Гърненцето

Най-вкусните спагети – ever! :)

Не се вижда често такава гледка… :) И разбира се… не броихме кучето

Аматьорските ми мераци да се науча да свиря няколко парчета на акордеон, за да вдигам още по-голяма гюрунтия на главата на съседите, са на път да се подплътят. Първо се сдобих с инструмент – чудесен голям зелен акордеон, подарък от Бого. А сега най-накрая имам и учебник – с помощта на 12-годишната Здравка от Плевен. Тя е фен и приятел на Az-Deteto.com и за разлика от мен се занимава сериозно с музика (видео) .

Благодаря ти Здравка! :)

Много съм щастлива, че успях да хвана 1 ден и 1 нощ на Beglika Free Fest! Това просто е най-готиният бг фестивал на който съм била някога. Имаше артистичността на феста в Горна Бела Речка, музиката от ранните триградски фестивали и разните dnb openairs, колорита и купона от първия в Берковица. Обаче вместо агресия, боклук и напрежение, на Беглика имаше спорт, вегетариански и здравословни манджи, разнообразни усмихнати хора.

Шегувахме се, че глухарят, в чиято чест се прави феста, сигурно съвсем е оглушал от врявата :)

Браво на инициаторите, организаторите, спонсорите и най-вече на всички, които бяхме там. Догодина пак, надявам се.

Ето нещо като репортаж.

Тъжно :(
Въпреки простетите и медийния шум изглежда Странджа си отива. Държавата на практика разреши застрояването в територията на националния парк, съобщават от Коалиция „За да остане природа в България“ Пълния текст на тяхното становище – тук.

Който не е ходил в Странджа да види дивната й красота, по-добре да го направи това лято, че скоро сигурно само странджаките ще останат… а костенурките и другите защитени животни и растения просто ще изчезнат…

Ето и най-прясното допълнение – от самите потърпевши. Това е коментарът на Ралица към първия постинг по темата тук.
–
Здравейте, аз съм Ралица.

За съжаление колкото и абсурдна да звучи историята, която е поместена по горе – тя се случи на нас.
Сигурна на много хора звучи невероятна и си мислят, че подобно нещо не е възможно да се случи – аз самата все още не я проумявам.

Ако искате на ди подкрепите – може да го направите на:
http://nomoreviolence.hit.bg/
http://www.bgpetition.com/da_sprem_nasilieto_na_Tevno/

Ние сме готови да направим всичко, което зависи от нас – да се спрат действията на подобни хора – и да бъдат наказани. Защото там горе далеч от ‘цивилизацията’ явно те налагат своята варварщина.

Изпратили сме жалби и писма до всички институции и правосъдието,

Да се надяваме усилията ни да имат резултат.

Благодаря на всички за подкрепата ви!

И така, медицинските са налице, жалбата до прокуратурата е подадена, както и писмо до БТС. Ще видим нататък какво ще се случи или няма да се случи.

историята е тук

Това се случи на приятели преди 2 дни. Това е техният разказ:

Ще се опитам да разкажа случилото ни се тези почивни дни на планина в Пирин.
Тръгнахме около 8 часа вечерта петък от София аз(Ралица), моят съпруг Ивайло и наши приятели Лети и Иво.
Спахме на поляна преди Бъндерица на палатки, за да можем на следващата сутрин да тръгнем от х.Вихрен към Тевно езеро,
На другата сутрин в 10.30 потеглихме с раниците, палатки т н към Тевно езеро.
Имахме информация, че заслонът там е малък и хората не са много приветливи и че е по-удобно да се спи на палатка – таксата била 1.50.
В района на езерото пристигнахме око 19.30 -20.00 часа.
Пристигайки се опътихме към една близка до заслона поляна за да опънем палатките, преди да е заваляло отново. Аз се учудих че наоколо няма и други палатки.
В това време към нас се упъти човек от хижата и аз лично очаквах че идва да ни педупрепи за таксата, която бях чула че се плаща.
Той ни попита какжо правим и аз отговорих че мисли да разпънем палатки – при което той каза да се махаме оттук и че не може да ги опънем, показа документ.
Ивайло поиска да види отблизо документа за имената му , на което той видимо се ядоса, другиат Иво посегна към документа, но той го плесна по ръката – но все пак успяхме да прочетем името му Иван Дръков – доброволен сътрудник горско стопанство Пирин.
Вече видимо ядосан директно ни изгони ‘като плъхове’ – по негови думи, на което аз се възмутих и му казах, че това не е частна собственст и имаме право поне да седнем да починем след кат сме ходили цял ден и сме изморени. Той тръгна и каза да ходим някъде, където да не виждат очите му.
Ние отидохме няколко възвишения по нататък, където нямаше видимост, за да не го дразним.
Аз лично имах малко притеснение да не дойде отново, но решихме, че няма наблизо подходящо мясо за спане, а бяхме изморени, очакваше се отново да вали и решихме, че ако случая го налагаше може да ни състави акт.
Признавам, че аз лично не съм наясно с процедурата в случая – а и този служител също не ни запозна. Но каквато и да е със сигурност последвалите събития са извън всякаква моя представа за законност и реакция от страна на нормални хора и все още ми изглежда пълен абсурд.

Малко по-късно беше почнало да вали и се изсипа страхотен дъжд. Когато излязохме видяхме че е било град и цялата земя е побеляла.Използвайки затишието, ние с Ивайло се преместихме в нашата палатка и се приготвихме да лягаме. (някъде около 23 ч.)

По време на бурята имаше доста гръмотевици и изведнъж усетихме един доста силен удар върху палатката, след това още един, при което хукнахме навън.
Аз реших, че е гръмотевица, после си помислих, че може би са се съборили някакви големи камъни, получихме и 3ти удар и, когато Иво първи изхвърча от палатката е получил удар по главата. С тояга.
Вече бяхме навън, боси върху наслоения по земата град и обградени от 5 човека – въпросният Иван, който се оказа май хижар на заслона и 4 млади момчета с тояги.
Ивайло имаше рана на главата, от която течеше за мен лично сериозно количество кръв и по дрехите, а те продължаваха да го удрят с тоягите и по главата.
Аз се вкопчих в него, той едва си стоеше на краката и им казах да престанат, не виждат ли, че главата му е в кръв.
На този Иван май не му беше достатъчно и пак се опитваше да го сръга с тоягата – но слава богу през мен като жена избягваха да удрят.
После отидоха да се разпрвят по подобен начин и с Лети и другят Иво – който също получи удари с тоягите.
След това ни юрнаха да събираме багажите и да се махаме надалече. Събрахме и натъпкахме, колкото се може по бързо в раниците. Аз бях сериозно притеснена, защото главата на Ивайло беше в кръв, едва стоеше на крака – беше полунощ, наблизо нямаше подходящо място за бивакуване дори, палатката едната бе със счупени рейки.Направо се молех сам да оцелеем до сутринта.
Явно моята ‘паника’, а и молбите ми за ‘милост’ от тяхна страна имаха някакъв ефект – или прото вече си бяхме получили заслуженото, защото се ‘смилиха’ над нас и ни заведоха в заслона.
Там Ивайло получи първа помощ от един ветеринарен лекар, промиха и превързаха раната на главата му.
Не посмяхме да кажем какво се е случило, защото явно повечето присъстващи в хижата си пиеха ракията заедно.
Явно се симулира някакъв инцидент за злополука в нощта.
Няма да изпадам в подробности за последвалите абсурди и подигравки от страна на този хижар. Бяхме съгласни със всичко, погрижиха се за нас и прекарахме нощта в столовата на земята с одеяла и чувалите.
Просто дочакахме утрото притеснени и към 6 когато се просветли поехме надолу. Слязохме през хижа Демяница, като най – леко и после към пътя за Банско. Ивайло имаше и травма на крака, която също затрудняваше ходенето му и след около 7 часа успяхме да слезем.
Първото, което направихме бе да се приберем колкото се може по бързо към София и Пирогов вчера вечерта. Слава богу счупвания и фатални последици се оказа че няма.
Днес пак бяхме по лекари и оттук нататък ще предприемем каквото е възможно, за да не остане случилото се безнаказано. Всички, дори и органи на реда ни казват че законово нямаме никакви шансове да получим справедливост и по – добре да реагиране в същия на хижаря стил. Но на нас ни се иска да варваме, че в тази държава все има някакви законови начини за справедливост и че подобно поведение е осъдително и наказуемо.

И продължава да гърми… Може би склад за амуниции се е запалил? Първият гръм беше доста як – включи алармите на колите, разлая кучетата и събуди народа – 6:40. Дори се оформи облак-гъба…. Някъде северно от София…

Update (8:12) – взривил се е склад (4 склада) за боеприпаси в поделението в Челопечене. Казват че няма вредно замърсяване на въздуха. Писаха Dariknews, Focus-news, БНР…

Жюстин ми подари тази картинка на най-често срещаните думички в моя блог. Шаренко :). Добре, че не брои емотиконите…

Да се завре човек в задушния салон на Кино Влайкова в тези жеги си е направо подвиг – обаче когато е за концерт на Джендема, Блус Трафик и Три и половина – 100% си заслужава :)
Три и половина имат много сладка цигуларка, и чаровни бек-вокалистки балет съставен от 2-3 годишни хлапета. Много ми харесаха авторските парчета на Блус Трафик, които те казват, че са им много стари, но аз някак си не съм ги чувала досега. Невероятна банда са!
За Джендема – нямам думи, купонът винаги е на макс и се раздават до дъно.
В крайна сметка потвърдих за себе си: харесвам когато в музиката има жици и в текста смисъл ;) А блусът е такъв по дефиниция :)