Бонжур мон божур!

Голямото дългоочаквано приключение наречено “Гергьовското море” приключи снощи в 1.30 когато разтоварихме невъобразимо количество багаж вкъщи на балкона, за да избегнем грешката от последния път когато си донесохме една колония мравки.
Дени вече успя да опише основните моменти в пътешествието и местата, които видяхме за тези 4 дни 4-8 май – Атанасовско езеро, Иракли, Балчик, Камен Бряг, Шабла, Дуранкулак, Каварна, Калиакра, Мидената Ферма, Мадарския Конник, Велико Търново. Плюс няколко бензиностанции – основно OMV. В нощта на пътуването към морето изчаквахме кервана на Старозагорското OMV, където повисяхме доволно време. Някои видяха розови зайци в парка. Други привлякоха загриженото внимание на пазителите на реда. Трети събудиха местния вулканизатор, за да им каже, че всъщност гумата изобщо не е спукана, а си е съвсем наред ;) Навръщане пък пак в OMV само че в Търговище пихме залязващи кафета.
Тръгнахме 4 коли – 3 черевени и една сребърна. На морето се събрахме с още 3. За щастие всички се върнахме благополучно, макар че екшън не липсваше. Едната кола беше пропаднала в тъмното в един трап и на фона на иначе романтичния ираклийски изгрев я вадихме. И я извадихме здрава. След това на връщане имаше едно леко ПТП край Варна, един паднал акумулатор, но всичко се размина възможно най-леко. А поуката е ясна – на път не се бърза.
Страшно динамично пътешествие се получи. Надбягване с облаци и дъжд. Криеница с вятъра. Упражнения по бързо разпъване и събиране палатки и лагер. И много снимки и постоянно весело настроение. Много хубаво си импровизирахме 20 души – спонтанни и свободни. Без нерви и караници – представяте ли си? И всички останахме щастливи и доволни.. 10х приятели!
Двамата именници в бандата почитахме на всяка спирка, а дори имаха специален подарък – концерт на Назарет в Каварна! Как ли са ги докарали се чудя, но няма значение – догодина да докарат още по-интересни групи. Е, изтървахме Костурица, и циганския оркестър от Ъндърграунд, но… такъв бил шанса този път.
Естествено стабилни почерпки хич не липсваха – първата вечер на почит беше джентата, на Камен бряг ракийката (една такава домашна хубава!) А бирате се лееше като минерална вода.
Преядохме с миди, риби и хайвери. Все деликатеси. Нагледахме се на люляци и зеленина. На птички и пчелички също. И две пепелянки. Едната даже се амбицира да подкара колата и се покатери по гумата – ама не успя да припали. Освен това бяхме заплашени от дива котка, или по-скоро от една мяукаща дебела опашка, която панически профуча през бивака ни. Изобщо – природа отвсякъде! А какви чудни местенца открихме за къмпинг… Ама те засега са тайният резерв.
Инвестирах 20тина лв в литература тип “легенди за българското черноморие”, “имената на местностите в бг черноморие” и понаучих доста интересни неща. Примерно това, че селото Иракли е изоставено преди стотина година заради голямата влажност и маларията, която тормозила населението там.
С две думи – супер кеф!
Плановете за пътешествия се разшириха. Дано имаме време и попътен вятър ;))