Гърненцето

Много весела постановка е „ножица-трепач“ в ТБА. Снощи успяхме да я видим най-накрая. Смях, смях, смях. Актьорите са велики направо. Само дето малко ми загорча заради „интерактивността“ с публиката. Наистина ни питаха „кой е убиеца“ и „напомняхме“ на следователя за пропуснати улики… Но всъщност накрая колебанията на публиката бяха само между 2 потенциални убийци – фризьорката и арменеца. Т.е. така беше изиграно представлението до момента, че фризьорът остана извън подозрение. Значи все пак актьорите водят публиката към предварително решена посока. Гласувахме уж, като повечето бяхме за арменеца. И него арестуваха. Но всъщност трудно бихме посочили друг за най-вероятен убиец, просто защото така беше изиграно до момента. Те ни казаха, че изиграли краят според нашата версия, но тя нямаше как да бъде друга в случая. Краят е ясен още в началото. А не след гласуването на публиката. Така ми се струва.
А и случайните зрители, които се качиха на сцената… всъщност се оказаха не чак толкова случайни. Първия път почти всички се вързахме – една баба пенка, пощальонка се качи за да изиграе във възстановката как баронесата се обаждала вкъщи. След това обаче един мрачен тип се изказваше за ЕС, циганите, и чистотата на София… И после един дядо се качи да говори по телефона с къщата на баронесата да свери някакви показания. Оказа се, че всички те са актьори. Мрачният тип дори беше написан в програмата.
Но това си е разбираемо де. Прекалено рисковано е да оставиш на публиката такава важна роля, като да зададе правилните въпорси, от които зависи да се придвижи действието напред.
Въпреки това не чак толкова спонтанно взаимодействие с публиката, колкото беше рекламирано и очаквано, постановката е чудесна, запленяваща и забавна. Гледайте я, ако още не сте. ;)) И кажете после кой е бил убиеца при вас.

Чета „9.99“ книгата, в която един рекламист разказва какъв нечовешки ад е да работиш в рекламна агенция – наркотици, депресии, манипулации… Уж е нещо като дневник. Истински истории и случки, истинските му терзания. И пише, че целта на тази книга е да го уволнят, щото иска да се махне от там, но не да напусне сам. И си признава, че няма да го уволнят, а дори ще го повишат заради книгата. Само дето ми се струва, че и това е реклама.
Идеята ми беше – какво ли би излязло, ако взема че опиша моята работа и моят „бранш“. Не е толкова брутално – за щастие. Пък и това, че сме в България си има две-три много ценни страни, което ни прави сравнително по-устойчви – 1) не признаваме авторитети и някой да ни се прави на велик, и да ни казва как да живеем, 2) нямаме пари да харчим за глупости и затова не сме чак толоква консуматорски настроени, 3) обичаме ракията и да си клатим краката в службата (няма как да се преработим). И дори ЕС няма да ни оправи – пак за щастие ;).

След гергьовското море бачкането ме връхлетя като цунами. Тази седмица пак сме на дедлайн. Но междувременно има няколко интересни случки.
В петък на дървеното облъчвахме ренката и мартинчо с идеята за Криейтив Комънс в другарска атмосфера изтпълнена с изпарения от водка. Мисля да пусна фотосите си под КК, но още незнам как точно се прави това. Надявам се довечера на срещата с Лесиг и представянето на open-culture.net да ми просветне.
В събота пък успях да стигна до представянето на първите книжки от поредицата „Аз детето“ на az-deteto.com където сред тебеширени русинки на асфалта и сладоледeни изкушения с огромна радост си побръбрих с моят скъп партнер джей томс и топ-колежката ми верчето от славните стари времена на митичното издателство Топтийм! Сладка среща беше това ;)
За съжаление изпуснах веселбата покрай марша на тревата, защото се налагаше да побачкам. Но мартинчо и останалите отидоха и разказаха със снимки .
За сметка на това пък ние бяхме на концерта на Иво Папазов в НДК. Феноменално беше! Особено накрая когато се „отпуши“ и се почнаха едни импровизации, едни кръшни танци, едни хора, чудеса. Той самият страшно много се кефеше и когато видя ентусиазмът на публиката каза „ето това е!“. Получи се нещо истинско. Каквото само гениалните музиканти и добрите хора могат да създадат. И аз си реших този път вече наистина да ида да понауча малко народни танци – че то кръвчицата ми кипи, ама краката се оплитат – срамота ;) Само ина да се върне от китай и отиваме. Ще има яко „хопа-тропа“!.
В неделя пък се бяхме засилили към традиционното годишно велошествие. Преди беше супер готино да си караш по големите столични булеварди спокойно, пазен от полицаи. И се събираха по няколкостотин души. Да ама тоя път организаторите (За Земята) които са ми не особено симпатични, но пък каузите им са готини, бяха решили колелата да се бутат, а не да се карат ;(( тъпо. според мен. и не весело. твърде сериозни стават. няма фън. Пък после заваля и така и не излязохме. Във вестника пишеше, че се събрали 30тина души. Слаба ракия.
И в това валежно време, което попречи на разходката с колела, се отдадохме на „труд и творчество“ и с тони успяхме да си скалъпим един вятърен звънец от рапани и миди, които си домъкнахме точно с тази цел от Дуранкулак. Стана много готино обаче сигурно ще звъни само при ураган – доста тежко се получи. ;)

Голямото дългоочаквано приключение наречено “Гергьовското море” приключи снощи в 1.30 когато разтоварихме невъобразимо количество багаж вкъщи на балкона, за да избегнем грешката от последния път когато си донесохме една колония мравки.
Дени вече успя да опише основните моменти в пътешествието и местата, които видяхме за тези 4 дни 4-8 май – Атанасовско езеро, Иракли, Балчик, Камен Бряг, Шабла, Дуранкулак, Каварна, Калиакра, Мидената Ферма, Мадарския Конник, Велико Търново. Плюс няколко бензиностанции – основно OMV. В нощта на пътуването към морето изчаквахме кервана на Старозагорското OMV, където повисяхме доволно време. Някои видяха розови зайци в парка. Други привлякоха загриженото внимание на пазителите на реда. Трети събудиха местния вулканизатор, за да им каже, че всъщност гумата изобщо не е спукана, а си е съвсем наред ;) Навръщане пък пак в OMV само че в Търговище пихме залязващи кафета.
Тръгнахме 4 коли – 3 черевени и една сребърна. На морето се събрахме с още 3. За щастие всички се върнахме благополучно, макар че екшън не липсваше. Едната кола беше пропаднала в тъмното в един трап и на фона на иначе романтичния ираклийски изгрев я вадихме. И я извадихме здрава. След това на връщане имаше едно леко ПТП край Варна, един паднал акумулатор, но всичко се размина възможно най-леко. А поуката е ясна – на път не се бърза.
Страшно динамично пътешествие се получи. Надбягване с облаци и дъжд. Криеница с вятъра. Упражнения по бързо разпъване и събиране палатки и лагер. И много снимки и постоянно весело настроение. Много хубаво си импровизирахме 20 души – спонтанни и свободни. Без нерви и караници – представяте ли си? И всички останахме щастливи и доволни.. 10х приятели!
Двамата именници в бандата почитахме на всяка спирка, а дори имаха специален подарък – концерт на Назарет в Каварна! Как ли са ги докарали се чудя, но няма значение – догодина да докарат още по-интересни групи. Е, изтървахме Костурица, и циганския оркестър от Ъндърграунд, но… такъв бил шанса този път.
Естествено стабилни почерпки хич не липсваха – първата вечер на почит беше джентата, на Камен бряг ракийката (една такава домашна хубава!) А бирате се лееше като минерална вода.
Преядохме с миди, риби и хайвери. Все деликатеси. Нагледахме се на люляци и зеленина. На птички и пчелички също. И две пепелянки. Едната даже се амбицира да подкара колата и се покатери по гумата – ама не успя да припали. Освен това бяхме заплашени от дива котка, или по-скоро от една мяукаща дебела опашка, която панически профуча през бивака ни. Изобщо – природа отвсякъде! А какви чудни местенца открихме за къмпинг… Ама те засега са тайният резерв.
Инвестирах 20тина лв в литература тип “легенди за българското черноморие”, “имената на местностите в бг черноморие” и понаучих доста интересни неща. Примерно това, че селото Иракли е изоставено преди стотина година заради голямата влажност и маларията, която тормозила населението там.
С две думи – супер кеф!
Плановете за пътешествия се разшириха. Дано имаме време и попътен вятър ;))

Не лесно човек да си купи палатка. Отивам днес да взема тази, която вчера капарирахме. Всичко точно уж, ама някаква суматоха беше в магазина, купихме и още други работи и на излизане – бийп!. Опа – не са махнали магнитчето на палатката. Еййй! Ама нали трябваше да я разпънем да видим как е. Айде да разпъваме. Обаче се оказа, че няма рейки! Затова начи беше толкова подозрително лека! Освен това имаше засъхнала кал по дъното и клечки и тревички няколко в платнището. Явно, някой я е тествал. Продавача в Стената също очевидно беше изненадан. А е единствената бройка останала от този модел. Явно затова не са я продали. И кво да правим, кво да правим – дай да я сменим с друга за същите пари. И това се оказа Ferrino Taree. Много яка! И също толкова тежка. Само че е двуместна, вместо три. Е, дано е по-качествена. Ако не я бях платила Jamet-ката сигурно щях да търся друго решение – друг магазин, в Алпи имаха един-два интересни модела. Но… явно така е било писано. Дано и се порадваме както си трябва възможно най-дълго време!
Дали пък да не я заведем за сефте на Карлуково утре? ;)

Шопинг

Лятото вече наднича зад ъгъла и дойде времето за поредната инвестиция в къмпинг
оборудване. Вчера случайно намерих в „Биг Шоп“ магазина на Аксаков много приятна тента за плаж. 4,5х4,5 м, с колчета и въжета, зелена, промазана да не пуска дъжд дори. Поколебах се известно време, пък взех, че я взех – 41 кинта с намаление някво. Пакетът е доста по-малък от този на миналогодишната ни тента – войнишката мрежа, която от дъжд не пази, пък и се прокъса малко.
Другото е, че новата палатка вече е капарирана и утре живот и здраве си я взимаме – Jamet Mexico Trekking – 3местна, под 4 кг, двуслойна, с предверие… екстра е. В Salewa се изядоха от яд, като им казах че няма да чакам „великата оферта“ тяхна, дето я бавят вече повече от месец. Щото е спешно – другата сряда отиваме на морето!! ;)) Керванът засега се оформя около 5-6 коли… после ще дойдат още няколко – абе пътуващ цирк! ;)

Една справедлива кауза

От няколко дни в БГ онлайн светът върви кампания „Свобода за Николай Баровски“ – той е от групата Балканджи, но от 7 месеца е арестуван в Гърция съвсем несправедливо, а държавата наша любима седи безучастна. Също като с медиците в Либия. И какво като подписахме на 25ти април договора с ЕС? Дрънци. Междудругото аз съвсем доволно проспах историческият ден ;)

Малко находки в уеба

Снимки на Стара София – любима тема ми е това.
А тук едни предприемчиви хора предлагат да доставят чорапи по абонамент – да не се разкарваш да си купуваш нови периодично. Хвала на търговския нюх!

Има няколко хубави и важни неща, за които не сколасах да напиша нищо в блога последните седмица-две.

WebTech’05

От конференцията видях само лекцията на Ричард Столмън, но това беше най-ценното за мен – техническите неща така или иначе не ги разбирам. Много се впечатлих. За разлика от голямата част от аудиторията там аз не бях добре запозната с идеите му (и защото не можах да се подготвя след връщането от Франция не направих и интервю ;( ) Затова ми беше безкрайно интересно да го слушам и гледам на живо. Много добър оратор. Говори за авторското право и за това как то трябва да се промени, за да бъде адекватно на промяната която вкараха компютърните мрежи. Освен това говори още за демокрация, САЩ, ЕС (и как ние не трябва да влизаме в него), Буш, корпорациите, музикални и филмови гиганти… Беше много убедителен и навеждащ на размисъл. Евала на Богомил и Хриси за усилията, да го докарат в България, както и за това да го изтърпят за времето на престоя му. Браво още на Сашо и Калоян, които също ми се сториха малко изтормозени, както и другите хора в екипа, които не познавам. Те доброволно и всеотдайно реализираха тази конференция невъзможно добре, при положение че действат предимно „на мускули“. Справиха се по-добре от всяка ПР фирма, която съм виждала да прави някакви такива събития.
После ми беше много интересно да следя по блогове и форуми какви са мненията и коментарите за Столмън. Доста се изписа ;) Широк обществен отзвук на визитата – дет се вика ;)) Ама тва беше и идеята, така че – успешно.