ОСТАВКА – скоро и във всички градове

Онези в НС са царе на изопачавенето и манипулацията. Казват, че трябвало и другите градове да се вдигнат – същото като през февруари – тогава можели евентуално да си помислят за ОСТАВКА

То и сега протестът не е само в София – Пловдив, Варна, Благоевград и българи по целия свят.

Хайде, вдигнете се – всички, навсякъде. Трябва ни подкрепление.

Това не е и никога не е бил протест на софиянци. Най-малкото половината от хората на площада пред парламента и МС са дошли в София от друг български град. Техните родители, роднини и приятели още са в тези големи и малки градове и села. Те познават близките си и знаят, че не крещят 40 дни в горещото лято и не се оставят на бруталността на полицията срещу заплащане. Те знаят, че децата им са в София, защото по родните им места няма работа или тя се намира само със сериозни връзки, каквито обикновено имат по-некадърните, но по-наглите.
Хайде, излезете и вие – където и да сте, колкото и да сте. Знаем, че и вие искате тази ОСТАВКА. Кажете го публично – по-страшно ще е, ако си мълчите.

Няма оправдание.

за вдъхновение :)

Оставка

40 дни вече крещим ОСТАВКА.

За 40 дни се създават нови и се рушат стари навици. Е, вече имаме стабилен навик да сме граждани.

40-тия ден е специален – „питката“ на бебето, панахидата, постите – все 40 дни.

Време е правителството на Орешарски – толкова прозрачно задкулисно и мафиотско – да си подаде оставката. Наистина.

Няма нужда да се лутаме 40 години в пустинята (23 години вече го правим). Въпрос на няколко месеца най-много е да стигнем до новото начало. Няма да се откажем, защото нямаме друг избор.

ОСТАВКА! СЕГА!

1 година след „Орлов мост“ – отново и повече

От както сме с ново правителство, съм нащрек какво ще ни изкара на площада. Ето че развръзката бързо дойде. Поне зад половината лайкове да застанем физически довечера, за да се види, че сме истински и още сме тук.
Ако не ви стига мотивация – прочетете Радан Кънев и Дневник по темата.

А шампоанът ти става ли за ядене?

Защо да си слагаме върху косата (и кожата и изобщо) козметики, направени от разни химично и отровно звучащи съставки? Колко по-хубаво и по-вкусно звучи да се изкъпеш със шампоан с пшеница, овес или просо, в който има още етерични масла от мента, розмарин, чаено дърво, невен. И всички тези растения са сертифицирано натурални и внимателно обгрижвани в биодаминични градини.
Точно това си помислих миналата седмица, когато нашите приятели и клиенти от Селекта събраха на следобедна закуска с вкусна кестенова торта и други изкушения букет чаровник блогърки, за да ни разкажат за новите продукти за коса на Weleda (описани най-добре lвъв фейсбук страницата им)
Фен съм на Weleda от преди 4 години, когато, бременна, започнах да обръщам повече внимание и да се замислям по въпроса за чистотата и „натурално“-то на продуктите, които ползвам – козметика, храна, напитки. Когато носиш отговорност за здравето и на още някого, не само за своето собствено, тогава „превключването“ към темата за здравословността става някак си естествено.
Първо са лекарствата – откриваш хомеопатията. След това идват храната и козметиката и нататък полека-лека в един момент се оказва, че живееш по нов начин.
Тепърва предстои да се убедя в ефикасността на новите шампоани и балсами за коса на Weleda (казаха, да очакваме ефект поне след 3-4 измивания). Но със сигурност нещо, което става за ядене, едва ли ще навреди, ако си го намажеш на главата. Напротив – вярвам, че само ще помогне за по-здрава и жизнена коса, а значи и за по-красива :)

Изборите и цветът на морето

Тези избори ще са различни за мен – някак си така се получи. След много чудене и четене реших, че ми е омръзнало да гласувам „против“, „срещу“ и да избирам „по-малкото зло“ – видя се че няма смисъл, нищо не се променя. Намерих си причини да гласувам „за“ в лицето на Зелените (№26):

  • по самото си естество зелената идея гледа напред в бъдещето – устойчивото развитие, а не бързото забогатяване на всяка цена. Да мислим какво ще оставим на децата ни и техните деца е важно и винаги е била традиционна българска ценност, но напоследък я забравихме.
  • нямат ДС агенти в листите
  • единствената от партиите, в която членуват мои приятели и водещите й лица изглеждат малко по-близо, макар че не ги познавам лично
  • активът й са почти само млади хора, активни, готини, много пътували, много чели, много работещи, с визия как можем всички да живеем по-добре.
  • очевидно нямат кофти финансиране – нямат никакво почти. затова и нямат медийна кампания.
  • Съзнавам, че вероятността да влязат в парламента е малка. Но дори 1% да съберат е добре – така ще получат субсидия и ще могат да продължат да работят, може би една идея по-спокойно. Това е начинът да просъществуват малките партии, защото те са носители на надеждата и може би някой ден ще дадат реална алтернатива на статуквото.

    Между другото, получих писмо – истинско, хартиено, от ДСБ – добър маркетинг, признавам, впечатлих се. Но посланията вътре не са за мен вече. Не ми е достатъчно да спрем комунистите. Искам нещо повече, по-устойчиво от противопоставянето сини-червени, windows-linux, биохрана-макдоналдс. Искам да казвам повече „да“, отколкото „не“. Синята идея беше моя през 90-те, сега моята идея е синьо-зелената – като цветът на морето :). Морето, на което искам децата ми също да могат да се радват, така както аз, когато бях малка.

    Тъпизъм в синьо

    Тъпо ми е. Ама много. През 2009 не успях да гласувам – не, че бях убедена, че сините, към които клоня традиционно си заслужаваха и тогава. Сега тамън се бях прежалила да гласувам, да преглътна дори ДСБ, ако успеят да направят нещо поне приличащо на демократично обединение. Но не успяха.
    Единствените други, които са ми симпатични са ПП Зелените. Сега до 12 май остава да си отговаря на въпроса дали си струва изобщо да гласувам и то за някой, който към момента изглежда няма никакъв шанс да влезе в парламента.

    Или черевно-полицейското бъдеще е единственото, което имаме?

    Представи си, колко мe e яд – толкова, че дори прописах в блога си отново след 3 години пауза! ;)

    Моят град

    Kafene.bg – сайтът за култура и изкуство, днес празнува 3 години! По този повод довечера откриваме фотоизложба на тема „Моят град“ в книжарницата на National Geographic при станцията на метрото в подлеза на СУ. А днес през целия ден ще тече виртуална блог изложба със снимките от конкурса „Моят град„. Всеки е добре дошъл да се включи като приюти снимката, която най-много му харесва :)

    Аз си избрах снимката „Къщи над Янтра“ на Марина Делимаркова, защото точно така виждам Велико Търново, когато затворя очи и се сетя за всички прекрасни моменти и прекрасните хора, които срещам там.

    Моят Град - Kafene.bg

    ЧРД Кафене.бг! Пожелавам ти да доживееш поне до 33 г без да се огънеш на чалгата и пошлотията! :)
    И – слънчев джулая everyone! :)

    Приказки за лека нощ

    „Въпреки че беше с окраска по-подходяща за пеперуда, Тео вярваше, че е тигър и правеше всичко като тигър. Дори спеше като Тигър.“

    Това е любимата ми част от супер симпатичната приказка, написана от Верджи и илюстрирана от Веси, специално за Аз Детето. Всъщност това е само първата от приказките за лека нощ с главни герои тигърчето Тео и лъвчето Лео, които ще се появяват периодично в новата рубрика в детския сайт – първо по една седмично, после всяка вечер нова. За радост на децата и родителите :)

    Вино и кино

    Супер вдъхновяващ ден :) Сутринта гледайки The Boat That Rocked се сетих за Емо Братанов – най-готиния рок водещ у нас от времето когато рока беше млад. Eмо, човече, обади се! Благодаря ти, че като твоя асистентка имах шанса да видя отблизо българския рокендрол на 90-те! А също и за „артистичното ми име“ gorry bell заслугата е твоя – 10x!
    А на обяд, в рамките на поредния семинар-обучание за онлайн маркетинг и ефективна Интернет реклама, който провеждаме, имах късмета да открия по неповторим начин новото вино на Катаржина – Carpe Diem. Страхотно.

    Местата за игра в моето детство

    Отне ми известно време да изровя и сканирам снимка от типичните места където си играехме като малки. Ето я – зад блока :) Много сме смешни :)

    Който си няма село ваканциите си ги изкарва в града, зад блока, в двора на съседното училище, в квартала. Стояхме до късно, провиквайки се „Още пет минути, мамо!“ в отговор на родителските позиви през балкона. Скачахме на ластик, на народна топка бяхме железни, със съседния блок бяхме в постоянна война (доста сериозна на моменти), като малко по-големи играехме на филми – Изаура, Синьо Лято, Седморката на Блейк… през зимата строяхме крепости и струпвахме камари арсенл от снежни топки, пързаляхме се с всичко, което ставаше за пързаляне. Беше хубаво :)
    Ще ми се и Зори да може да се порадва и да играе така, че дори и повече и по-добре от мен – дано има повече хубави нови места за игра за децата в градовете.

    С това поемам щафетата от Жюстин и на свой ред предавам към Ермина, Бети и мацките от Ри Ри Ра – споделете моля къде и на какво си играхте като малки и дайте една по една усмивка от старите ленти, да се стоплим в този студ :)