Проект „Великденски козунак“

Какво може да се обърка при приготвянето на козунак? Всичко. Вчера, само за една събота, успях да направя 5 вида козунаци – недовтасал, недопечен, превтасал, препечен под формата на разплути кифлички и най-накрая един вкусен и красив.

За първи път правих козунак преди 3 Великдена. И тогава се получи идеално – не знам дали заради късмета на начинаещия или заради помощта на Тони и Цеко при блъскането на тестото в плота (ужасно ги забавляваше тази част). Следващите години ставаха прилично, но по-зле от първия път, докато вчера стигнах дъното.

Уж всички продукти бяха налице, уж рецептата изпитана в семейството, но ми се стори че трябва да сложа една идея повече мляко и оттук започна драмата. Късно видях грешката – 24 яйца и 3 кг брашно вече бяха на каша в един леген и нямаше как да започна от начало. Вкарах още почти кило брашно допълнително, че да може да се извади това чудо и да го сложа на плота, но то все така си течеше. Изобщо не ми пукаше за провалените пропорции – исках само да спася нещо, нещо да стане за печене, че да не идат всички тези продукти на боклука. А брашното свърши. Магазинът далече, децата са гладни и се карат, мъжът ще донесе резервни продукти ама по-късно… Паника и трагедия.

Успокои ме 1 пакет брашно от съседите (ползвах го само като психологическа опора). Чудото беше втасало вече и реших да пробвам все пак да сплета един козунак. Обилно намаслено успях да отлепя тестото от плота. И се започна повторното втасване (от втората тава нататък), печенето и тъжното взиране в стъклото на фурната.

На третата тава вече бях уцелила градусите и времето за печене (старата печка има характер и неравномерно работещи реотани). Като извадих последната – 9 часа след началото на приключението – подкарах децата към банята и заедно с тях се трупясах да спя. Само дето ръцете така ме боляха…

И днес на по-мъдрото утро се престраших да разрежа козунаците и да видя резултата. А той е:

50% не става – на боклука или за рециклиране.

25% става горе-долу, ние ще си го ядем.

25% е чудесен – сладък, вкусен, дъхав, лек, на конци. Става за пред гости.

един перфектно измит леген.

яйчено-черупчена преграда срещу охлюви около лехата с марулките.

изстрадан опит и уроци за догодина.

По блоговете и кулинарните предавания изглежда толкова лесно да се направи козунак, че за малко да се засрамя, че не ми се получи.
За да по-добър резултат догодина, ето няколко съвета към мене си:

концентрация поне по време на забъркването – по възможност децата на разходка или на гости някъде

внимаваш с маята – да не я убиеш с прекалено топло мляко

рецептата е такава каквато е – макар и много детайли от приготвянето да са пропуснати, защото се предполага, че ги знаеш, спазвай количествата, колкото и безперспективна да ти изглежда в момента цялата работа.

поне по 1 кг брашно и 1 кубче мая в резерв, а най-добре запас от продуктите за още 1 път рецептата.

ако свърши маята – спешна помощ са малките магазинчета, във веригите няма.

3 кг брашно са много – докато половината се изпекат другите превтасват.

компания – за да блъскате на смени и да ти каже, ако се налага „дишай, каквото и да стане аз ще го изям“.

Честит празник! :)