12 разлики между уеб и mobile проектите

След 9 години „управление на проекти“ за уеб, и вече 1 г. за mobile, продължавам да се удивлявам от разликите между двете.

1. Контекстът. Самата концепция на мобилното приложение трябва да е съобразена с постоянно променящия се и различен контекст на потребителя и неговото мобилно устройство. Докато в уеб все още е достатъчно да направиш сайта mobile-friendly, в приложението трябва наистина да елиминираш всичко излишно, да стигнеш до есенцията, за да го направиш mobile-first.

2. Границите и възможностите. В уеб можеш да направиш почти всичко и по хиляда начина. В mobile ограниченията са много повече. От дизайна, така че да бъде удобен за ползване на малкия touch-екран. През избора на SDK/framework за самата разработка. До съобразяването на големината на данните, които приложението дърпа от мрежата, тъй като често потребителят ги плаща и то не евтино. В мобилните проекти доста по-често се чува „това не може да стане“ или „може, но ще е по-трудно/бавно/скъпо“. Понякога това те ядосва, но по-често те улеснява да се откажеш от по-малко важните неща и да се фокусираш върху най-ценното. Или да намериш изцяло друго творческо решение.

3. Ъпдейтите. Промените в уеб сайта стават достъпни до всички потребители едновременно. В mobile между края на разработката (публикуването в маркета)и оживяването на промените – може да мине и месец. Успоредно съществуват, и съответно трябва да поддържаш и управляваш, няколко версии на приложението. Включително някоя по-стара и без нови функции, предназначена за по-старите телефони и необновените операционни системи.

4. Дизайнът. Уеб сайт без дизайнер не става. В мобилните приложения – особено за Windows – поне в началото можеш да минеш и без него. Достатъчно е да следваш препоръките на платформата и да използваш стандартните контроли и интерфейс елементи.

5. Съвместимостта. Преди си мислех, че IE 6/8 e проблем. Защото не можех да си представя фрагментацията и волните интерпретации на производителите в Android устройствата. Както и това, че ако искаш да използваш модните възможности на операционните системи и устройствата, над половината от потребителите ти няма да ги видят изобщо.

6. Винаги изоставаш. Хората още не са си обновили приложението за последната версия на iOS/Android, а вече излиза бета на следващата. И променят SDK-то и вкарват нов език за разработка. Добре поне, че у нас сме с около година и половина назад от осезаемото навлизане на новите устройства и ОС. Но, ако правиш глобално приложение…

7. Ръцете върху клавиатурата. Винаги можеш да намериш още един-двама-петима програмиста за уеб. Тези, които пишат софтуер за мобилни приложения са малко, скъпи и придирчиви.

8. Тестването. За уеб нещата са ясни – има натрупана добра практика и различни подходи към тестването, така че за всеки проект да се намери решение. Докато мобилни приложения трябва задължително да се тестват и на достатъчно на брой и като разнообразие физически устройства – а това е бавно и/или скъпо.

9. Битката за сърцата на хората и място в джоба им. Шансът човек да попадне на сайта ти е много по-голям, отколкото това да се случи с мобилното ти приложение. App Store не е Google Search. Ако човек все пак го изтегли и инсталира, но нещо не му хареса – веднага ще го изтрие. Докато в браузера си можем да пазим списък със стотици любими сайтове, в паметта на телефона има място само за 10-20 външни приложения. Само нещо наистина полезно ще оцелее достатъчно дълго в телефона. Продуктът е на първо място, а growth hacking е неговата най-важна маркетингова стратегия.

10. Скоростта. Мобилните потребители не обичат да чакат. Често мобилният Интернет е бавен и затова още повече трябва да се внимава за скоростта на зареждане и работа. Ето тук проличава добрият дизайн – когато потребителят остава с усещането, че приложението е по-бързо, отколкото е то в действителност.

11. Сигурността. Неудобно е да пишеш с 1 пръст дълги пароли и да попълваш сложни логини на екрана на телефона. Затова хората не искат всеки път да се оторизират по сложния начин, а все пак държат да използват сигурно приложение. Особено, когато става дума за пари – мобилно банкиране, мобилни плащания и т.н. Голямото предизвикателство е как да балансираш между сигурността и удобството.

12. Agile не е пожелание, а изискване. Къси срокове за разработка и публикуване на нови версии и нови функции, защото както стана ясно в точка 6: в момента, в който си пуснал новата версия, вече си изостанал.

А кое е общото тогава? Хората. И това е добра новина ;)

6 мнения за “12 разлики между уеб и mobile проектите”

  1. Ама въобще не съм съгласен с около половината от точките. Така че ще карам по ред:

    1. Концепцията за „мобилен контекст“ като нещо фундаментално различно от дотогавашния начин на ползване на приложения и уеб се оказа несъстоятелна. Разликите в размера на екрана и начина на взаимодействие с устройството са съвсем различно нещо – таблетите вече достигат и задминават размерите на лаптопите, лаптопите се сдобиха с екрани, реагиращи на докосване… Ето какво пише и Luke Wroblewski по въпроса:
    „But if there’s one thing I’ve learned in observing people on their mobile devices, it’s that they’ll do anything on mobile if they have the need. Write long emails? Check. Manage complex sets of information? Check. And the list goes on. If people want to do it, they’ll do it on mobile -especially when it’s their only or most convenient option.“
    http://www.lukew.com/ff/entry.asp?1333

    2. А пък аз си мислех, че уеб все още догонва възможностите на мобилните и не само устройства. :-)

    5. Сега като знаеш колко различни версии и модификации на Андроид виреят сред потребителите, представиси как почти всяка има различен подразбиращ се браузър – различна версия, различни модификации от производителя.
    Peter-Paul Koch за различините версии на Хром(иум): http://www.quirksmode.org/blog/archives/2015/02/counting_chromi.html

    8. За съжаление тестването на уебсайт на мобилни устройства не е по-лесно от тестването на приложение. Много различни браузъри, много различи размери на екрана. И също като тестването на приложение става най-добре на истински устройства. Емулацията на малки екрани във Chrome и Firefox помага много по време на разработка, но без тестване на истински устройства не става.

    10. Мобилните връзки са бавни за всички. И докато приложението, инсталирано на устройството, трябва да изтегли само необходимите данни, в уеб се тегли всеки път и самото приложение (освен ако разработчиците не се постараят малко повече, ма като гледам, не е задължително).

  2. Гонзо, както обикновено, готино включване! ;)
    Всъщност не се разминаваме чак толкова. В този случай сравнявам мобилното приложение с масовия уеб сайт, който в най-добрия случай е донякъде с responsive дизайн. А не с добре оптимизираният за mobile уеб сайт, който май имаш предвид ти.

    1. Мобилният контекст – да, именно ограниченията на устройствата и OS, плюс това, че не можеш изобщо да предвидиш откъде и кога човекът ще „влезе“ в приложението, ни кара да се фокусираме върху основното и да опитаме да улесним човека, дори когато не е супер мотивиран да направи това, което искаме от него. В това отношение повечето уеб сайтове имат да догонват и да се учат от мобилните приложения. Нещо такова казва май и Luke Wroblewski с „rethink Web Design“.

    2. От моя гледна точка в уеб е много по-лесно да сбъднем фантазиите на клиента (ако решим, че искаме), докато в mobile с едвам прикрито удоволствие използваме ограниченията на устройството, платформата, като аргумент да не го направим ;)

    5. Освен да въздъхна примирено, какво ми остава…

    8. Последната надежда е в QA-ите ;)

    10. Ето едно предимство на приложението пред сайта, но това е друга тема.

  3. Гори, в разсъжденията ти относно сайтовете има едно нещо, което пропускаш. Един съвременен сайт е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да е „оптимизиран“ за всякакви устройства и ситуации. Като пример, днес попаднах в статистиките на един сайт на посещения от Плейстейшън 3 и Плейстейшън Вита, на домашния телевизор и четеца за електронни книги имаме браузъри и аз съм ги ползвал.

    Когато Luke Wroblewski говори (или говореше, щото тези статии ги е писал преди 4 – 5 години :-) за „rethink Web Design“, има предвид, че презумпцията, че потребителите, ползващи мобилни устройста, са в движение, не внимават много – много и т.н. ни кара да премислим приоритетите при дизайна и разработката, но всъщност това важи и за потребителите от не-мобилни устройства. Независимо от устройството потребителите бързат, не внимават и цъкат където им падне. И за това той казва, че е необходимо да се преосмисли уеб въобще, защото всъщност няма разлика между мобилен и десктоп уеб. Или поне аз така го разбирам :-)

  4. Здравей и евала за страхотната статия. Съгласен съм напълно… Искам само да спомена нещо за точка 4 за дизайна, но може ли само да добавя, че в последно време с модата на WordPress, би могло също да се мине и без дизайнер за уеб-сайта :)

  5. Така е :) Но дори с WordPress отдолу, за по-амбициозните сайтове е важно да си имат дизайнер, както и добър WP developer. Защото според мен WordPress не е мода, а един от възможните подходи, когато правиш сайт и също както останалите той си има своите предимства и недостатъци.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *