Гърненцето

Обичам блог-щафетите :) Жюстин ме предизвика с тема, от която няма как да не се изкуша.

Ето и 5-те белега на моя абсолютен свят:

1. Иракли е резерват и няма никакъв шанс някой да построи каквото и да е между Обзор и Емона. Рила, Странджа и другите хубави места също са наистина защитени и ще си останат красиви и диви за векове напред.

2. Стигам от Плиска до НДК за 20 мин. с градския транспорт в час-пик.

3. Във вилата на Балкана имаме оптика от Спектър Нет и живея в София само по 3 дни седмично :)

4. Всички, с които ме среща работата, са точни, добронамерени и се разбираме от половин дума.

5. Имам време и пари да си пътешествам с яхтата, и разбира се голяма и весела тайфа за компания.

Любопитна съм да видя абсолютния свят на Гонзо, Чилко, Хели, Бого и Алекс :) Хайде, хора, давайте :)

В последния месец почти няма ден в който да не подучуя хората на най-различни места да си разказват за впечатленията от Гърция – Санторини, Катерини, Тасос, Кавала, Корфу. Освен че като че ли половината ми познати вече си планират лятната почивка там (или есенна по-скоро заради жегите), по Майските празници всички бяха там някъде.

Е, аз пък се отчетох по тази линия с екипната ни екскурзия
Солун-Катерини-Метеора. Всичко беше чудесно наистина. Само дето установих че имам известен проблем с гърците, или по-скоро гръцкия културен туризъм. Гледаме възхитителните им църкви, храмове, манастири, а пък аз нещо не успявам да им се зарадвам – все се сещам за историята и за борбата на нашата църква за независимост. По-мило си ми е нашето. Дори иконите на гърците не ми харесаха – нашите са по-живи.

Едно обаче им признах – Метеора. И пак не толкова заради самите манастири, ами заради това чудо на природата и за силата на поколения монаси да построят тези внушителни постройки, там където само орлите стигат. Това място е вълшебно и си заслужава да се види, дори не веднъж. Следващия път искам да прекарам поне 1 ден само там горе, да си стоя, да гледам и нищо да не правя :-)

В Az-Jenata.com сме пуснали едно кратичко видео от Великия Метеор, за който му се гледа :-)

Само два дни след като новият ни сайт www.LudiMladi.bg обяви конкурса си „Моето внуче“ вече дойде и първият участник – щастлив дядо на трима внука, от Силистра.
Ето снимките, които той изпрати :)
Знаех си, че най-готините от хората в златната възраст са доста активни в Интернет – доказателствата започват да валят. :)

А вчера Дира отбеляза 10 г. Беше лъскаво и пищно, какъвто се получи и целия „бранш“ напоследък. Добре, че има събития като ОпенОфест и БлогКамп, в които още се усеща духа на Интернет, защото иначе щях съвсем да се отчая и да отида на село да гледам крави. :)

На живо беше в пъти по-вълшебно и красиво отколкото на снимката! „Моля кажете не на шега, кой нарисува тази дъга ….“
Цветен и красив завършек на понеделника :) Може би добра поличба за седмицата?
Dennis също я щракна – от друго място.
А Чилко даже с видео.

„Давай напред и не забравяй. Една балада за българските герои“ беше филмът, който осмисли за мен тазгодишния София Филм Фест.
Понесени във вихъра на забързания ден и безбройните ни ангажименти и задължения, много бързо забравяме в каква ситуация живяхме само преди 20 години. Всъщност, тя май се е променила само привидно. Добре че го има Илия Троянов да ни припомни една част от новата ни история, която още е забулена и се правим, че не съществува, защото така е по-лесно.

Филмът има още две прожекции – днес от 19 ч. във Френския културен институт и утре от 18 ч. в Дома на киното. Дано повече хора го видят.

Признавам си, този път и аз гледах Music Idol. И за първи път дори пусках SMS-и. Но моят фаворит Ясен Зердев, за съжаление отпадна :(
Нищо, брат’чед, всички видяха, че си прекрасен певец! Свърши си работата в Music Idol – имаш по-широки хоризонти и възможности, отколкото един такъв конкурс би могъл да ти предложи. Смело напред и продължавай да пееш – нищо не може да ти попречи, защото имаш талант :)

Ето изпълнението на Ясен на малкия концерт.

Всеки момент започва „шоуто наречено БлогКамп 2008 – втората национална среща на хората занимаващи се с блогове, на журналисти, на иделолози и на любопитни хора.“
В 10 срещата започва с дискусия посветена на подслушването на Интернет.
от 11.30 – начално Конкурса “bLog” – незнам какво е това, ще видим на място :)
и от 11.45 до късния следобяд – дискусии, включващи темите от панелите
18.00 Парти в “Грамофон” – някак си най-уебското заведение в София.

След 15 мин. и аз съм там:)
а който не може да дойде – Богомил блогва на живо и има видео подкаст от събитието

Днес случайно на един курс, където с Мишо ходим да се образоваме, се подсетихме че преди повече от 10 г. имаше такова велико събитие – масовата приватизация.
Чудех се колко ли са обикновените граждани, които са получили дивиденти от цялата работа? Сигурно има такива. Струваше ли си?
С моето семейство така и не се включихме … :)

Тези дни с Жюстин и с Асен Начев си говорихме защо пишещите хора пишат или пък не пишат блогове.
И сигурно пак щях да си остана с говоренето, но този постинг в блога на Жюстин и коментарите към него ме издърпъха.

Аз съм пишещ човек. И пиша блог. Но последните години доста по-малко.
Имам за какво да пиша в блога. Идват ми думите, сърбят ме пръстите, обаче имам някакви нововъзникнали спирачки, които по-трудно ме допускат до реалното щракане по клавиатурата.

Може би е това:

1. Времето – преди доста блогвах от работата си, сега нямам този лукс, а по принцип в свободното си време се старая да съм далече от компютри, телефони и подобни.

2. Темите – много са ми интересни хората и случките с които се срещам покрай работата, но рядко върви да ги споделя така публично. А личните неща пък успявам да ги кажа на приятелите си и по други начини.

3. „Бумът“ на блоговете на български – колкото и да са малко в световен мащаб, българските блогове стават все повече и все по-видими. Преди ми беше много по-лесно, защото блоговете ги четяхме почти същите хора, които ги пишехме и повечето се познавахме и на живо. Сега доста по-отговорно. Каквото напишеш – вижда се веднага, хората започват да си правят изводи за теб според това което пишеш и т.н. Това ме стяга донякъде и ми отнема лекотата на споделянето, заради която толкова обичах да блогвам в началото.

4. Концентрацията – докато пиша този пост поне 10 пъти се отклонявам и към други неща – някой в кюто, нещо в мейла, някой в офиса…

5. Комерсиалното vs. Идеалното – малко ме е шубе, да не би като напиша нещо за някоя марка или пък услуга. От една страна – „да не си помислят хората“ че имам комерсиален мотив, от друга – да не би пък да направя твърде добра реклама на някой, който изобщо пък няма и да го оцени.

6. Умората от писането – като много години работата ти е била да пишеш ежедневно по много много знаци, се натрупва умора. Както готвача, който не иска да готви вкъщи. Както великия китарист, който не иска да свири на купони. Но всъщност умората полека лека вече ми минава :)

Търсенето продължава…. :)

Мислех, че ще проспя този 8-ми декември – нали вече не се водя студент и т.н. Обаче пак се намери повод за празнуване: стартът на Diploma.bg – един от новите ни проекти :) Сутринта започна ударно – с две ТВ интервюта по повод новия сайт. Добре че повечето колеги празнуват някъде и в офиса е по-широчко :)

Явно няма смисъл изобщо да се опитвам да пропусна осми декември – ЧРД Марианка!

От друга страна, все още се чудя какъв ли би бил света, ако Джон Ленън беше поживял още десетина години поне…

Както и да е – тук ще се танцува! :) Честит празник!