Уикенда бях в Пловдив на „семинар“ на Сони. Невероятно весело си изкарахме. Това адски рядко се случва на фирмени мероприятия. Бяхме 30-тина души „медии“ и сърцатия екип на Сони БГ. След презентациите отидохме да караме картинг. Обаче заваля страхотно. И все пак направихме състезанието. Изкаляхме се до ушите, подгизнахме до кости, на пистата падна страхотно пързаляне и въртене и много смях. Доста често забравях, че всъщност не карам лодка, но след като минеш през първата локва и водата нахлуе в седалката ти става все едно. Беше добра тръпка . Не разбрах как, но се класирах за финала – единственото момиче. Публиката викаше за мен с цяло гърло, но хлъзгавата настилка си е кофти нещо – точно на последния завой се завъртях и изостанах – последна. Въпреки това си имам сертифакт от писта „Лаута“ за „доказан фен, пилотирал на дъжд“. Шампионите – Слави от „Компютри“ и Емо Братанов (моят стар приятел и първи колега от „кариерата“ ми като музикален журналист в Дарик) – споделиха шампанското си и пристигнахме в хотела в още по-добро настроение. После преядохме. После танцувахме (в Петното). После с Део отидохме на среднощна обиколка на стария град. Беше фантастично – толкова пъти съм била там, но никога не съм виждала по такъв начин улиците му. Може би заради намокрения от дъжд калдаръм. А може би и заради чувството, че приятелството и добрите отношения с колегите издържат на промените, които настъпват в „конюктурата“ на работата.
След 4 часа опити за сън дойде новия ден и новият екшън. Фотосъстезанието на Сони, което познай кой спечели – аз! ;) Голям кеф се оказа да печелиш конкурси. Толкова много „браво“, „поздравления“ не съм чувала откакто излезе книгата. Приятно е. За съжаление още нямам снимките от конкурса, но като дойдат ще покажа. Самото състезание беше като куест. Ходиш на определени места, теглиш задачи, снимаш, отчиташ се, взимаш стикер и продлъжваш. 30 души въоръжени с фотоапарати се щурахме из Стария град и нахлувахме на талази в къщи-музеи, античня театър.
Още по-хубаво стана, че не се върнах с групата, а останах с Тони и Хрис да пием кафе и да гледаме бурята и дъжда . Прибрахме се след градушката.
Беше чудесно. Пловдив си остава един от любимите ми градове.
Ще има още снимки… скоро. ;)