Гърненцето

Много се забавлявах със статията Geeky Colors на ylith ;) Малко е дългичка, но четенето увлича и докато се усетя вече бях изчела всички части. Браво на авторката! Според тази цветна класификация, ако ще е geek изобщо, би трябвало да си падна по „нула“ със „сини примеси“ и лекичък „черен щрих“ ;) Anyone? ;) Бъзикам се!

Чак сега – 18:13 – има достатъчно Нет, че да блогна… А сутринта като установих, че съм си забравила телефона вкъщи си викам „голяма работа, не е толкова страшно, нали си имам Интернет и ICQ“. Да ама нета свърши и в офиса. Мъка цял ден – няма нет, няма телефон – а никой не праща пощенски гълъби напоследък. Отскъснати от света. Мани, ама и работа не успях да свърша като хората…
Роси, даже не можах да ти отговоря на коментара… Исках да кажа че „дренче“, „конци“ и квото е да е там при мен го няма. Само дупка ;) За щастие няма проблеми засега и вече ми мина съвсем. Стискам ти палци на теб! БТВ оказа се че страшно много хора се занимават със зъбари тия дни. Интересно – да не е свързано с магнитните бури?

Една крачка напред към блаженото невежество – оглупях с една степен. Един мъдрец по-малко на тоя свят и в мойта уста. Е, макар да ми беше за първи път мина бързо и не болеше, не беше страшно … до сега – упойката май ме пуска вече а не требе се пие алколец, че става лошичко… ;(( Ще си пулсирам явно цяла нощ…

Един приятел каза така:
MaNNiaC (4:51 PM) :

na gorichka bloga
pak obekt e na trevoga!
Yovko go posochi s pryst
vsichki jurnaha se v trys
na gorichka vyv dushata da nadniknat
oshte poveche da q obiknat ! ;-))))

Мерси за посрещането, Йовко ;)) Явно скътаването ми е било до време. Отсега нататък май ще трябва да внимавам к’ви ги пиша.

Днес американците си избират президент. Аз пък би трябвало да улесня читателите на списанието да си изберат фотоапарат като им разкажа за две нови Fuji-та: F450 и Е550. Само че както преброяването на гласовете в Охайо е зациклило, така съм зациклила и аз… и в опит да се изтръгна от капана на празния лист стихоплетствам ето така:

За мен отдавна хората говорят, че още нямам цифорв апарат,
Но аз със всеки съм готов да споря, че тва не пречи в моя занаят.
И все пак се заглеждам аз по Fuji, защото дава страшни цветове
И оптиката му перфектно служи, за снимане на мойте светове.

Простете за наивните рими ;-) Отчаян опит за призоваване на музата…

Нещо не се получи конкурса БГ Сайт този път. Или по-точно не се получи „тържествената церемония по награждаването на победителите“. Отидох малко по-рано на мястото на събитието в София Ленд, щото имах време и си представях как ще си почина, пиейки ментова цитронада и просто ще си зяпам оживлението наоколо. Хубаво, седнах си на масичка, но сервитьорките съвсем откровено ме игнорираха… На всичкото отгоре ме вдигнаха от масата – „за да пренаредим“. И след това се почна едночасово местене насам натам по масите. Зверски досадно. Чудех се дали да не си тръгна. Ама нали „медиите“ всички ги ухажват – настаниха ни. Публиката дойде, хората се бяха настроили да си прекарат весело, но неадкватния сценарий и несполучливо подбраната „шоу-програма“ (Йоана и Савина от Антибиотика пред тази аудитория?!), ужасното озвучаване, заради което нищо не се чуваше само дето главите ни заболяха, тотално ме подтиснаха – предполагам че и други в публиката също.
Иначе журито и арбитрите са си свършили работата професионално и съвестно. Но промяната в организацията (Българката уеб асоциация пое конкурса след като 5 години го правеше Жюстин и АБС Дизайн) си пролича, за съжаление в негативен нюанс.
За първи път от 6 години откакто съществува конкурса съм разочарована. Преди макар да имаше нападки и обвинения в субективност при оценяването, защита на лични интереси и какво ли още не, поне имаше страст и дух. На хората им пукаше, затова се ядосваха. Вчера в деня на народните будители, пубилката (уебаджии и фенове) беше заспала и отегчена. И по-голямата част се изнизаха още преди края. Естествено че никой нямаше и желание за купон след това.
Жалко, че така се получи. Има нужда от конкурси какъвто беше БГ Сайт. Но вече не е същото. И промяната, ако се продължи в посоката, която видях вчера, няма да е към добро.
Забавно – точно тази година мотото на конкурса бе „Тръгни от тук“, а не мен ми се стори, че внушението вчера бе „Спри до тук“.

Вчера си спретнахме един от най-веселите карнавали за Хелоуин досега. Подходящо място, много хора, всички маскирани при това много идейно и старателно, много настроение, танци-манци. Мерси на Люси и Калина, че ни събраха! Напоследък бяхме позациклили, ама сега се успокоихме, че има още заряд в тайфата. Ей другарчета, няма да се даваме! ;)
Поснимахме се доста, ама засега имаме само мойте снимки (www.dotphoto.com – gorichka), но чакаме още от Мира и Христо, от Весела като извади лентите и от Милена. А догодина още по-яки маски!
Между другото не лиспваше и малко „хорър“ елемент в тази нощ – таксиджията дето ни върна вкъщи беше като изваден от филм на ужасите и приказваше разни странни неща, карайки по тъмните пусти улици на мъгливата София… брррр … ама поне черпи с дъвки и пристигнахме благополучно ;)
Та така – прекрасен уикенд беше! Глътка въздух посред цунами ;) Сега обаче трябва яко да се заиграя с листовките, щото изпитът е съвсем скоро…

nachi pak sme vMotto toest oshte ;-
predishniia post beshe ot PDA-a ama mnogo neudno se pishe. POzdravi ot Heli! tq e tuka syshto. I kvo – ni piresh si bira i blogvash. ei sega shte postna i shte pokaja na horata tuk kvo e blog shtoto neshto ne zzacepvat kyv e smisyla.

testing raboti

„Чай за свободни хора“ – това беше слогана на чайовете на Биопрограма, ако не се лъжа. Мисля, че за следващата година организаторите на OpenFest би било добре да ги привлекат за спонсор. Ще пасне идеално… почти, щото по-подходяща вместо чай да бъде бира, но… въпрос на избор:)

С три думи – много ми хареса! За тези които не знаят – 2 пояснения. 1-во ОпенФест е „световен празник на софтуерната свобода“ и се говори за софтуер с отворен код, като Linux е най-известния пример. 2-ро аз не разбирам НИЩО от програмиране. (е, ако не броим малко Logo и Basic в пети клас в училище;)) – ама това наистина не се брои). Такаа, и като вече знаете това, представете си как се бях настроила към преживяването ми на събитието. Всъщност аз съм фен на идята на свободния софтуер заради хората, които го правят. Особено заради Сашо Шопов (ухх душичката!) И заради тях навих списанието да е медиен партньор на ОпенФеста тази година. И затова отидох в събота и неделя в Интер ЕКспо ЦЕнтър за да чуя и видя какво ще стане, и да разкажа после. Изненадите бяха няколко и всичките приятни.

• приятно, светло и широко място – хубава зала, въздух, техника… както си трябва
• много стройна и спокойна организация
• и най-вече: ОТКРИТИ и ПРИВЕТЛИВИ хора!

Макар да познавам 2-3ма „линуксаджии“ отпреди и да ги харесвам много, все пак ги мислех за изключения от правилото и очаквах че ще попадна в малко „сектантска“ обстановка: надменни разбирачи, върли фенове на разни там операционни системи, които се държат „снобски“. Ми така де – попадала съм на какви ли не сноби, включително на музикални такива. Нооо все пак явно нивото на интелигентност и адекватна информиронст за това „накъде върви света“ позволяват на линуксджиите (най-общо казано, съжалявам че не се сещам по-точна дума) да подхождат съвсем открито и спокойно и търпеливо към такива „прости юзери“ като мен. С което най-вече ме спечелиха окончателно за каузата си ;)

Пък и са много симпатични. Мммм трябва да опитам да навия поне част от тях да направим „календар ала пирели“ само че вместо горещи мацки, ще бъдат те на снимките. Пу аз снимам! Всъщност момичетата в тази фрий-общност са малко, но всичките са страхотни!!! Така че ще направим две версии на календара – за момиченца и за момченца. Дали ще се съберат 12 линукс-мацки?

Много приятно ми беше и когато отидох с тях на вечерното парти в Кривото. Първо се поласках от това, че ме поканиха. Второ, чувствах се като свидетел на зараждането на революция ;) На нещо ново и интересно, нещо хубаво и добро. Макар че не съм фен на революциите принципно. Ама такава отбрана комапния рядко се среща – всички са супер добри в това, което правят, имат признание от колеги от целия свят и дори са ги „давали по телевизора“ някои. Може би подобно е било чувството в бохемските компании на художниците и артистите от началото-средата на миналия век в Париж и насам-натам.
Когато хората променят света ей така докато си пият бира.

А сега трябва да напиша и материала за списанието… Ще ми се да стане готино… поне този път ;)