Гърненцето

Вчера открих, че не е страшно, когато закъсняваш за среща с фотограф – той си виси и си щрака, даже се радва, че има малко време да поснима, нищо че е доста студеничко навън.

Вчера Жюстин и Андрей и малкия ентусиазиран екип се класираха на второ място в блиц конкурса за късометражен филм на тема „любовен триъгълник“ – много готина идея в сценария, малко стряскаща на пръв поглед, ама доста актуална.
На бас, че ако се пробват , ще се класират добре и в този съвсем късометражен конкурс – за 2 минутни филмчета.

Още едно откритие от вчера – има таксиметрови шофьори, които четат всичко, което се пише в Интернет за тяхната работа и професия. Те са културни, възпитани, обичат Forigner и се канят да отидат да послушат отвън концерта им в зала Фестивална, никога не пият дори по 1 бира, когато са на работа.

И последното откровение от снощи: не се хващай на бас с барман, особено когато става дума за неговата специалност – питиетата :) Загубих 1 шоколад.

От месец-два датата 14 ноември е отбелязана в календара ми като специална – основно заради семинара на маркетинг гуруто Филип Котлър в Кемпински Зографски. В момента съм там. От 9 до 18. Интересно е – естествено. Пълно е с народ – естествено. Кофти организация (регистрация, кафе паузи и т.н.) – незнам дали е естествено?
В откриването на лекцията си професор Котлър каза, че всички книги за маркетинг, в които не се говори за Интернет са obsolete – неприложими, остарели, ненужни, неадекватни. На една вълна сме очевидно с професора :) Следващата седмица – четвъртък, 22 ноември, в Грамофон е премиерата на новата ни книга с Жюстин – „Онлайн маркетинг. Мисия още по-възможна“. Всички са поканени :)

Добре дошъл в блогърската агитка, казвам на любимия на всички ни (надявам се) Дядо Коледа!
Освен че от 5 години Дядо Коледа си има електронна пощенска кутия в нашия сайт Az-Deteto.com където получава писмата с желанията на българските дечица (и на поотраснали такива, но още вярващи в доброто и мечтите), от 2 дни той си има и блог. В блога си Дядо Коледа пише по два пъти дневно – като нищо ще го помоля да ме вземе на Северния полюс за един бърз курс по time management! :)
Събитията се случват толкова бързо, че в понеделник, когато правихме запис за БНР за Дядо Коледа и къде можем да го намерим в Интернет, изобщо не знаех, че той ще ни изненада така приятно с личен блог! Междувременно писмата до Дядо Коледа през Аз Детето станаха 1000 – само за 1 седмица от отварянето на кутията тази година.
Аз също ще му пиша, но още се чудя какво точно да ми бъде коледното желание :)

www.openfest.org и Ерик Йосефсон

С какво борбата за правата ни в цифровия свят е по-различна? Какви са най-честите заплахи и нарушения спрямо правата ни?
Най-трудното е, че законотворците и корпорациите не винаги осъзнават как техните нови закони и политики за управление на технологиите могат да застрашат основните човешки права, фундаментите на обществото. Никой не би помислил да иска от един библиотекар или продавач на вестници да записва името на всеки, който е прочел книга или купил вестник от него.

Повечето от нас разбират, че начинът, по който ще бъде позволено да работят компютърът за масова/обща употреба и самият Интернет, ще въздейства пряко на всяка част от обществото за десетилетия напред. Политиците обче гледат на това като на малък проблем, койтолесно може да бъде пропуснат поради страх или лобистки интереси.

Понякога ни казват, че не трябва да се притесняваме – все някак правилното нещо ще се случи, тъй като така или иначе всички други подходи са толкова фундаментално погрешни, че обществото по естествен път ще стигне до по-отворената Мрежа и по-отворен хардуер. Това може и да е вярно, но щетите нанесени междувременно могат да се окажат съсипващи.

Дори обменът на идеи и информация да бъде освободен от оковите на времето и пространството, цифровият свят е напълно зависим от своята техническа база. Блокирайте един порт, протокол или IP адрес и веднага цифровата единица се превръща в цифрова нула. Интернет е изграден така, че да устоява на подобни атаки, но нито една архитектура не е вечна. Революционната идея зад нея трябва да бъде възпроизвеждена и прилагана отново и отново – особен след като Интернет вече навлиза сериозно в старите недецентрализирани територии на телевизията и телефонията.

Да вземем например новите DVB (digital video broadcasting) стандарти. EFF се бори усилено срещу опитите на холивудските адвокати да включат DRM в следващата версия на този стандарт. Според нас DRM е напълно безсмислен и неефективен опит да се контролира цифровата информация. Но докато филмовата индустрия научи това, което музикална най-сетне вече разбира, има опасност в тези стандарти да бъде вмъкнат DRM – и европейските правителства да изискват цифровите ТВ приемници да го поддържат. Ако това стане, приложението на устройствата и софтуерът с отворен код за приемане и обработка на ефирно видео ще бъде силно ограничено. Това ще изкриви нормалния процес – ще попречи на хората да определят как да работи техния телевизор и към какво да се свързва.

От друга страна стои въпросът за баланса на силите между взаимодействащите страни. Когато двама души се срещнат в реалния свят, взаимодействието им носи елементи на взаимно признание и взаимни очаквания. В цифровия свят балансът на силите може да бъде много непрозрачен, особено между човека и голямата организация, която прилага последна технология за определяне на неговия профил.

Разполагаме със средства, които изкарват наяве баланса на силите, но понеже те са достъпни само за техничарите, понякога е трудно да обясним на тези, които пишат правилата, или да попречим на корпоративните или правителствени интереси да прокарват стратегии, които са в ущърб на отвореното общество.

Умишлени ли са опитите на евро-законодателите да сплашат и криминализират частните интернет потребители – с директиви като IPRED2 – или по-скоро неволна грешка от недоглеждане?
Интересен въпрос. Заплахата и криминализацията могат, както казвате, да бъдат възприемани така, сякаш едното води след себе си другото. По време на дебатите в Европейския парламент се чу, че гражданите трябва да бъдат научени да уважават интелектуалната собственост. Да, възникнаха подобни морални съображения. От друга страна, Европейската Комисия реши да се застъпи за IPRED2, тъй като децата имат нужда от защита от фалшиви лекарства и продукти.

Под тази доста мъглива повърхност лежи, разбира се, огромният проблем с кражбата на интелектуална собственост. Интелектуалната собственост като цяло, и индустриалната собственост в частност, е система с ясна цел – да движи иновациите. Трудно може да се твърди, че IPRED2 прави това. Много страни членки дори още не са финализирали IPRED1, така че как бихме могли да знаем дали имаме нужда от още по-твърди мерки? Всъщност OECD установи, че цифрите, които Комисията представи, по отношение размера на фалшивата икономика, са преувеличени. Това обяснява защо вместо на факти и данни, за оправдаване на директивата се използват аргументи от типа „в името на децата“.
Проблемът е, че за повечето участващи в този спор интелектуалната собственост е равнозначна на реалната собственост, и че колкото по-строги са законите за нейната защита, толкова по-добре ще бъде за всички.

Потребителите на мрежата, частни или не, разбират по-добре от всички, че защитата на авторските права трябва да търси баланса между интересите на праводържателите и обществото като цяло. Всекидневно те реално използват произведения, които са обществена собственост или без запазени авторски права, или се разпространяват под свободни лицензи, като Creative Commons. За тези, които имат твърдо фиксирана идея как би трябвало да работи интелектуалната собственост, тази гледна точка изглежда опасна.

Каква е вашата прогноза за второто четене на директивата? Защо го забавиха, има ли вече насрочена дата за гласуването?
Официално, IPRED2 е още в Парламента и това е много добра новина. Публикуването на първото четене в Официалния журнал на ЕС бе отложено заради нерешения въпрос кой има правото да вземе крайно становище по отношение на финалния текст. Заедно с FFII и други организации работим, за да подчертаем този проблем пред властите, тъй като смятаме, че липсващата поправка може сериозно да повлияе как ще бъдат интерпретирани прилагането на Директивата към паралелните (или „сиви“) импорти.

В настоящата версия липсва ключовата поправка за паралелното импортиране, гласувана и одобрена от Европейския парламент. Искрено се надявам да я върнат обратно.
Неофициално, IPRED2 вече е изпратена към Съвета и делегациите на страните членки. Различни са теориите какво ще се случи там. Според някои, наказателната уредба изобщо не е работа на Комисията и на Парламента и вярват, че IPRED2 никога няма да излезе от Съвета. Според други, би трябвало да има наказания на ниво ЕС, като страните членки се откажат от сувернитета си по отношение на тази директива.

Тук ролята на България е много важна. Държави като Великобритания не одобряват IPRED2, тъй като според тях тя стига твърде далеч. Ако България, насърчена от своя технологичен сектор, се присъедини към това мнение, мисля, че ще успеем да намалим проблемите, произтичащи от IPRED2.

Имат ли основание органите за борба с организираната престъпност да сплашват и да преследват „редовни“ интернет потребители?
Ако под „организирана“ разбираме престъпници, които имат ресурси и възможности отвъд тези на нормалните Интернет потребители, то какъв смисъл има да плашиш хората, които казваш, че защитаваш?
Но медалът има и по-тъмна страна. Копирайт индустрията настоява за мерки (IPRED1, Data Retention Directive и IPRED2), които сериозно заплашват личната неприкосновеност на Интернет потребителите.

Идеята е, че прехвърляйки гражданските нарушения на авторските права в територията на наказателното право, праводържателите не само прехвърлят стойността на прилагането на закона върху обществения бюджет, но и се възползват от предимството на по-агресивния подход на правоприлагащите органи към гражданите.
Едно е да те съди RIAA по подозрение за нарушаване на авторски права и да се опитва да изкопчи информация от твоя доставчик. Друго е на вратата ти да почука „екип за съвместно разследване“ – RIAA заедно с полицията, с нейното право да изисква лична информация, да конфискува предмети и да дава под съд.

Какви са правата на блогърите? От друга страна – какви правила и закони нарушават най-често те самите
Свободата на изразяване принадлежи на блогърите, но може да бъде ограничена от закона, който те прави отговорен за това, което казваш. Тези ограничения включват издаването на търговска тайна, злоупотребата с авторските права или с търговска марка, но също така клевета и разкриване на лични данни и факти.
В нашия сайт сме публикували юридическо ръководство за блогъри – Legal Guide for Bloggers – http://w2.eff.org/bloggers/ . То е конкретно за законите в САЩ, но могат да се видят основните принципи.
Ние вярваме, че журналстите трябва да ползват еднаква защита, независимо дали пишат на хартия или в блогове. Ако законът гарантира защита на свободата на словото за пресата и за отделните журналисти, то би трябвало същото да се отнася и за блогърите, които се занимават с журналистика. С такъв случай се сблъскахме, когато работихме по делото Apple v. Does в САЩ. Apple твърдяха, че блогването не е „истинска журналистика“, затова блогърът не би трябвало да се ползва със същата защита, която позволява на журналистите да не разкриват своите източници.

В много държави съществуват ограничения върху свободата на словото. Най-малкото, което трябва да направим, е да не допуснем тези ограничения да се разрастват – все пак в момента правим преход от свят, където само няколко собственици на медии имат глас, към свят, в който всички ние, потенциално, имаме своя глас онлайн.

Има ли случи на дела срещу европейски блогъри? В коя държава от ЕС блогърите са най-спокойни и защитени? Имате ли информация за ситуацията в България?
EDRi, European Digital Rights, има специална онлайн секция „Свободата на словото“, където се съобщава и за дела срещу европейски блогъри. Опасявам се, че не мога да кажа в коя държава блогърите са най-добре защитени, но мисля че Швеция би могла да бъде добър кандидат за тази позиция. Не толкова заради самите закони, а по-скоро заради това, че онлайн обществото там е силно и активно защитава основните принципи. Благодарение на EDRi знам, че българското Министерство на вътрешните работи през 2005 е издало заповед към най-големите Интернет доставчици в България, според която те „трябва да премахнат всички безплатни хостинг сървъри, които предлагат творби, радио записи, развлекателен или бизнес софтуер, изображения, снимки, книги, графични лога и др.“ и да уведомят властите за подобни случаи. Надявам се да науча повече за положението на българските блогъри от работата си с Интернет общество България, член на EDRi, особено след като от този септември и EFF е вече също член на EDRi.

Невероятно е колко силно може да бъде влиянието на онлайн обществото в тази област. От време на време демократичните правителства (дори тези, с чиито политики може и да не сме съгласни) се вслушват в предложенията и препоръките на „експертите“. А в този случай, на свободното изразяване онлайн, вие сте експертите! Трябва ви само една организация зад гърба ви и костюм и вратовръзка, когато отивате да се срещнете с тях.

Какво стана със софтуерните патенти в Европа – наистина ли ги отхвърлиха или просто дебатът се премести на друго ниво?

Оптимистичният отговор е, че софтуерните патенти все още не се прилагат в Европа. В някои държави, като Великобритания, патентното бюро действително отхвъря молби за патентоване на софтуер. След като директивата бе отхвърлена, нищо не попречи на английското патентно бюро да разработи собствен „тест в 4 стъпки“. Изглежда, че техния модел работи и сега от другите държави зависи да направят същото, ако искат.
По-песимистичният отговор е, че Европейският патентен офис (EPO) все още издава софтуерни патенти. В много случаи, даването на един такъв патент е достатъчно да убие цял бизнес. Освен това, предложенията за централизиран съд, който да решава тези въпроси, се придвижват напред. Едната от опасностите е практиката на EPO и тяхната интерпретация на Европейската конвенция за патентите да бъдe утвърдена от този нов съд. Ефектът би бил същият, както ако директивата за патентите беше приета.

EFF търси начини да подпомогне решаването на този проблем. Ако някой български или друг адвокат, специалист по патенти, чете в момента и би искал да помогне – нека се свърже с мен!

В ЕС има приети много декларации и стратегии за подкрепа и насърчаване на иновациите, технологиите, образованието, но прилагат ли се те в практиката?
Не мога да кажа за другите сектори, но в областта на софтуера ЕС не бърза с въвеждането и прилагането на очевидните и най-лесни стъпки – въвеждането на отворени стандарти и свободен софтуер в публичната администрация.

Често обаче най-добрите иновации идват от периферията – от пионери с почти нищо друго освен Интернет връзка. Според мен не трябва да чакаме ЕС да излезе с декларация, за да създаваме инструменти, които да трансформират и да подобряват Мрежата.

ЕС насърчава използването на отворени стандарти особено в електронните комуникации на държавните истититуции с гражданите. Има ли вероятност ЕС да наложи санкция на страна, която не спазва тези препоръки?

Това е много добър въпрос. Мисля, че единственият начин да разберем това, е да се стигне до съд. Но би било най-добре, ако самите европейски институции следваха собствените си препоръки. Тогава една санкция срещу държава-членка би имала много по-голяма морална тежест.

EFF, FFII разчитат на широка обществена подкрепа от гражданите на ЕС. Доколко институциите в ЕС се повлияват от общественото мнение и натиск? В България за съжаление не особено, засега.

Според мен гражданите също търсят неправителствените организации. Да се организираш и ангажираш е естетествено нещо. Всеки го прави. Мисля, че ЕС институциите са чувствителни към гражданските организации. При все това носителите на прогреса са винаги конкретни политици, отделни хора – докато победените са винаги анонимни.

Какви са очакванията ви към OpenFest 2007?
„Fest!“ на шведски означава „Купон Купон Купон!“ :-)

Този уикенд, освен кметските избори, по-интересното за мен събитие е Опен Фест 2007. Чуждестранните гости и тази година са много интересни – например Домас – един от създателите на Уикипедия, и Ерик – европейският представител на Фондацията електронни граници. Всеки момент на сайта на конференцията ще бъдат публикувани интервюта с Домас, Ерик и с Георг Грийв. Аз обаче не мога да се сдържа да пусна това с Ерик тук, защото ми е любимото :)

Незнам как да го разделя на части, затова го пускам в следващия пост от воле, малко е дълго – съжалявам. Ама е интересно… много.

Ще се видим в събота във Военния клуб :)

Токущо разбрах защо не блогвам напследък – обикновено ме вдъхновяват малки неща, които ми се случват далече от интернет и докато стигна онлайн вече съм се разсеяла или съм успяла да ги разкажа на живо на хората около мен.

затова сега бързам да си го напиша, докато Тони виси в сервиза да сложи зимните гуми :) Прекарсен парцален сняг заваля в София – като излизахме от концерта Селиа Мара вече беше покрило тревата и колите. Замирисва на ски, вино и сажди. И зимни гуми.

Селиа Мара направи страхотен концерт! Зала Люмиер не беше претъпкана, но всички знаехме защо сме там. Тази малка експлозивна бразилка пее толкова богато и различно, с най-различни бленди, стилове, нюанси, че изобщо се чудя как във флаейера я бяха сложили в едно изречение с Мано Чао. Не концерт, а цял фестивал ни подариха тя и бандата й. Накрая замалко да се избием в надпреварата да си купим диска. Продаваха го само за 15 лв (спокойно биха могли да вървят и на 25) и така почти всеки успя да си вземи. Аз също разбира се – има ги текстовете, инфо и освен това паричките със сигурност отиват при Селиа и нейния собствен лейбъл Глобалиста. И след концерта тя не се скри – а остана да си поговори и да даде автограф на всеки, който поиска. Мисля, че и станахме симатични – любопитно дали ще напише нещо за София в блога си :)

А вчера пък гледах новото представление на Камен Донев – за народното творчество. Пълна зала, нонстоп смях, бомбардировка с лафове откъм сцената и едонвременно с тях искреност и откровеност за нас си такива каквито сме :) „Не ми дишайте в лицето че ми разместихте лещите“ – в градския транспорт.
А как играе този човек! Заразително! Ще взема да ходя на курс по хорца или поне да си гледам Horo.bg :) Браво! Опа-тропа, чукче, люююш…

Това е най-сватбеното ми лято. Утре заминваме към Емона, миналата събота бяхме тук, през юни тук, а по 24 май – на най-блусарската сватба… засега :)
Като по-малка много мразех да ме водят по сватби, сега е забавно – повечето пъти. Даже водих хорото веднъж. Сега на Черга феста на Върпища продължавам с тренировките – три четвърти, седем осми – нема тайни :)
Прекрасно лято – музика, море. красиви бързи излети, много рождени дни също (една импровизация специално за Жюстин.)

Чудесно е да видиш и чуеш на живо впечатляващи хора като Серджо Зийман и Лари Хокман. Днешният Marketing Innovation Forum, организиран от Капитал, ми даде този шанс. И двамата бяха много интересни, мотивиращи и вдъхновяващи. Обядът също беше приятен – Red Devil си покязаха новите вкусотии в менюто – шоколадите са неустоими, а сред тях най-много червеният корал! (Деси, мерси за просветлението :-) )

И ако си бях тръгнала след презентацията на Зийман всичко щеше да е прекрасно. Но остнах да чуя и Гай Кавазаки. ОК че щеше да е „live по интернет“, нищо че връзката се скапа- случва се. Питам се дали той знаеше каква е аудтиорията в залата? Никакъв смисъл нямаше от презентацията му на този форум – същото все еднои да си я друпнеш от нета – 10 слайда, 20 минути, размер на шрифта 30 точки. Липсваше ми добавената стойност и спазеното обещание – мантрите, които великите маркетолози повтаряха този ден. Стана ми тъпо, че геройски издържах и предшестващата „загряваща“ реч на българския модератор. По програма пред всеки от 3-мата големи се изявяваше по 1 модертор, който уж да направи връзката между нашата действителност и глобалната. В началото си мислех, че само първият ме остави с резерви, но накрая той се оказа най-читавият.

Липсваше ми възможността за въпроси към БГ презентаторите. Липсваше ми възможността да се измъкна тихо от залата без да вдигам 20 души (сигруно затова бяхме в залата на Народния Театър :)) Вместо това се насладих на изобилие от „fancy words“ като „фактите от живота“, „реалия“, „касае“, „извинявам се за чуждиците“, както и на правописни грешки. Това удоволствие си го плащам дори.

По едно време се запитах – защо чак сега се случва този форум за иновациите в маркетинга. Сега ли чак маркетолозите се усетиха застрашени и търсят спасителните пояси. За мен е много ценен съветът на Лари Хокман: бъдете лоялни към клиентите си и спазвайте обещанията си.

Следащият MIForum дано спази своите.

(Илона, ето аз спазих моето към теб – да започна да пиша пак ;) 10x, че ме разръчка!)

Понякога съм се изкушавала, когато ми искат телефона обаче аз не искам да го кажа, да дам измислен номер, да сменя последната цифра например. Явно някой е постъпил по същия начин и е уцелил обаче моя номер.
От половин година насам чат-пат ми звънят на мобилния някакви хора различни и казват „Кога ще отвори магазина?“, „Ще работите ли днес?“. Обяснявам надълго и широко, че е станала грешка и нямам магазин. Наскоро в един от тези странни разговори разбрах, че става дума за магазин на Женския пазар. Днес разбрах, че моя номер е посочен като телефон на М.О.Л-а.
Нямам магазин. Не лъжете, когато си давате телефонните номера.

Очевидно не можем да спрем глобалното затопляне – поне не и от веднъж, като с магическа пръчка. Затова какво ни остава, освен да се адаптираме. Един приятен ефект от положителните температури през януари е, че може да се ходи да се тича в парка съвсем спокойно. А с малко Флойд на Sony плейъра търчането по замръзналите пътечки между съблечените дървената се превръща в приказка.