продадат всички там работи. Но винаги има някакви хора, които се сещат други неща и задават вредни въпроси като Това защо не се направи иначе?.

<>Имам усещане че ние сме много анархистично настроени, не признаваме авторитети, и сме навити да вземем каквото ЕС ни даде, но нищо да не им дадем ние. Дали пък няма ние да прецакаме Европа?
Това е основния тип мислене при хората, които разпределят парите от разни фондове. Колкото по-близо са до парите, толкова повече презират европейците. Типично балканска работа. Един началник обвиняваше европейците че не могат да крадат. По късно се оказа че все пак и западняците могат аферата с Енрон например. Но дали все пак не го могат по-малко хора отколкото при нас.

<>Това ценно умение ли е?
Зависи от чия гледна точка. От гледна точка на този, който проверява сметката определено не. Винаги има някакъв антагонизъм. В системата винаги има антагонистични елементи, като се има предвид че системата е толкова по-силна, колкото по-слаби са елементите. Никакви други критерии няма. Не е измислена все още система, която да се засилва с усилването на елементите. Защото когато те се засилват го правят по отношение на системата т.е. започват да й бягат. Другояче не може да бъде. Не знам защо си мислят, че може да има здраво общество от силни личности. Трябва критична маса хора, които не могат без обществото. <>

Значи социопатите са необходими?
Постоянно има такива. Системата ги бие по някакъв начин, кога успешно, кога не чак толкова. Когато станат повече, системата почва да се клати независимо дали е СССР или нещо друго. Имало го и в по-стари епохи. Един историк Фернанд Бродел изследва тия работи и се оказва, че индустриализацията е започнала там и когато капиталът е бил слаб. Налагала се е индустриализация на текстилното производство например, но е станало там, където текстилното лоби не е могло да се съпротивлява срещу идването на машините. Пример от сегашно време: през 2001 г. руски учени измислят нефтопреработвателна технология, която изисква между 6 и 8 пъти по-малко стартови разходи. Големите корпорации не обръщат внимание, защото имат страшен излишък от мощности и не им е изгодно да събарят старите, да строят нови. Но се заинтересува президентът на Калмикия, където има страшно много черно производство на петрол. Местните хора плащат някакъв процент на президента, дълбаят дупки, вадят нефта, на някакви самоделни инсталации правят лош бензин и го продават на черно. Все едно да си вариш домашна ракия в казана в двора, но няколко хиляди тона годишно като количество. Моментално прилагат новата технология на няколко места.

<>От какъв тип могат да бъдат предизвикателствата, които ще изискват креативни решения и ще доведат промените?
Могат да бъдат няколко вида. Например предизвикателство от техносферата, която станала сложна, а човекът изостава. Много нови технологии изискват големи умения за поддръжка. Това е една от причините да расте цената на интелекта. При лавинообразно разширяване на техническата система би трябвало лавинообразно да расте и разнообразието от технически специалисти. Иначе за тези работи трябва да се дърпат китайци, руснаци и индийци. Въпросът е, че това пак не може да продължава до безкрайност, защото ще се свършат китайците колкото и да ни изглежда далечно невероятно това сега. Т.е. трябва да се намери такъв тип личност, който да се справя с всички технически предизвикателства, а не да ги гледа шашното. Той пак ще разлиства разни тухли, но ще го прави по-рядко и ще разбира от повече различни видове техника. В България е пълно с такива хора. Работят нещо, но разбират и от много други работи също. За това обаче пречат някои качества, които сега се смятат за положителни. Човешките качества са антагонисти когато засилиш едното, отслабва другото и т.н. Не можеш да бъдеш едновременно и такъв и друг. Гъвкавостта на мисленето изисква подтискане на силната личност. Трябва да се сгънеш някак си, за да влезеш в кожата на технологията. Или се разбираш с техниката, или с хората.

Друг тип предизвикателство е това на самото общество към собствените си проблеми насилието, престъпленията, гнилата среда. Ще трябва да се решава с някакъв тип хуманитарна технология. Един от примерите е тип корекция, който е създадена 70-80-та година от КГБ, ЦРУ и т.н. и е много вредна технология. Под психотроп се подават команди на психиката за подтискане на определени дялове в мозъка. По този начин може да се лекува алкохолизъм, или пък да се задават команди човек да се радва на еди какво си. Може да се използва нещо подобно да програмираме най-вредните елементи. Това би било общо взето нормално съдът да присъди на най-опасните престъпници да им се инсталира някакъв чип в главата.

<>Ти възприемаш ли се като киберпънкар?
Да, може да се каже. <>

А какъв е шансът на киберпънка да победи?
Той на места побеждава наистина. Шансът е някои части от света да бъдат в състояние на криза достатъчно дълго.

Постоянния преход ти говориш често за това?
Това е много важно. Когато историците изследват моментите на преход, те са пет-шест, забелязват, че разстоянието между тях се съкращава постоянно. И си правят сметка, че в един момент ще станат много на гъсто. Хората обаче се съпротивляват срещу тези преходи, на запад особено доста успешно. Казват си я по добре да не прехождаме на никъде или казват че вече сме преходили и няма смисъл. От чисто теоретически съображения се изказват предположения за няколко следващи типа общество. Единият от които е точно такова, в което тези базови преходи са ежедневие. Събират се няколко души и казват дайте да съборим еди коя си част от строя, социалния строй, политическия…. <>

Както правят с нашето образование напоследък…
Пак не е съвсем така, защото образованието е най-консервативната система. Т.е. независимо какво им казват институциите, даскалите си карат по старата система, защото другояче не могат.

Но може да има такова нещо, макар че от днешна гледна точка пак изглежда много страшно. Примерно бачкаш в някакво министерство, на следващия месец министерството вече го няма. То и сега по цял свят правят окрупнявания и разкрупнявания на структури, но те са по-редки и по-частични. Това са така наречените институции на развитието.

Обикновено институциите са нещо дървено голямо неподвижно. Те си имат вътрешни правила и изисквания към хората, които са горе долу еднакви понеже са събирани и обучавани спрямо тези изисквания, и не могат да се променят. Единствения начин, който е познат засега от военната практика е отрязване на старата армия и създаване на нова извън нея. Когато се смени типа държава трябва да се смени и типа армия. Ако не се смени, старата ще изгние зверски. Както сега са българската, руската и прочее. Уволняват някакви полковници но това не е достатъчно. Трябва да се създаде някаква антиармия. Това е антисистема развиваща се встрани от системата. Тя трябва да бъде антагонистична когато едната расте да намалява другата. Това е правено в историята при революцията в Русия 1917 г. Троцки създава нова Червена армия която няма нищо общо със старата. В Иран се прави същото създават нова армия на гърба на старата. Новата е елитна в сравнение със старата, старата е оставена сама на себе си. Такава антисистема в държавата е мафията например. Има общо взето същите функции, но ги прави по различен начин.

Трети пример за структурна революция е перестройката. В една западна корпорация би било абсурдно част от мениджмънта да започне целенасочено в свой интерес да разрушава старата система. Така се заражда антисистема в системата. Новият елит са бивши черноборсаджии. Следващия етап ще бъде същите хора, които създават сегашната система в България, да я разграбят. Вече си го представям. Въпросът е да се уцели моментът когато ще започне. Няма да ни е за първи път, няма да се учудим, няма да се възмутим много, ще го преживеем. Въпросът е тия в Европа как ще реагират. Един от вариантите е това да започне при някаква криза в Европа. Перестройката при нас започна при криза в Русия. В Русия започна когато темповете на растеж на СССР бяха нулеви, престанаха да растат. Ако стане нещо такова по презумпция спира растежа и на нашата икономика, защото тя е силно обвързана. Защото всичките механизми на растеж са кредитни, те могат да се изплатят само в случай че има бъдещ растеж. Ако няма бъдещ растеж, нещата се разпадат. Ако в един момент растежа на нашата икономика, която е ориентирана към износ за Евросъюза спре, може самия Евросъюз да спре. Въпросът е че в един момент елитът ще бъде изкушен да започне да разрушава тази инфраструктура и цялата държава по европейски тип, която сега създава. Това може да бъде по всяко време следващите 10-15 години.

<>Имаш ли представа колко хора в България четат фантастика?
У нас много хора четат фантастика, но малко я купуват. Тиражите постоянно намаляват не само у нас, и в чужбина е така. Частично това се дължи на Интернет, частично се дължи на компютърните книги, защото те изяждат време. Имаш някакво ограничено свободно време, което можеш да запълниш с някакви неща. В България с фантастика се занимават, в смисъл четат и се интересуват няколко десетки хиляди души. Отидохме в кръчма в Мелник и кръчмаря като разбра, че сме фантасти се зарадва, защото бил фен на фантастиката.

<>А какво прави фантастиката толкова привлекателна?
Ами интересна за четене е, но пък допада не на всички хора, защото изисква различен тип мислене. Трябва да проявяваш гъвкавост. На едно място четеш за различен тип общество, техника и т.н., на друго за други, на трето пък попадаш на изцяло екшън. Но тиражите дори на комерисалната фантастика са около 1000 бройки на заглавие у нас. Книгите на Толкин, който е гигант, се продава по четири-пет хиляди бройки.

<>Какво е състоянието на българската фантастика в момента?
Тя е много различна. И тя е в състояние на преход, като цялата ни държава. Пише се фантастика, но тя не е типичната не е тази, която са писали 70-те научно приключенска фантастика за юноши. Защото нея няма кой да я чете, сега четат Хари Потър и такива магически фантастики която пак върши същата работа. Няма да се пише фантастика, която копира американската, защото е по-лесно да се преведе американската. Ще се пише фентъзи, но няма да е западен тип, а нещо смесено с наши фолклорни вметки. Янчо Чолаков написал много добър роман, в който имало дори граматически иновации написан е в минало бешело време бил съм се бил напил. Кибърпънк обаче ще се пише гарантирано. Поне аз смятам да пиша. Освен мен киберпънк пише още Георги Малинов. Разкази се пишат страшно много влизат повече млади хора. Издават се сборници. Има конкурси. Романите, които се явяват на конкурсите са по-слаби. Или на народа не му се пишат романи или няма време. Защото каквото и да работиш можеш да отделиш няколко дена за един разказ, но романа трябва да го пишеш поне няколко месеца, за да стане достатъчно добър все пак. Тази книжна работа може въобще да отмре. Аз например си пускам нещата в Интернет аудиторията е няколко пъти по-голяма. И потенциално може да се извади същата печалба, ако се измисли някаква система, като цената е няколко пъти по-малка отколкото на книгата. Книжка левче, или 50 ст. Да е толкова малко за да не го е яд човек, че ги е дал. Книжка на цената на мелодия за GSM. Може да се направи да се точи по GSM или да се поръчва с СМС. <>

А какво правиш през свободното си време?
Чета. Разкази основно. Чета по малко за различни нови технологии. Абсолютно без система. И това ми отнема три пъти повече време отколкото да чета фантастика. Чета за компютърни техники, такива които още са в проект шантави видове процесори. <>

Хобита някакви?
Максимум колело да покарам, но и него го използвам за придвижване между точка А и точка Б. Фантастиката е хоби. Техническите работи могат да минат и за професия, защото обикновено някой в България чул, че някой някъде разработил нещо, което евентуално би му било полезно и аз трябва да разбера къде го има, да вляза в контакт и т.н. и да видим дали не може да се направи по-евтино.

<>Довърши ами ако…
Въобще няма да го довърша. Има толкова интересни възможности ;)

За да не ме питате постоянно, къде са снимките от разните купони и пътешествия – ето казвам го тук, за да знаете. Засега имам няколко неща в www.dotphoto.com – за да ги видите трябва да напишете gorichka в юзер нейм полето. Скоро ще измислим по-добър вариант за фотогалерия, ама засега толкоз ;) Enjoy!

i az taka se osmelih da si napravq, shte vidim kakvo ste izleze ot cqlata tazi rabota:)
mnogo e interesno da stoq (sedq) do teb i da si komunikirame osven verbalno, v q-to i tuk v blogga:) golqm maitap!
I az ti pojelavam uspeh na shofiraneto i mnogo oste realni zapivki s companyto
tvoj veren fen

Това е снимка на Горичка от скорошно пътешествие до ждрелото на река Ерма. Пожелавам й успешен шофьорски курс, за да може когато си поиска да ходи на все така диви и красиви местенца ;)

Така ето ме и мен в блог-треската. Въпреки притесненията ми, които досега ме възпираха да блогвам, най-накрая май ми „светна“ ква е ползата и идеята на цялото мероприятие… По-добре късно, нали… Незнам какво ще излезе, но поне засега се очертава забавно ;)